Женил се и се развеждал 4 пъти, но живял без брак и със сестра си

Цар Фердинанд подарява имот в центъра на баща му, който е бил придворен градинар

След 1944 г. взема за шеф на автокъщата си личния шофьор на цар Борис III

Най-елегантният пират и младоженец, когото познавам, бе Боре Спуканата джанта. Или чичо Боре Хазяина.

Пират, защото, като вървеше, единият му крак винаги скърцаше. Господ го беше оставил за цял живот с един по-къс крак (12-15 сантиметра) и това бе причината Боре постоянно да носи зимни обувки. Тоест "ортопедични". Дясната беше с висока, напластена от гьон и корк подметка и доста надигната пета, така че да изравнява горе-долу двата крака.

И наистина, чичо

Боре Хазяина само леко накуцваше,

подпрян на елегантен бастун. Обувките му винаги бяха лъснати до блясък, костюм, бяла риза, тънки мустачки ала Аспарух Лешников - изпълнителя на модни градски шлагери.

Кискаше се тънко и продрано, под път и над път забиваше тъпи заучени шеги. Софийско конте отвсякъде, бивш собственик на авторемонтна работилница. От шарената му скърцаща същност може би идваше и екзотичният прякор Спуканата джанта. Сега, в условията на бурен социализъм – одържавен, но за сметка на това председател на автомобилна кооперация "Дружба".

Тоест големият два декара двор на къщата му на улица "Дунав" 36 в София, където на партера бяхме под наем, винаги бе натряскан с коли и камионетки за ремонт. А в ниската пристройка отстрани, ползвана за кухня от родителите му, бяха приютени петима-шестима майстори механици.

Имаше шмиргел, пили, железни чаркалаци, подът беше от червени тухли и винаги миришеше на машинно масло и грес. Новата власт официално му бе отнела предишния автосервиз, а той официално е трябвало да се съгласи и да бъде доволен. Ако се е дърпал, е можело да потегли в товарен вагон към трудов лагер, така любимо и разпространено средство за обич към родината по онова време.

След години общината се намеси

и прегради с телена мрежа двора на две. Така гаражът на кооператива се обособи, сложиха му и отделен пощенски номер. А дворът пред родния ми дом остана само люляци, стара дървена ограда от Първата световна война, трева и две пътечки. Фронталната към парадния вход, със стълби към втория и таванския етаж - за чорбаджиите, а страничната с пет стълби и балконче – към партерния етаж, за прислугата.

Но тъй като в безкласовото общество липсва такава прослойка, етажът и входът за обслужващия персонал бяха окупирани от нас – великата фамилия на Принца на гипса. Именувани квартиранти - в две стаи, кухня и вътрешен клозет с порцеланова чиния. Висок партер, на метър и двайсет над земята. С двете пресни мъжки попълнения Василий и Георги Прекрасни (татко и аз), петима души в 50-ина квадратни метра жилищна площ.

Този хубав, сериозен имот на 10 минути пеша от центъра на столицата, бе подарък от цар Фердинанд І на бащата на Боре като придворен градинар.

Негово Величество първо подарил парцела,

а когато озеленителят се заженил, за отлична ботаническа служба монархът добавил и торбичка със златни монети - да си построи и хубава къща.

Така че Боре Спуканата джанта въпреки недъга си бе живял нашироко и се бе женил четири пъти. Пират не, а еротичен разбойник! С четири законни фръцли, превзети на абордаж. Обаче и от четирите законни – ни дете, ни внуче. Само кученца и котки. На последната кокона на Боре – Грета, мама Дора много й беше набрала.

Тъкмо изпере и простре пелените ми, и кокон Гретхен се сеща, че е време за хигиена. И от балкона горе друс-друс постелката на Туфи - кученцето, бе, с дългите косми - на бялото пране долу. Да я удушиш и гръцмуля й да извадиш! Но не след дълго храбрият автомобилист с тънкия мустак изгони и тези изскубани вежди. И нещата мирнаха.

В свободното си от бракове време Боре Тънкия мустак живееше на семейни начала със сестра си Хортензия. Много го обичаше пустата му леля Тения! Никога не се омъжи и четири пъти го разведе. Боре се кискаше, а Хортензия го обичаше и му готвеше всеки ден. Когато

построиха жилищната кооперация до нас,

съседи от високо гледали без пердета как Тения го къпе в корито, а после дълго го милва. Уж, че го реши. Реши му косите, реши, ама го гали и с устни. После двамата се сетили, че не са загасили лампите.

Ами какво искаш? Галено копеленце от Царския автомобилен клуб, извратеняк, мангизлия.

