През 2022 г. икономическите проблеми са в настъпление - не само у нас, а и в целия свят. Последствията на пандемията от коронавирус и войната в Украйна неминуемо тласкат инфлацията и изяждат доходите на хората. Около това мнение се обединяват известни световни анализатори.

По-специално руската агресия в Украйна причини скок на цените и нестабилност на енергийните пазари. Инвазията доведе също и до значително увеличение на цените на селскостопанските стоки, което изостря продоволствената несигурност и крайната бедност, особено в нововъзникващите пазари и развиващите се икономики.

Освен това многобройни рискове допълнително биха могли да провалят това, което сега се възприема като несигурно възстановяване. Сред тях е по-специално възможността за упорито висока глобална инфлация, придружена от малък растеж, напомнящ за стагфлацията от 70-те години.

Това в крайна сметка може да доведе до рязко затягане на паричната политика в развитите икономики, за да се овладее инфлацията, да доведе до скок на разходите за заеми и вероятно и до финансов стрес в някои икономики, твърдят финансисти.

А за да се предпазим, е необходим силен и широкообхватен политически отговор от глобалната общност за стимулиране на растежа, укрепване на макроикономическите рамки, намаляване на финансовата уязвимост и предоставяне на подкрепа на уязвимите групи от населението.

В своя статия в "Гардиън", озаглавена многозначително "Изправени сме пред световна икономическа криза. И никой не знае какво да прави по въпроса” икономическият наблюдател Филип Инман пише:

"Още през февруари много инвеститори заложиха на това, че струпването на руски войски по границата с Украйна не е нищо повече от сложен блъф. Руската и украинската валута поскъпнаха, тъй като хедж фондовете и фирмите за частни капиталови инвестиции, уверени в намирането на някаква форма на мирно споразумение, купиха рубли и украински гривни.

Сега се води война, която на практика е блокирала суровините и храните, обичайно изнасяни от двете държави, и никой не знае кога конфликтът ще приключи. От срива на световните фондови пазари и падащите стойности на криптовалутите става ясно, че инвеститорите са паникьосани от несигурността."

Според икономиста в тази ситуация правителствата на западните държави са се насочили към своите резерви и когато този кладенец от пари е пресъхнал, са взели големи заеми, за да поддържат стабилна перспектива за своите икономики. При тези условия пристигна и жизненоважна подкрепа под формата на евтини заеми от централните банки.

А с ниските лихвени проценти всички бяха спокойни, че паниката ще продължи кратко.

"Вече не. Този път има истинска война, не само финансова, и никой не знае какво да прави. Политиците не могат да се споразумеят как да се справят с последиците, особено с недостига на суровини и храни от Украйна и Русия, които тласкат инфлацията до 10 и повече проценти. Знаем, че увеличението на цената на заемите в Обединеното кралство, еврозоната и САЩ, на което сме свидетели сега, няма да доведе до сваляне на цените", пише още в анализа си Инман.

Утешителното е, че за разлика от други подобни ситуации в миналото все пак този път рецесията може да е по-слаба. Една от причините е, че рецесии, предизвикани от инфлация, обикновено са по-леки, отколкото тези, за които са виновни кредитите. В близкото минало рецесиите бяха продиктувани от кредити, включително Голямата финансова криза от 2007-2008 г. и сривът на dotcom от 2000-2001 г. В тези случаи излишъците, свързани с дълга, се натрупаха в жилищната и интернет инфраструктурата и отне почти десетилетие на икономиката да ги поеме.

За разлика от тях при сегашната водеща е излишната ликвидност, а не дългът. В този случай екстремните нива на свързаните с COVID фискални и парични стимули изпомпват пари в домакинствата и инвестиционните пазари, допринасяйки за инфлацията и стимулирайки спекулациите с финансови активи.

Разликата е важна за инвеститорите. В исторически план щетите върху корпоративните печалби обикновено са по-скромни по време на рецесии, предизвикани от инфлацията.

Разбира се, в такива случаи всички гледат към икономиката на САЩ. А според публикация на икономистите от Morgan Stanley за нея, отвъд историческите тенденции, няколко икономически фактора сочат по-лека криза, ако се случи:

Жилищната и автомобилната индустрия са силни. Цените на жилищата са високи и устойчиви. При автомобилите производствените темпове са под предишни пикове поради недостиг на полупроводници. Но както става ясно от веригите за доставки, натрупването на поръчки може да поддържа производствената активност нехарактерно висока за рецесия.

Динамиката на пазара на труда остава стабилна. Пазарът на труда не само е стегнат, както се определя от нивата на безработица, но също така показва рекордно високи съотношения на нови работни места спрямо потенциалните кандидати. Това предполага, че вместо да съкращават настоящи служители, компаниите могат първо да намалят своите отворени обяви за работа, което потенциално забавя удара на безработицата.

Накратко, специалистите на инвестиционната банка са положителни за основните показатели на икономиката и вярват, че те могат да осигурят защита в случай на рецесия.