Иначе добри футболисти, сякаш губят ума и дума, когато облекат екипа на държавния тим

Треньорите идват и си отиват, но така и не се намери специалист, който да излекува посредствеността на избраниците си

Добро беше хрумването на БФС да прати националите в Разград. Хем хората от по-малкия град получиха възможността да се порадват на уж най-добрите български футболисти, хем беше спестен на обществеността поредният антирекорд по ниска посещаемост на "Васил Левски". Защото от години насам националният стадион става

все по-отблъскващо място за феновете,

когато дойде време за мачовете на държавния тим. И за тази негативна тенденция си има добро обяснение.

Българите тотално свалиха доверието си от българския национален отбор по футбол, въпреки че именно това би трябвало да е символът, който да зарежда масите с гордост и щастие в най-чистата му форма. Когато сме били зле, именно спортът ни е давал шанс за бягство от тъжната реалност. Точно така беше на световното в САЩ през 1994 г., когато Ицо, Боби, Емо, Наско, Данчо и всички останали герои осигуриха едно магическо лято на народа си в момент на поредната национална криза по време на управлението на Любен Беров. Изброените легенди и сега са във футбола, но в ролята на ръководители, които с натрупания опит обещаха да движат напред най-популярната игра у нас.

За съжаление,

щедрите откъм добри намерения декларации

се разминаха с действителността. И най-потърпевш от това разминаване е именно държавният ни тим. Откакто Боби Михайлов пое властта през 2005 г., е докарал 14 треньори, но нито един от тях не успя да излекува националите от

посредствеността, с която се “заразяват”

в родното първенство. За зла беда европейските клубове, които можеха да ограмотят футболно младите момчета, също спряха да се интересуват от българската стока. Малцина заминаха за чужбина, а още по-малко успяха да се възползват от дадения им шанс. И така, след отказването на поколението на Митко Бербатов, Стилиян Петров и Мартин Петров, не се намери кой да ги замести.

Защо кандидатите да свалят Боби Михайлов и да поемат управлението на българския футбол не се сдобиха с наследници? Основната причина се крие в слабото българско първенство.

И тук веднага изниква следващият въпрос – защо е слабо първенството ни? Трудно може да бъде очертан един-единствен проблем, с чието изчистване бъдещето рязко ще порозовее. Мнозина треньори, макар и неофициално, твърдят, че липсват талантливи момчета, които да бъдат превърнати в професионални футболисти. Желаещи има, но можещите са рядкост. И тук идва ред на болната тема с школите. Изглежда, че там

ситуацията

е най-плачевна

въпреки обещанията на най-маститите футболни босове да инвестират солидни средства, за да изградят свои ковачници на таланти. Базата я има, но е крайно недостатъчна, а треньорите или не са подготвени, или не са финансово мотивирани да произвеждат качествени играчи. А и дори в разгара на XXI век продължават да властват слуховете, че само

отрочетата на богатите родители

са сигурни за своите места в отбора, което демотивира връстниците им с повечко талант в краката.

И все пак от време на време изскача по някой обещаващ младок, над чиято глава планетите се нареждат по подходящ начин и той успява да пробие в професионалния футбол.

Добър пример в това отношение е защитникът на "Славия" Мартин Георгиев, който привлече погледа не на кой да е, а на гранда "Барселона".

От "Левски" също се похвалиха, че техен млад играч се е харесал на "Фиорентина".

Тук-там се чуват добри новини, но само с двама, трима или четирима национален отбор не се прави. Още повече че държавният тим от години е заложник на мениджърски интереси.

Играе този, който трябва да бъде продаден, а не този, който е максимално подготвен.

Треньорите не толкова налагат своите идеи за стил на игра, колкото слушат нареждания коя стока да бъде поставена най-отпред на сергията, за да хване окото на купувача.

И ако тези проблеми не ви се струват достатъчно на брой за провала на националния ни тим, то трябва да бъде обърнато внимание и на

слабата

психическа и интелектуална подготовка

на някои от момчетата, които са имали щастието да защитават реномето на българския футбол. Преди няколко дни в предаването "120 минути" мениджърът Лъчезар Танев кратко и ясно обясни, че клубовете в Европа търсят не само талантливи, но и интелигентни футболисти. Защото само с техника не става, трябва и акъл.

А мнозинството от българските играчи не смятат интелектуалния напредък за задължително условие за тяхното бъдещо развитие.

Това им отношение се отразява и на психиката. У дома е лесно да се риташ, да псуваш, да гониш съдията по терена, но в чужбина подобни горилски номера не вървят.

И после се чудим как така в най-важния мач от европейската кампания на даден тим на някое от момчетата му прегори бушонът, изкара си два бързи жълти или направо червен картон и съсипва усилията на цялата трупа.

Момчетата с чалга манталитет не са добра основа

за създаването на силно футболно първенство, а оттам и на добър национален отбор, който да има поне някакви шансове за класиране на европейско или световно.

Сега на ход ще е новият национален селекционер,

но и той ще разполага със същите играчи, които участваха в срамния мач с Грузия. Други няма. Същите ще са и игричките в българския футбол, зад които се крият дребни далаверки и стремеж за бърза печалба. И Карло Анчелоти да се съгласи да смени "Сантяго Бернабеу" с офис в БФС, пак няма да се оправим. Много години се е бездействало и сега ремонтът ще е труден. Което не означава, че основният ремонт не може да започне още сега, за да даде резултати след 5 или по-скоро след 10 години.