По време на тържественото ми появяване на бял свят към края на 50-те години шеф механик в двора ни е бил не кой да е, а Лазар Шушелов.

Личен шофьор на цар Борис III, автомобилен състезател, шампион на Европа, легенда! Лично препитвал кандидатите за работа в автокооперация "Дружба". Масло, филтри, ускорение, механика, кормуване. На когото му "зацепва съединителят", моля - крика, ключовете, масльонката и по гръб под разглобения автомобил. А в почивките – с инструментите на червените тухли в работилницата. Царска работа в сини работни дрехи! И на всичко това - председател Боре Спуканата джанта, с изтеглените ръбове на панталона.

Имам нездрави, горделиви съмнения, че черният стар фиат с делегацията по посрещането ми от родилен дом "Шейново" е бил управляван лично от Лазар Шушелов, шофьора на цар Борис ІІІ. Ехеее! Ами и той от кооперация "Дружба" като нас. От нашия двор.

Но съвсем логично е страхотен автоекип, разпилян след окупацията от

СССР и детронацията на младия цар

Симеон II, да се събере отново след няколко години близо до предишната си база – т.нар. Царски конюшни. На бул. "Дондуков", на завоя на трамвая към "Подуяне", в необароковата сграда с гаражи и просторен двор са се съхранявали и поддържали най-луксозните автомобили в Царство България. И каляските де.

По комунистическо време

возилата бижута бяха преминали

“в нелегалност”

и само се шушукаше, че са разпилени и заключени из складове и халета на киноцентъра "Бояна", двореца "Врана" и - да ме простите - там, на "Дондуков", в новия работническо-селски филиал на Художествената академия. След падането на другарите зор видяха историците да издирят и да съхранят тези механични произведения на изкуството.

Съдете сами какво богатство е представлявал "Царският щал" (конюшня и гараж): златната каляска в стил Луи XVI на Мария-Антоанета (днес в цяла зала на Музея на София); ландо "Алеко Богориди паша", принадлежало на губернатора на Източна Румелия; файтон на княз Александър I Батенберг; купе на княз Александър I Батенберг; шейна на княз Борис Търновски, подарък от Софийската пожарна команда; автомобил "Мерцедес" от 1905 г. на цар Фердинанд (днес в Музея на София); каляска "Виктория" за сватбата на цар Борис III и царица Йоанна; втора каляска "Виктория" с царския герб на Фердинанд; детска каляска на княз Симеон Търновски; автомобил "Пакард" на княз Кирил Преславски; автомобил "Мерцедес", подарък на цар Борис III от Хитлер. Все блясък и разкош.

На улица "Стара планина" и "Дунав" в началото на 70-те години се появи и ръждясалият ловен автомобил на цар Борис III – кабрио с дълга база от 30-те (додж или форд, а?) - поръчков, със специална вратичка за кучетата. Хлапетиите от бившата Първа мъжка гимназия, където учех тогава, притичвахме да го зяпаме и да

разпитваме художника, който

го бе купил

като старо желязо, как ще го стегне и ремонтира.

Да си довърша случката с Боре Спуканата джанта, че да затварям страницата.

На Боре Спуканата джанта и по-точно на бастуна му дължа удоволствието да нося земеделското име Георги. Като поспал и поизтрезнял, Василий Премудри заявил пред семейния съвет, че синът му в никакъв случай няма да се нарича Гошко. Ще ми викат хората Гошко Галошко, което е селско!

Дядо ми, старият оглу Георги, кашлял, мигал и си мълчал, а 6 месеца след това починал. Етикетът му по онова време бил "враг на народа" заради службата му като царски офицер. Прехранвал се, като позирал на студентите в Художествената академия, и едва свързвал двата края. Може би е разбирал непокорния си син, че неговият пък син не трябва да бере негативите на фамилията, а да започне на чисто.

- Е, как ще се казва внучето, сине?

- Егмонт! На героя на Бетховен. Много обичам Бетховен и затова избрах Егмонт!

Шаш,

тишина,

скърцане със зъби

Добре че Боре Тънкия мустак - участвал ли в събитието, на двора ли срещнал щастливия баща, - като чул Егмонт, така се разпсувал, че гугутките изпокапали от ореха над тях. Това добре, ами вдигнал и бастуна срещу великия естет, та оттогава съм Георги.

Години по-късно разбрах, че тази красива официална версия за първите ми дни на бял свят има и втора, скрита страна. Василий Премудри не дошъл да ме вземе от родилния дом, защото искрено и трайно бил убеден, че не съм негов син, а съм плод на предишния приятел на Прекрасната Дора - арменчето Еди, Едмонт. Затова предложил и аз да се казвам така – да се изгаври със семката си и с утробата на Богинята майка.