Великият балетист и хореограф каза в писмо до руския президент: “Знаете от какво се страхувате. И правилно”

Майката на Миша се самоубива, когато той е на 12 г. Баща му е съветски военен, строг и заклет комунист

Заради скромната си височина като момче сам
се подлага на изтезания, от които печели 4 см

Годината е 1974. Студената война. Аплодисментите след последното изпълнение на съветската трупа в Торонто са бурни и сякаш зареждат с допълнителен кураж 26-годишния балетист Михаил Баришников. Изтанцувал е брилянтно програмата по време на финалния галаконцерт от турнето на ленинградския балет “Киров” в Канада, но сега му предстои да изпълни хореографията на живота си. Планирал е този "танц" цели четири години с помощта на верни приятели начело с Александър Минц.

Време е за шоу. Залогът е животът му, наградата - свободата му.

Баришников излиза навън, където го посреща тълпа от почитатели. Започва да дава автографи. Колата за бягството му го чака на няколко пресечки от мястото. Трябва да се измъкне, докато останалите се качват в автобуса на групата. КГБ ги наблюдава. Миша казва на хората, че се налага да ги остави, но ще се върне, и хуква.

“Всъщност беше смешно. Феновете ме чакат пред вратата на сцената, аз излизам и започвам да бягам, а те започват да тичат след мен за автограф. Те се смееха, а аз бягах за живота си. Беше много емоционален момент”, разкрива невъзвращенецът пред People през 1985 г.

След като успешно се качва в колата, е откаран във ферма, където се укрива, докато получи официално убежище. Не жали за семейство - майка му се самоубива, когато е тийнейджър, с баща му никога не са били близки. Първите дни се притеснява за колегите си от трупата, за своята сценична партньорка Ирина Колпакова, от която предвидливо крие всичко за нейно добро - за да я улесни “по време на разпитите”.

Дави напрежението в алкохол, докато се прощава вътре в себе си с всичко, което е оставил в Ленинград, в своето минало. Но няма връщане назад, може само да продължи напред. Скоро след това получава политическо убежище в Съединените щати, където става главен танцьор и звезда на Американския балетен театър, а после и в Ню Йорк Сити балет. Получава гражданство на САЩ на 3 юли 1986 г. Възходът му вече е неспирен.

Така един от най-великите балетисти на всички времена и легендарен хореограф Михаил Баришников извършва "престъпление", като бяга от СССР, за да не извърши по-голямо престъпление, като унищожи живота си и предаде своето изкуство - оставайки.

Днес, близо половин век по-късно, 74-годишната звезда не остава апатичен към големите събития в света, а напротив - присъединява се към критиците на Кремъл.

След руската инвазия в Украйна Баришников основава организацията “Истинска Русия” - кампания на GoFundMe за разпространение на по-добро разбиране на руската култура и събиране на пари за подпомагане на бежанците.

Към него се присъединяват писателят Борис Акунин и икономистът Сергей Гуриев. Баришников освен всичко защити руските артисти и спортни звезди, които според него не бива да бъдат карани да плащат цената за войната чрез тежки санкции. Последно той реагира дръзко на блокирането на сайта на “Истинска Русия” в Русия, като се обърна с отворено писмо до Владимир Путин.

“Господин президент,

От уплаха вашите дворяни наредиха да блокират нашия уебсайт на “Истинска Русия”. Страхът им е разбираем. Той ни дава увереност, че сме прави.

Както и преди, когато в моето детство вашите тънковрати предшественици възлагаха на мен, син на руски офицер в Латвия, ролята на окупатор, тя не ми прилегна.

Научих латвийски език и от 26-годишна възраст, отхвърляйки завинаги ролите, възложени от вашите учители, вече почти половин век живея като човек от свободния свят!

И още ме наричат руснак. Наричат моя приятел Борис Акунин руски писател, а Сергей Гуриев - руски икономист.

Хора като нас донесоха повече чест на руския свят от всичките ви неточни високоточни оръжия.

Вашият руски свят - светът на страха, светът, който гори учебниците по украински език - няма да съществува, докато сме ние, ваксинирани в детството срещу тази чума.

Нашият свят ще съществува въпреки всичките ви блокирания. Ние знаем как да запазим ценностите на нашия руски свят. И вашият свят, ако не се събуди, ще умре от страховете си.

Знаете от какво се страхувате. И правилно. Знаете кое е оръжието, което удря точно!”

Да не се страхува никога и от нищо - така върви смело по своя път Миша още от прохождането си. Ражда се в Рига, Латвия, като син на съветски полковник - строг и заклет комунист. Двамата никога не успяват да изградят някаква близост помежду си, танцьорът е признавал пред The New York Times, че баща му “не беше много приятен човек”. По-късно той черпи вдъхновение от маниерите и военните навици на родителя си за своя интерпретация. Но това е, което получава от него.

Майка му Александра е от селски произход и разпалва любовта към изкуството у своя син. Крехка жена, тя се самоубива, когато той е едва на 12 години.

“Късмет е, че не го направи пред мен”, признавал е години по-късно Баришников.

След тази трагедия Миша намира своя спасителен остров - приет е в хореографския институт “Ваганова”, където се ваят талантите на световноизвестната балетна трупа “Киров” в Санкт Петербург (тогавашния Ленинград).

