Улисани в битката за власт, враждуващите страни оставиха на заден план купищата проблеми в националния отбор, за които никой не може да намери решение

Станахме за смях в Европа, че за цял мач нямаме нито един отправен удар към вратата

Голям футболист беше Вили Саньол. Игра в германския колос "Байерн" (Мюнхен) в продължение на девет години, а остави следа и във френския национален отбор. След това, вместо да си харчи парите, се записа на треньорски курсове и ето че сега е селекционер на грузинския национален отбор по футбол. Такъв човек трябва да бъде слушан внимателно, когато говори. И точно заради това звучи толкова стряскаща една реплика, която френският специалист подхвърли съвсем наскоро.

"Не мисля, че някога сме играли мач, в който съперникът ни не е отправил нито един удар", искрено се удиви Саньол след края на двубоя с българския национален отбор. Думите на някогашния десен бек на "Байрен" (Мюнхен) може би най-точно обрисуват сегашното състояние на българския национален отбор по футбол. Момчетата, селектирани от временния треньор Георги Иванов-Гонзо, през целия мач не посмяха да погледнат към вратата на съперник, който преди много вече години щеше да е доволен, ако се измъкне с минимална загуба от сблъсък с българския национален отбор.

Сега е много различно. Играчите на държавния тим са със смачкана психика и се стремят по-скоро да не допускат голове, отколкото да бележат такива.

Най-лошото е, че със срива на "А отбора" върви и срив в управлението на българския футбол. Хората, които трябва да измислят изход от жестоката криза по-скоро, се вълнуват как да спасят собствените си кожи. Срещу тях са се изправили бивши национални играчи с впечатляващи визитки, които обаче по стар български обичай не предлагат конкретни решения, а се ограничават да атакуват актуалните властимащи.

Войната между сегашното ръководство на БФС воглаве с Борислав Михайлов и опозицията с Димитър Бербатов начело много прилича на случващото се в българския парламент. Различни враждуващи лагери се засипват с бомбастични обвинения, но всички заедно са забравили да изпълняват основните си задачи, за които са били избрани. Така крета държавата, крета и българският футбол.

А след последните срамни резултати на националния отбор заканите и обидите станаха още по-ожесточени.

Тон даде рекордьорът по мачове за "лъвовете" Стилиян Петров, който нарече БФС "туристическа агенция" и призова Борислав Михайлов незабавно да си подаде оставката, за да даде път на следващите, които са сигурни, че могат да изтеглят каруцата от калта.

В атаката на Стенли се включи и Мартин Петров, който атакува остро вицепрезидента на БФС Йордан Лечков и отговорника за националните отбори Георги Иванов-Гонзо.

Последният не остана длъжен на опозиционерите, препоръчвайки им да се хванат на някаква работа и "да поносят таблата", преди да се втурват към управлението на футбола ни.

Това беше вчера, а какво следва днес? Изглежда, че се задава пореден рунд от битката за власт, след като съдът спря вписването на решенията от Конгреса на футболния съюз на 12 октомври, когато Боби Михайлов беше преизбран на президентския пост. Ако съдът окончателно отмени това решение, сегашната власт ще бъде задължена да организира нов конгрес, който, не се съмнявайте, ще бъде още по-кървав от предишния.

Може би и заради това опозиционерите започнаха толкова остро да нападат хората, които преди години наследиха в националния отбор. В същото време от екипа на Бербатов нееднократно се оплакаха, че сегашната власт е командировала свои емисари по села и паланки, за да притискат босовете на клубовете от малките населени места да гласуват "правилно".

И както вече стана дума, улисани в предстоящата битка за власт, всички са оставили на заден план проблемите на националния отбор.

Сега се търси треньор, който да има капацитета и най-вече самочувствието да застане на мостика на кораб, който е две трети под водата. В публичното пространство се завъртя екстравагантната идея "лъвовете" да бъдат водени от тандема Станимир Стоилов – Димитър Димитров-Херо. Първият не е коментирал подобна възможност, а и Мъри със сигурност има доста работа за вършене в "Левски".

Херо от своя страна намекна, че е готов да започне работа в държавния тим, но засега никой не го е търсил.

Решаването на въпроса с новия треньор е от първостепенна важност, за да бъде спряно пропадането на отбора и да се избегнат нови издънки като тази срещу Гибралтар.

Който и да е новият треньор, ще трябва първо да стабилизира състоянието на държавния тим и чак след това да мисли за надграждане. А за по-амбициозни планове като евентуално класиране на голям форум в момента е смехотворно да се говори. Най-добрите играчи с български паспорти играят тромав футбол, не знаят как да си я подават и са забравили как се вкарват голове.

Проблемите са купища и не става да бъдат решени от днес за утре. Но всеки ден на бездействие е още един пирон в ковчега на фенската любов към националния отбор, който ни е дарявал с незабравими емоции и то не чак толкова отдавна. Да, добре че са ни спомените, защото нищо хубаво не ни очаква във футболното бъдеще.