Педиатърката се пенсионира на 103 г. Практикува от Голямата депресия и преди имунизациите, през живота и смъртта без антибиотици, до модерната медицина

Висока температура до 40 градуса по Целзий. Главоболие. Болки в тялото. Малки червени петна по корема или гърдите. Загуба на апетит, слабост, силна умора, затруднена концентрация, възбуда, объркване и халюцинации... Инфекцията е животозастрашаваща.

Когато коремният тиф върлува в Атланта в началото на 30-те години, д-р Лейла Денмарк е първият стажант от персонала в новооткритата педиатрична болница „Хенриета Егълстън“ в кампуса на университета „Емори“. Неотдавна е приключила стажа си в сегрегираните черни отделения в местната болница „Грейди“, започнат веднага след завършването й през 1928 г. като третата жена с диплома от Медицинския колеж на Джорджия.

Изключително мъчително е по онова време да бъдат наблюдавани отстрани деца с коремен тиф.

„Нямаше нищо, което можехме да направим. Нямахме лекарства. Опитвахме се да ги поддържаме добре хранени и да овладеем треската - спомня си д-р Денмарк. - Но всичко, което имахме, се изчерпваше в сестринските грижи. Когато мислите за практикуване на медицина в такъв свят, е наистина нещо.“

Десетилетия по-късно, в дните преди за последен път да затвори вратата на своя частен кабинет през пролетта на 2001 г. и да се пенсионира, педиатърката е най-възрастният жив лекар в САЩ – на 103 г. Човек, практикувал медицина повече от седемдесет години – от Голямата депресия и дните преди имунизациите, през живота и смъртта преди антибиотиците, до модерната медицина. Тя дава всичко от себе си за опазването на детските животи през XIX, XX и XXI век и почива на 114 години. Спасява човечеството от коклюш и дава най-безценните съвети относно грижата за подрастващите.

Лейла се ражда в първия ден от февруари през 1898 г. като третото от 12 деца на Елерби и Алис Корнелия (Хендрикс) Дотри. Израства във ферма в Източна Джорджия и от малка проявява особена грижа към растенията и още повече към животните, които иска да лекува. Това са първите прояви на нейното призвание, с което ще запише името си в историята. Любопитна подробност е, че един от нейните по-малки братя – Клайд Дотри, също се прочува, като става известен със заснемането на единствените познати на света автентични цветни кадри от атаката срещу Пърл Харбър.

Момичето започва да посещава Tift College във Фирсайт, Джорджия, където се обучава за учител и след като придобива бакалавърската си степен, преподава в гимназия. Следва също така химия и физика в университета „Мърсър" в Макон.

Обръща се към медицинската наука, когато нейният годеник Джон Юстас Денмарк, с когото се познават още от училище, е изпратен в Ява, Холандска Индия, от Държавния департамент на Съединените щати. Тогава на половинките не е разрешено да придружават мъжете си при назначенията им извън страната.

Лейла се съсредоточава в образованието в отсъствието на бъдещия си съпруг, по-късно изпълнителен директор на Федералната резервна банка. Става единствената жена в клас от 52 студенти, випуск 1928, на Медицинския колеж на Джорджия в Аугуста. Когато четири години по-рано приемните служители от висшия институт й казват, че няма свободни места, те не долавят отначало огромната решителност на тази крехка жена.

Тя говори с тях надълго и нашироко през същата вечер и на следващия ден се записва като студент. Питана по-късно дали някога е била третирана по различен начин заради пола си, отговаря: „Беше красиво. Никой изобщо не ме притесняваше."

Когато нейният любим Джон се завръща от задграничната си работа, двамата стават съпрузи на 11 юни 1928 г., скоро след като тя получава и медицинската си диплома. От любовта им се ражда единственото им дете - Мери, а година след като става майка, д-р Денмарк отваря частен кабинет в дома си. Педиатърката е на първа линия, когато епидемия от коклюш (магарешка кашлица) избухва в Атланта през 1932 г. и не подминава и нейната собствена дъщеря. Това опасно инфекциозно заболяване е причинено от бактерията Bordetella pertussis. Бива дори животозастрашаващо в кърмаческа възраст и се предава лесно по въздушнокапков път.

Д-р Денмарк се хвърля в битката с епидемията, разкъсвана между грижите за своето дете и купищата чужди. Наема се с пионерско изследване на болестта, която убива много бебета. Изучава пациенти в Централната презвитерианска клиника за деца, където е доброволец в продължение на 57 години.

