Жителите на РСМ са наши братя, проблемът е в политиците, които подклаждат омразата и контролираните от тях медии

Преди дни проф. Николай Овчаров и други български учени от Националния кръг “За Македония” бяха в Страсбург, за да представят българската позиция за Република Северна Македония.

Заедно с него в Европарламента бяха и проф. Пламен Павлов, проф. Ана Кочева и доц. Спас Ташев. Делегацията е занесла около 200 книги - издания на БАН, за езика и за македонската идентичност.

Проф. Овчаров е доктор на науките. Има дисертация на тема “Вардарска Македония през XIV в. и мястото на Охридската област в нея”. От 2003 г. е дипломиран професор в Международния славянски университет в Москва.

Бил е преподавател в Славянския университет, Нов български университет, Пловдивския университет “Паисий Хилендарски”, филиал - Кърджали, Варненския свободен университет “Черноризец Храбър”. Повече от 20 г. прави проучвания в археологическия комплекс “Перперикон” в Източните Родопи.

- Проф. Овчаров, бяхте част от делегация учени, която трябваше да представи пред евродепутатите българската позиция спрямо Република Северна Македония. Успяхте ли да постигнете целите си?

- Не сме си поставяли някакви максималистични задачи. Не съм за първи път в Европейския парламент и знам много добре колко интереси се смесват там и едва ли българският интерес може да бъде поставен в центъра на вниманието. Все пак

в нашата кратка визита успяхме да свършим огромна работа

- за няколко часа свършихме толкова, колкото българската дипломация за много по-дълго време.

Имахме срещи с представителите на Западните Балкани. Прокраднаха се фейк новини, че едва ли не са присъствали само двама депутати.

Напротив, в залата имаше 15-20 български и чужди депутати, както и техните сътрудници, а презентацията ни се излъчваше онлайн и докато вървеше, имаше над 300 гледания.

Оставихме над 200 книги на английски език за същността на т.нар. македонски език и за състоянието на Северна Македония, които предизвикаха огромен интерес.

Искам да изтъкна потреса, който предизвикаха разкритията на доц. Спас Ташев от БАН за потъпкването на човешките права на българите в Северна Македония.

Става дума не за преди 100 или 50 г., а за последните месеци - фалшификации на последното преброяване, при което минимум 20 хил. души не са могли да се впишат като българи. Цифрата, обявена от държавата, е около 3500 души.

Доц. Ташев посочи сведения за преследвания, за неоказване на медицинска помощ заради това, че хората се определят като българи.

Нашите евродепутати излязоха с идеята да се формира комисия от евродепутати, която да се срещне с хората в Северна Македония и да провери тези сигнали.

Имахме изказване пред европейските консерватори и реформатори, на което присъстваха над 70 души. Проф. Ана Кочева изнесе презентация за развитието на македонския език и прекодификацията му. Оказа се, че има хърватски депутат, който е изцяло на наша страна.

Имахме и кратка среща с председателя на ЕНП Манфред Вебер, на когото казахме българската позиция.

- Мислите ли, че след посещението ви Европа ще убеди политиците на Северна Македония да направят отстъпките, искани от българите?

- Нашата линия на представяне на вижданията ни не само пред Европарламента, но и пред българските управляващи има значителен успех.

Убеден съм, че ЕС ще се вслуша в законните претенции на един от неговите членове и когато се решава северномакедонският въпрос да се имат предвид и двете страни. Като цяло

при българските политици има консенсус,
което ще ни позволи да излезем от ситуацията.

- Дори да се стигне до сближаване на позициите на политиците в двете държави, това ще промени ли отношението на обикновените граждани на РСМ към България?

- Пътувал съм много в Северна Македония. Много добре познавам отношението към българите, което е добро. Разбира се, много е направено, за да се промие съзнанието на хората там.

Това все пак са 70-80 г. Но мисля, че подобни актове като палежа в Битоля и последвалите демонстрации на подкрепа за подпалвача не са представителна извадка за Северна Македония.

Това е все едно да кажем, че напиращите да влязат в парламента представители на “Възраждане” са представителна извадка от българския народ.
Ако политиците в Северна Македония, които подклаждат омразата към България, сменят тона и контролираните от тях медии намалят децибелите, нещата ще бъдат съвсем различни и тогава ще видим истинския облик на северномакедонците.

Те са наши братя и за никого не е приятно да се конфронтираме с тях.

Огромна част от тези хора са потомци на македонски българи,

самата проф. Кочева е потомка на Братя Миладинови. Никой не иска сблъсъци. Ние отстояваме българската кауза, която е кауза и на българите в Северна Македония.

Ако ние предадем тези позиции, българите там независимо дали са 3500 или 35 хил., остават без национална кауза. Какви българи ще бъдат те, ако признаем, че Самуил е не български, а македонски цар.

Борбата е за националната идентичност на България преди всичко, а после вече на РСМ.

- Може ли проблемът с Македония да ни прати на избори?

- Може. Единият от мотивите за излизане на “Има такъв народ” от управляващата коалиция е именно Северна Македония. Този въпрос все пак ще трябва да бъде решаван.

Аз не мога да кажа с какво темпо ще стане. Ние не знаем още какво е предложението на френския президент Еманюел Макрон. Нека да го видим.

Надявам се да бъдат разписани много ясни и точни мерки, а не пожелателни.

- Правилно ли е да се превръща във вътрешен проблем?

- Проблемът е вътрешен. Нека не забравяме, че Северна Македония до 1944 г. е българска, че хората там са били българи, а езикът им е български.

Да, минали са 80 г., признаваме македонската идентичност, но стотици хиляди са потомци на македонски българи и аз не мога да го разглеждам този проблем само като външнополитически.

Реално обаче е вътрешнополитически. Това е причината и да предизвиква толкова голям интерес в обществото ни. Едва ли той щеше да бъде толкова голям, ако имахме въпрос, свързан с Хърватия или друга държава.

Проблемът със Северна Македония е вътрешен, защото засяга българската идентичност.

Компромисът, който искат от нас, е т.нар.
полифункционалност на историята

- един исторически факт да бъде разглеждан по два, три или пет начина.

Това означава, че в Битолския надпис племенникът на цар Самуил Иван Владислав сам пише “Аз съм българин родом...”, ще бъде допускано, че е възможно по някаква причина той да е македонец родом. Така ще загубим своята идентичност.

Ако утре Северна Македония влезе в ЕС в сегашния си вид, можем да си представим каква ще бъде атаката спрямо България. Още на следващия ден могат да кажат, че има македонско малцинство в България. Не са се отказали.