По повод последните събития около катастрофата на бул. "Черни връх" пред "168 часа" говори дългогодишният шеф на Пътна полиция и експерт по пътна безопасност Алекси Кесяков.

- Г-н Кесяков, трябва ли да има нови правила за пътна безопасност след ужасяващата катастрофа на бул. "Черни връх" преди дни? Например по-строги и високи глоби.

- Правилно е да има глоби, защото глобите защитават невинните жертви на пътя. Те коригират поведението, но глобите не са лекарство. Ние плашим някого с глоби, но той не се притеснява, че ще му се откъсне главата, като кара по този опасен начин. Ако говорим за системата като цяло, тя е съвкупност от много неща. Разковничето е пряко свързано със скоростта. Тя е този показател, в който влизат всички останали фактори, сред които са участници в движението – водачи и пешеходци, пътниците в колите, пътна инфраструктура и самите автомобили. Процесите трябва да се познават много добре. Ние неглижираме скоростта. Едва ли не – тя е някакво маловажно нарушение, а не е така. Скоростта участва във всички повреди на човешкото тяло. Ако казваме, че скоростта съдейства с 30 процента за произшествието, значи тя 100 процента поврежда човека. Именно скоростта участва във формулата на кинетичната енергия, а кинетичната енергия определя силата на удара. Колкото по-бързо караш, толкова по-силно ще се удариш и ще те боли, пораженията ще са по-големи. Законът за движение по пътищата не е всичко, което може да реши проблема, но неговата основа се състои от правила и норми, които са записани във Виенската конвенция, а нейните правила и норми не може да ги изменяме. Нито знаците, нито сигналите и маркировката. Те важат еднакво за всички страни, които са подписали тази конвенция. Отношението на институциите и хората обаче са един голям резерв в тази ситуация, която се развива на пътя.

- Ще спре ли това наистина шофьорите, които карат безразсъдно?

- Това е един всеобхватен проблем, защото ние реално дълго време живеем на пътя. Всеки, който шофира или се вози в кола по 2-3 часа на ден, прекарва общо по 7-8 години от живота си на пътя. Този престой изисква познаването на опасностите на пътя. Това познание започва още от раждането на детето, когато му обясняваш кое е правилно и кое не е. Сиреч, свързано е пряко с израстването в семейството, детската градина, училището, курсовете за обучение, корпоративната безопасност, ангажимента на институциите, отношението на обществото към този опасен травматизъм, който всеки ден отнема животи. Пътнотранспортната система включва всичко това. Движението по пътищата е като едно спортно мероприятие. Правилата трябва да се спазват или просто биваш отстранен от играта.

- Как гледате на идеята директно да се конфискува колата при значително надвишаване на позволената скорост?

- Тази мярка Франция много отдавна я въведе. Това се случи там още преди 10 години. За мен е съвсем нормално. Превишението на скоростта и несъобразяването с нея са две много опасни действия. Не може всеки да си решава самосиндикално с колко да кара и да казва: Еее, много са ми големи глобите. В редица страни за над 50 км/ч над позволената скорост не само ти вземат колата, а те вкарват директно в затвор. Този шофьор размахва едно моторно превозно средство, което е като гаубица (артилерийско оръдие – бел. ред.). Тоест, като удари някоя къща, направо я чупи. Това е моторно превозно средство, което представлява оръжие в ръцете на неграмотно същество. То не може да управлява кинетичната енергия. Не е само това! Трябва, на първо място, да осъзнаем, че скоростта убива хората. И ние трябва да оберем от всички закони по света най-добрите неща, които да бъдат поставени за обсъждане. След което да видим кое ще ни свърши работа. Световната практика е важна. Не може просто да се пише Законът за движение по пътищата. Като говорим за него – не е само той проблемът. Ако разгледате Закона за училищното и предучилищното образование, ще видите, че и там независимо от това, че се провеждат много мероприятия в тази насока, липсват текстове за безопасността на движението. Във френския закон – когато си седми клас, трябва да вземеш сертификат за безопасност, който ти дава право да се запишеш в курс за шофьори. Без него не можеш да продължиш обучението. Има много практики, които не са контролни или глоби, а е нещо друго, което държавата трябва да наложи.

- Да черпим ли опит от други страни?

- Най-лесното е да видим законите на страните, в които степента на безопасност на пътя е висока. Такива държави са Щатите, Канада, Австралия, Нова Зеландия, Япония. Така ще прегледаме какво е тяхното отношение към скоростта. Ще открием, че ние сме толкова либерални спрямо скоростта, която убива непрекъснато хората. 50 км/ч превишение е изключително много. Даже направихме отстъпление, защото преди време при 30 км/ч се вземаше книжката, а сега е направено в населено място – над 50 км/ч. Това не е случайно нарушение. Над 30 км/ч вече е умишлено. До 30 км/ч можем да кажем, че човекът се е разсеял, но над тези километри вече е умишлено. С такава превишена скорост шофьорът ще мине през пешеходеца и със спирачен път, няма да може да вземе дори завоя. Също така системните нарушения трябва моментално да излизат някъде. Хване ли го контролната система, няма къде да се скрие. Бил с фалшиви номера, с фалшива книжка, пък глобите не могли да му съберат. Това изобщо не трябва да се коментира, смешно е.

- Ще има ли промяна след тази ужасяваща трагедия?

- Има обществен потенциал да се инициира някаква промяна, но тази промяна не може да е частична. Трябва цялостен преглед на пътнотранспортната система и да се ангажираме с тотална промяна. Не може – събират се трима и имат едно предложение. Това изисква цялостна преоценка. Къде са пропуските – в поведението, откога, как и защо загиват пешеходци. Трябва да бъде направен отбор, в който са хора от различни нива. Те трябва да се занимават само с това, а в групата да участват дори сценаристи, учители и т.н. Също искам да кажа, че е важна и културата на пешеходеца. Сега гледам, че повече от половината загинали пешеходци на пътя са над 65 години. Това са едни необучени деца. Поведението е свързано с огромно невежество.