Когато започнахме снимките на филма за външната политика на България в годините на прехода, отидохме най-напред във френската резиденция в София. Заради онази легендарна закуска на президента Франсоа Митеран с 12 български интелектуалци на 20 януари 1989 г., която предшества промените с няколко месеца. Домакините специално бяха извадили и сложили на масата същата покривка с везани на ръка флорални елементи, която е била използвана и тогава. Същият порцелан, същите прибори...

Имаме кадри от онова време, благодарение на 30-ината френски журналисти, отразили събитието. Всички те излизат от салона в момента, в който Митеран вдига вилицата си – символичен знак, който е свързан с един регламент от френския закон за печата, че не могат да бъдат снимани хора, които се хранят. Желю Желев, който само след година и половина ще стане президент на България, седи срещу Митеран.

На закуската е и писателят Йордан Радичков, който тогава казва: „Някой тропа по покрива на общия ни европейски дом, всички чуват, че някой ходи горе.“

Метафора, която може да се възприеме като пророчество, предвид последвалите събития, разтресли общия европейски дом.

По-късно Митеран споделя, че не толкова разговора с българските интелектуалци, колкото срещите му със студентите в Софийския университет, са събудили у него надеждата, че дните на комунистическия режим в България са преброени.

На българите тази първа в историята визита на френски държавен глава дава кураж, че там, от другата страна на Желязната завеса, има свят, който се интересува от тях.

Именно на тази закуска Желев е легитимиран като лидер на опозицията. На 1 август 1990 г. той е избран за държавен глава от Великото народно събрание след оставката на Петър Младенов. Още в първите си години като президент Желев формулира своята визионерска програма за развитие на страната, която звучи така: „България – член на всички европейски структури!”

Повлиян от визитата на Митеран през 1989 г., Желев инициира и членството ни в Международната оранизация на франкофонията през 1993 г. Малцина оценяват важността на тази стъпка. Желев търпи саркастични подмятания за екскурзионна разходка до остров Мавриций, където е срещата, на която сме приети в организацията. Но тази стъпка ще се окаже много важна за по-нататъшната подкрепа на Франция за членството ни в Евросъюза.

През 1994 година, когато Митеран идва у нас по покана на Желев, той кани същата компания от 1989 г. отново на закуска във френската резиденция. Радичков пак казва нещо, което може да се възприеме като метафора за цялото време, което предстои пред България: „Чувствам се като муха в супата“.

Това е бурно и несигурно политическо време у нас. И още по-бурно и несигурно в икономически план. И макар в средата на 90-те години на миналия век външнополитическите действия на българските правителства да изглеждат хаотични като движенията на муха в супа, все пак на 14 декември 1995 г. България подава молба за членство в ЕС...

Това са само няколко щрихи от началото на филма от поредицата „Махалото на прехода“, който ще бъде излъчен днес от 21 ч. по БНТ.

Ако го гледате, ще видите как после френската връзка в българската външна политика избледнява, отстъпвайки на други ключови страни, герои и епохални събития. Но се появява отново през 2007 г. с неподражаемото включване на семейство Саркози в спасяването на българските медицински сестри, осъдени на смърт в Либия. Събитие, чиято 15-годишнина ще отбележим в края на другата седмица.

И тъй като съм на път и не знам кога ще мога да пиша във фейсбук, нека да използвам този анонс, за да честитя в аванс утрешния национален празник на нашите френски приятели.

Allons enfants de la Patrie, le jour de gloire est arrive!

От фейсбук