Да си върнем оригинала, означава да се откажем от духовната си територия в Атон

- Доц. Вачкова, знаем ли достатъчно за отец Паисий и неговото дело?

- Не сме го чели - това е основното. Ние го гледаме като икона, но като икона, която ни я показват в криптата на "Св. Александър Невски". И затова го вадим от контекст. Пристрастия и клишета ни пречат да видим истинския му образ.

Най-важното, което трябва да знаем за Паисий, не е толкова като биография. Всички големи будители, като започнем от човека, въвел Левски в революционното движение - Генадий Скитник, който е игумен на Драгалевския и на Шияковския манастир, имат прозвища и буквално

изтриват биографиите си

в момента, в който си свършат мисията. В случая не сме виновни ние, че са изтрити. Софроний Врачански, ако е искал, спокойно би могъл да напише доста за Паисий, тъй като те са били в много близък контакт, а и Софроний е бил в Атон, както е известно. Но това са делата на революцията, и то делата на духовната революция, не тази с комитетите. Истината е, че те са били до голяма степен по-стриктно пазени в тайна, отколкото революционното движение. И онова, което ние би трябвало да знаем за Паисий, е, че в тази програма, която дава като

национална идентификация,

той е първият, който ни дистанцира радикално от всички останали, които имат каквито и да е амбиции към нашата култура, към нашето минало, към нашата идентичност. А е и абсолютно безпристрастен. Това е най-важното при него.

- Какво можем да кажем за фактите, които е описал Паисий в "Историята" си, доколко те са в противоречие със съвременната историческа наука?

- В тежкото факсимилно издание на "Историята" за разлика от масовите издания е пълно с бележки "Тук Паисий греши...", но за много от нещата не можем да бъдем сигурни дали наистина са погрешни.

Още в началото например Паисий има страница и половина, в която разказва кога българите се заселват на Балканите и ги овладяват - още през 378 г., когато готите побеждават император Валент, и започва със "защото никой да не се лъже от онова, което говорят, че готите и българите са различен народ". Ето това е един от тези детайли, на които Паисий обръща изключително внимание. Друг основен момент е, че при него

кръстителят

е още Омуртаг,

а не Борис. След като казва, че Омуртаг го прави, значи има много сериозна причина да го каже. Освен това при него създателят, и то на тази, тукашната България, е Батоя, а не Аспарух. Или да речем, когато казва - в "Св. Крал" не са мощите на Милутин, а на Драгутин, той знае защо го казва - защото единият наистина е светец, а другият е сакрализиран само поради заслугите си към манастирите.

Нещо повече - преводът е подменен. Ако човек може

да чете старобългарски,

се вижда абсолютна подмяна на превода. Извадила съм над 30 подмени, и то само от първите 30 страници на "Историята". Например, където в оригинала пише "многохитрите гърци", излиза "коварните гърци" - не, коварни у Паисий са московитите и русите.

- Как повлия кражбата на оригиналния ръкопис на делото му?

- Аз лично се занимавах навремето с делото "Маратон", защото ми беше любопитно. В гръко-персийските войни има една тактика, която се казва "чувал". Затова битката при Маратон, от която е взето името, означава да хванеш нещо в чувал и да го удавиш. И те кръщават цялата операция така, защото отиват, вкарват плексигласовата кутия и т.н. Но се чудя дали тази операция няма и по-дълбок смисъл. Защото, подменяйки историята, те правят няколко изключително опасни неща. Операцията е и опит за пълно дискредитиране

на "Историята", тъй като, когато оригиналът не е на мястото си, тя става фалшификат и може да се твърди, че такава история изобщо няма, и въпреки факта, че има 60 преписа до началото на ХХ век от нея, пак става изключително съмнителна.

Когато изчезне оригиналът, всички копия стават съмнителни, тъй като копията могат да бъдат само приблизителни.

За щастие, я върнаха, макар че президентът Петър Стоянов знаеше какво го чака с това непопулярно решение. Куриозното е, че я оплакаха публично. Тогава преподавах в класическата и водих ученици на това поклонение и наблюдавах отстрани с огромен потрес какво се случва. Както сега, когато хиляди отидоха на мощите на св. св. Кирил и Методий, а всеки човек, занимавал се малко или много с българска средновековна история, знае, че такива мощи няма и се касае просто за политически сценарий. Но хората пак плакаха и се редяха на опашки по няколко часа. Какво означава ние да си върнем "Историята"?! Самият израз е равнозначен на това да се откажем от духовната си територия в Атон. Зограф е българска територия!

- Какво бихте отговорили на многобройните конспирации, свързани с "Историята" - че била написана по времето на Екатерина II с определени цели от руснаците?

- Ако човек прочете внимателно текста, ще види, че една от най-силните линии в "Историята" е антируска, а другата - антисръбска. А Русия по това време е изключително голям радетел за Сърбия, т.е. София едва ли не да стане столица на голямата балканска губерния

със сръбска доминация. Малко еретична моя мисъл е, че анонимната Зографска история е чернова на Паисиевата, първият му вариант, след който маха всичко излишно и засилва маркерите, че не сме руснаци, не сме славяни, с този изключително силен момент, в който казва как сме се размножили много и се разселваме, но русите и московитите са ни спрели.

- Можем ли да твърдим че Паисий още е непознат у нас?

- Категорично можем да кажем, че хората, които четат новобългарския превод на "Историята", трябва да бъдат изключително внимателни, защото има много съвременни пристрастия и клишета, които ги приписваме на Паисий. Не, той не страда от такива скрупули и категорично не употребява такива клишета.