Оправдаха го за щедрия подарък в джоба на Мишел Платини, но сега ще трябва да се защитава по други две солидни обвинения

Бившият бос на световния футбол отказва
да влезе в ролята на пенсионер и обикаля света,
за да предава опита си на по-младите

Повече от 40 години той управляваше световния футбол. Променяше правилата на играта, викаше в кабинета си държавни глави, принцове и милиардери. Управляваше бюджети от милиарди долари с много по-лека ръка, отколкото всички вие управлявате скромните си семейни бюджети. На такъв човек му отиваше да стои под дебелата сянка в прекрасното си имение, да пие вино от собственото си лозе и да пише книгата на живота си, връщайки се към слънчевите дни от своя добре изживян живот.

Сеп Блатер върши всичките тези неща, но с едно допълнение, за което едва ли някой би му завидял. Бившият бос на ФИФА обикаля съдилищата по-редовно от бос на сицилианската мафия. През последните години швейцарецът наля стотици хиляди долари в бездънните джобове на алчните си адвокати, за да отърве собствената кожа. И ето че първата битка е спечелена. Тези дни Блатер получи оправдателна присъда от Швейцарския федерален криминален съд в Белинзона.

В съдебната зала 86-годишният ветеран не беше сам. Рамо до рамо с него застана бившият шеф на УЕФА Мишел Платини, който също фигурираше в списъка на прокурора с хора, които според него трябва да бъдат осъдени. Цялата олелия беше за "някакви си 2,2 млн. швейцарски франка", които през 2011 г. Блатер дал на Платини, без да му иска някаква разписка и без да се обяснява на касиерката във ФИФА. Парите били дадени под формата на хонорар, който тогавашният шеф на световния футбол изплатил на Платини за консултантски услуги. И както вече стана дума, двамата не сметнали за нужно да се занимават с досадна документация и сключили устна договорка за солидния хонорар. След раздухването на скандала през 2015 г. и двамата загубиха постовете си. Блатер слезе от кралския трон във ФИФА, а Платини бе принуден да опразни директорския кабинет в УЕФА.

Но с това страстите не се укротиха и висшите футболни чиновници бяха засипани от съдебни неволи. Добре поне, че бяха скътали бели пари за черни дни, за да имат с какво да плащат на адвокатите си.

"Моят клиент е сключил джентълменско споразумение с мосю Платини да му изплати парите като допълнителна заплата за консултантските му услуги в периода 1998 - 2002 г. По това време ФИФА е в лошо финансово състояние и много от сътрудниците на централата работят почти безвъзмездно с обещанието, че ще си получат парите на по-късен етап. Това и се случва на практика. Тук няма никакво престъпление", минава в контраатака един от адвокатите на Сеп Блатер в съдебната зала.

Изненадващо този номер минава и след 11-дневен процес съдийката Жозефинe Албрицио приема тезата на защитата за устното споразумение между обвиняемите. Тя също така приема, че няма нищо нередно в това французинът да получава по 1 млн. швейцарски франка на година, като се има предвид неговият статут във футбола.

Още преди да бъде изчетена присъдата, Блатер и Платини си стиснаха ръцете, въпреки че си бяха влошили отношенията към края на царуването си в европейския и световния футбол. А след като чуха, че са оправдани, двамата не успяха да сдържат усмивките на облекчение.

Платини беше по-емоционалният от двамата и на свой ред изсипа куп закани към хората, които според него умишлено са му причинили всички тези неприятности.

"От самото начало си личеше, че обвиненията са съшити с бял конец. Това беше една перфектно изпълнена операция, за да се осуети моето избиране на президентския пост във ФИФА през 2015 г. Планът им успя и, повярвайте ми, аз изживях много тежки мигове, след като репутацията ми беше смачкана и от уважаван човек всички започнаха да странят от мен все едно съм някакъв дявол. Но аз няма да забравя! Ще се постарая виновните за моето публично унижение да си понесат последствията", изказа се като типичен български политик легендата на френския футбол.

В другия край на залата неговият някогашен авер, след това враг, а сега партньор в играта на котка и мишка с швейцарската прокуратура беше далеч по-смирен. Най-малкото - на 86 е много трудно да се заканваш, че ще преследваш душманите си. Блатер по-скоро го изби на емоции.

"Не искам да говоря за ФИФА, не искам да говоря за корупцията, ще говоря за себе си. Не съм направил нищо лошо. Чист съм със съвестта си, чист съм и духом", каза широко усмихнатият някогашен властелин на световния футбол. Но той едва ли е забравил, че това е спечелена битка във война, която в никакъв случай не е приключила.

Тепърва го очакват дела по други две обвинения. Преследват го за неизгодна инвестиция в размер на 140 млн. долара. Парите са похарчени за разточителен ремонт на сграда в центъра на Цюрих, която е превърната в музей на ФИФА. Някога това беше любимият проект на Блатер, който явно се е поучил от историята, че от зората на човешката цивилизация великите владетели строят помпозни дворци и храмове, за да обезсмъртят величието си.

Но през вековете нравите се менят и в наши дни богатите хора с грандомански идеи рано или късно се сблъскват със счетоводители и данъчни, лишени от каквото и да е въображение. В крайна сметка музеят е отворен, но не носи никакви приходи и сега някой трябва да отговори защо са били похарчени толкова много пари за нещо, което никога няма да изплати инвестицията.

Швейцарецът има да отговаря и за един друг щедър подарък в размер на 1 млн. долара, които през 2010 г. са дадени на футболната федерация на Тринидад и Тобаго под формата на заем. Впоследствие по неясно какви механизми заемът се превръща в дарение, което едва ли има нещо общо с факта, че шефът на футбола в Тринидад и Тобаго Джак Уорнър по това време е и първи вицепрезидент на ФИФА.

Очевидно е, че на Блатер ще му се наложи да продължи да се явява в съдебната зала, въпреки че вече е в напреднала възраст. Но първата оправдателна присъда е добър знак, че рано или късно ще го оставят да прекара остатъка от живота си като щастлив пенсионер. Въпреки че самият той категорично отрича да се е отдал на скучни раздумки в местния клуб на пенсионерите. Блатер преди известно време се похвали, че си е наел секретарка, която едва успява да се справи с натоварения му график. Канят го къде ли не по света, за да изнася лекции. В крайна сметка от такъв човек можеш да научиш много – и за светлата, и за тъмната страна на футбола.