Въпреки че е изключително надарен, е смятан за твърде нисък за танцьор и поради това почти обречен за голямата слава. Самият той подлага себе си на изтезания, от които печели само 4 сантиметра. Обречен е - да, но да бъде точно толкова велик, колкото мечтите си.

В живота му има изключителни съвпадения и знаци - роден е в същия ден като Моцарт, а започва да тренира балет при изтъкнатия хореограф Александър Пушкин - съименник на великия поет.

През 1967 г. Баришников дебютира на сцената с балет “Киров” в “Жизел”, по-късно играе ролята на главния танцьор на танцовата трупа в “Горянка” (1968) и “Вестрис” (1969).

Зашеметявайки публиката със своите изумителни физически и технически умения, както и с емоционалната си изразителност, славата му бързо нараства. В края на 60-те години е един от водещите балетисти в Съветския съюз. За съжаление, класическите традиции в балетното изкуство са тежки пранги за Миша, който, ако сведе глава, ще трябва завинаги да се примирява с поддържащи роли и без шанс да блесне във вихъра на модерния танц.

Твърде непримирим е по природа. Уморява се от задушаващата атмосфера в комунистическа Русия и избира да скочи, за да полети в търсене на по-голяма лична и творческа свобода. Защото не може да приеме, че да си индивидуалист е престъпление.

Като звезда на Американския балетен театър, където участва в множество продукции, събира многобройна публика - нетърпелива да види неговата безупречна, привидно безпроблемна класическа техника и необикновените въздушни маневри, които изпълнява с хъс и прецизност.

В Ню Йорк Сити балет от 1978 г. има шанс да работи с водещи хореографи като Джордж Баланчин и Джером Робинс. Приблизително по същото време, през 1979 и 1980 г., печели две награди “Еми” за телевизионни танцови програми. Тогава се завръща в АБТ като художествен ръководител и главен танцьор.

Баришников блясва и пред камерата, като дори е номиниран за “Оскар” за ролята си в световната танцова драма The Turning Point (1977) с участието на Ан Банкрофт и Шърли Маклейн.

До 2002 г. участва в пет игрални филма, включително в почти автобиографичния “Бели нощи” - за бягството от Русия, който включва култов танц към песента на Висоцки “Кони привередливые” (“Вироглави коне”).

Покорява и Бродуей, където дебютира в “Метаморфозата” на Франц Кафка, а неговият образ на Грегор Самса е достоен за номинация за награда “Тони”.

В края на 80-те открива ресторант “Руски самовар” в Манхатън заедно с близкия си приятел - поета Йосиф Бродски, и литературния критик Роман Каплан.

Идеята е на Каплан, който си спомня: “Нямаше пари. Пълен крах, всичко беше ужасно. Не спах през нощта. Включих радиото: в шест сутринта обявиха, че Бродски е станал носител на Нобелова награда. Тогава се обадих на Йосиф, казвайки: “Ти сега си богат...”. Страхувах се, че ако взема назаем пари от него, няма да мога да ги върна. Предложих партньорство. Бродски се свърза с Миша Баришников. Така че всички станахме съсобственици”.

Мястото се превръща в един от центровете на рускоезичната култура в САЩ - не просто заведение, а средище за хората на изкуството за изложби, концерти, презентации на книги и веселби. Мълвата разказва, че в къщата, където се намира, е живял Франк Синатра.

Любопитното е, че именно в “Руски самовар” героят на Баришников - Александър Петровски, отвежда на първа среща Кари Брадшоу в последния сезон на “Сексът и градът”. Участието му в култовия сериал го прави изключително популярен и сред по-младото поколение по света, незапознато с балетното изкуство.

Така както Петровски лесно омагьосва Кари, в действителността Баришников спечелва сърцата на изключителни дами.

Когато се натъква на актрисата Джесика Ланг в един ресторант и разбира, че нейна е красотата, покорила Кинг Конг в популярния филм, се чувства предизвикан. Успява да я накара да се влюби лудо в него, макар да е омъжена за Пако Гранде по това време. Връзката им разцъфтява, дълго време двамата са неразделни и отдадени един на друг, имат и дъщеря - Александра.

Романът им приключва с предателство на сърцето. Джесика се влюбва в своя партньор от филма “Франсис” - актьора и драматург Сам Шепърд. Баришников е признавал, че отдадеността на кариерите им ги е отдалечила, но тя остава една от жените, които е обичал най-силно.

По отношение на работата той също си е партнирал професионално с уникални дами, на които не е устоял според слуховете, но кой може да го вини? Легенди се носят за това, че химията от “Баришников на Бродуей” между него и Лайза Минели е била още по-силна извън светлините на прожекторите.

Твърди се, че Миша бил луд по нейната енергия и сценичен стил, а тя пък е признавала, че той е безупречен в любовта, и го наричала “гений и човек с огромна красота”. Двамата са така различни и еднакви едновременно, че до момента на премиерата на спектакъла вече са само приятели.

С бившата балерина Лиз Райнхард, внучка на известния театрален режисьор Макс Райнхард, Миша сякаш открива тайната на любовта. Двамата сключват брак през 2016 г. и са заедно до днес, ставайки родители на три деца - Пьотър, Анна и София.

Баришников е бил определян за виртуоз и гений от не един и двама. Със сигурност може да се каже, че всяко негово движение и ход са изключително добре обмислени. Самият той казва: “Проблемът не е да измисляте стъпките, а да решите кои да запазите...”.