Сътрудничейки си с изследователи и професори в университета „Емори", Денмарк започва да оценява методите на диагностициране на коклюш чрез броя на белите кръвни клетки и аглутинационни тестове за неизвестни антигени. Тя установява, че последното е „безполезно в диагнозата на магарешка кашлица", но това е тест за откриване на специфични антигени, можещи да се използват преди възникването на заболяването.

Лекарката изучава ефикасността на ваксината срещу кашлица, разработена от Люис Зауер. В един експеримент тя удвоява силата на ваксината и установява, че така осигурява имунитет по-бързо и с по-малко количество ваксина, но без никакви вредни ефекти. Нейната работа е в основата на разработването на ваксината срещу коклюш и съвременната ваксина срещу DPT. Това се случва за рекордно кратко време, а един от първите излекувани пациенти е дъщерята на Лейла. Усъвършенстването на създадената ваксина отнема още 2 години, за да се наложи по целия свят.

Трудът на д-р Денмарк е публикуван в American Jourmal of Diseases of Children и през 1935 г. тя получава наградата „Фишър" за приноса си в изследванията, диагностиката, лечението и имунизацията срещу магарешка кашлица.

И днес най-сигурният начин за защита срещу коклюш е пълната имунизация. Ваксината обикновено се комбинира с такива срещу дифтерия и тетанус (често в комбинация с ваксини срещу полиомиелит, хемофилус инфлуенца и хепатит В). Преди да започне масовата имунизация срещу причинителя, коклюшът е вземал 9000 жертви годишно само в САЩ.

Отваряйки своя частен кабинет, от първия до последния ден от последвалите 71 години д-р Денмарк почти никога не взима повече от 10 долара за посещение.

Не наема медицинска сестра или рецепционист, като разчита на лист за вход, за да въведе ред в чакалнята си. Родителите й вярват сляпо, защото стават свидетели как тя трябва само да погледне дете, за да каже какво не е наред. Освен това винаги е много директна и не пести истината на никого. Ако някоя майка я попита: „Докторе, какво прави бебето ми толкова лошо?", тя ще й отговори: „Отиди, погледни се в огледалото. Крушата не пада по-далече от дървото".

Докторката е лекувала безброй семейства, често три поколения от тях, които наричат себе си „денмаркци" и не посмяват да се противопоставят на строгите й увещания относно диетата и грижите за децата. „Невинаги вдигайте бебе, когато плаче. Дръжте го в график. Никога, никога не вдигайте ръка или не повишавайте глас на дете."

Педиатърката отваря дома си за пациенти най-вече за да може и тя самата да бъде активен и отговорен родител с централна роля в отглеждането на дъщеря си - рецепта, която винаги дава безплатно на всички - отглеждането на дете е като отглеждането на цвете:

„И двете се нуждаят от много внимание".

През 1970 г. д-р Денмарк получава награда за изключителна служба от Tift College за работата си като „предан хуманитарист, инвестирал живота си в педиатрични услуги за всички семейства без оглед на икономически статус, раса, националност." В своята книга от 1971 г. „Всяко дете трябва да има шанс" тя очертава философията си – отговорността за здравето и щастието на подрастващите да е единствено на родителите.

„Ако всяка майка можеше да се грижи за децата си, нямаше да имаме нужда от затвори", заключава д-р Денмарк през 2006 г.

Когато съпругът й почива през 1990 г. на 91, Лейла се изкушава да се пенсионира, но упорства. Лошото зрение е това, което я принуждава да се оттегли на 103 години и да се премести при дъщеря си в Атънс, Джорджия. Въпреки това през следващите 7 години тя продължава да консултира пациенти по телефона.

„Никога не съм работила. Ако обичаш това, което правиш, това не е работа", отсичала е лекарката, която почива през 2012 г.

Въпреки че преживява две световни войни, наблюдавайки как суфражетки изнасят шоута по палатки, за да популяризират гласуването за жени в родния й град в Южна Джорджия, докторката смята, че найзначимата промяна всъщност е, че родителите пренебрегват отговорността към наследниците си.

Денмарк през живота си винаги помага с каквото може и на бедни хора. Много от тях са примери, които по-късно тя дава на всички останали. „Семейството беше толкова бедно, че събираше въглища край железопътните релси, за да отопляват дома си. Но тази майка отгледа най-прекрасните деца. Не бедността вреди на децата ни. А пренебрегването."

Д-р Денмарк приживе винаги е смятала, че най-големите награди, които някога е получавала, е да вижда деца - понякога незачитани и недохранени - да разцъфтяват в щастливи, здрави момчета и момичета, окрилени от родители, които са се поправили.