Избива вратата от пантите в шефския си кабинет в БНТ, за да влиза всеки

Когато я уволняват, екипът иска да напусне с нея, но тя го спира: Не тъжете, с вас са зрителите

Нери Терзиева разбива правилата и наследените от соца клишета в БНТ, като въвежда в началото на 90-те години стандартите на Си Ен Ен и другите западни медии. Тя имаше невероятен усет как да открива и да стимулира най-ценните качества на всеки, дори у тези, които други биха подминали.

"Запознах се с Нери в Ефир 2, бях на 21 години, точно тогава стартираше програмата - спомни си пред "168 часа" Георги Куртев. - Влязохме в старите стаи на нюзрума, тя стоеше права в ъгъла, правеха оперативка, бях пленен от начина, по който тя гледаше хората, от начина, по който ме погледна: "Здравей, ти ли си Георги?".

Тя нямаше бариери към хората

Да видиш лицето на новините на живо, да разбереш, че тя е абсолютно земен, толкова истински и сърцат човек, с толкова много топлина."

По това време Канал 1 е официалният на БНТ, като пред Шесто студио стоят полицаи.

"Ние бяхме в Седмо студио и влизахме по къси панталони, там нямаше охрана, за Нери това бе шанс - спомни си Куртев. - Когато стана директор на Ефир 2, кабинетите на шефовете на телевизията бяха на десетия етаж. Тя собственоръчно откачи вратата от пантите и я махна.

Думите й бяха: "Всеки трябва да може да идва при мен!". Работехме в трудно време, но тя не искаше по никакъв начин да натоварва, искаше целият негатив да остава за нея, а целият позитив да отива за хората около нея.

Тя винаги бе разкъсана между любовта, семейството, работата. Дълги години пътуваше всеки ден. Като приключи в БНТ, взема автобуса за Пловдив и се прибира. Сутринта се качва на автобуса за София."

Според Куртев Нери за всички е била като майка.

"Едно нещо запомних от нея - че трябва

да говорим в сегашно време, защото миналото вече е сътворено

- казва той. - Затова говоря за нея в сегашно време."

"Тя никога не искаше нещо от другите, винаги плачеше сама", добави Георги Куртев. Плаче и когато е уволнена от БНТ. Куртев никога няма да забрави този момент: "Ние й казахме, че си тръгваме с нея, но тя бе категорична: "Не, стойте, защото създадохме нещо, което никой не е правил, и то трябва да се отстоява! И не тъжете, не тъгувайте, защото вие имате зрителите, тези, които ще ви намерят по един или друг начин. Беше й много тежко, Нери не очакваше този удар."

Тогава, чувайки Хачо Бояджиев да я обвинява и да обявява в ефир мотивите си да я уволни,

ядосан, Сашо Диков тръгнал да влезе директно в студиото

Искал да се разправя с него. Според Куртев градусът на напрежението е толкова голям, че е можело да се стигне и до бой. Камен Алипиев беше още по-краен - според него е имало опасност Диков да разбие муцуната на Хачо. Но продуцентът спрял журналиста на вратата.

"Когато Хачо излезе в коридора, стана много сериозна драма, защото сипеше лъжи срещу Нери. Бях превъртял, бях бесен, крещях с всичка сила. Колегите, които излизаха от апаратните, не смееха да мръднат, стояха до вратите, беше драматична сцена", разказа Диков пред "168 часа".

И неслучайно. Терзиева създава стандартите, че политиците не можеха да си позволят да влияят върху журналистите. "Винаги е казвала, че когато фамилиарниченето между журналисти и управляващи се превърне във фамилност, това ще е един от сериозните проблеми, когато медиите няма да бъдат коректив", добави Георги Куртев.

Той не си спомня нито един неин формален разговор. "Едно време имаше телефон за справки - 144. Обаждаш се и искаш телефон или адрес на дадена институция - даде за пример колегата й. - Отсреща вдигаше телефонист. Когато се обаждаше да поиска някакъв номер, тя влагаше цялото си внимание. Започваше, като се представяше коя е - при нея нищо не беше формално."

Подобно е мнението и на журналиста Антон Стефанов, когото Нери първо кани в "По света и у нас", а след това и в Ефир 2.

"Нери е от хората, които не пазят занаята за себе си. Напротив - разказа той пред "168 часа". - Раздава се и иска колкото се може повече чираци да станат майстори. Затова и помага на всеки.

Много популярни днес журналисти са тръгнали под нейното

майчинско крило. Тя е от учителите, които не се карат и не обвиняват учениците, че не са се справили. Напротив. Така ти казва нещата, че следващия път да не правиш същата грешка. Спокойният и благ тон, добрата дума са най-добрият учител. Затова и всички толкова много я обичат."

Антон Стефанов никога няма да забрави първия си работен ден в "По света и у нас": "Изстреля ме на репортаж. Имаше протест във Военна академия "Георги Раковски". Каза:" Отиваш!". Нямах никакъв опит, а тя директно ме пусна в дълбоките води. Тръгнах с колата и операторът ме попита: "Ти взе ли касета?". Тогава се ходеше с касети на снимки, камерите не бяха дигитални като сега. Не бях взел, защото не знаех. Върнах се, взех касета и тръгнах. Заснехме материала, монтирах го и го излъчиха в "По света и у нас". Тя не ми се скара, че не съм взел касета, а ме поощри, че първият ми репортаж е добър.

След това ме покани да работя в Ефир 2 в предаването на Петко Георгиев "Отвъд заглавието". Там бях репортер заедно с Моника Янова, сега Станишева, и Татяна Ваксберг. Те вече имаха голям опит в новините."

Години по-късно, през 1997 г., двамата се срещат отново, но Антон Стефанов вече е в казармата.

"Случката е много показателна и разкрива каква беше Нери", отбелязва той.

"Вече завършил висшето си образование, на 26 години отидох да изпълня военния си дълг в школата за запасни офицери в Шумен - продължи Стефанов. - И докато бях там, на посещение във Военното училище дойде върховният главнокомандващ - президентът Петър Стоянов. Естествено, с него беше и шефът на пресслужбата му Нери.

В цялата суматоха успяхме да се видим за кратко. Но какво направи тя за мен? Без да знам, отишла при шефа на училището и поискала да ме освободи, за да ме заведе на обяд. Представяте ли си! Аз, войникът, ще ходя на ресторант с Нери. Естествено, полковникът веднага издал заповед да ме осводят и аз напуснах пределите на поделението. Такъв човек беше Нери.

Вършеше чудеса! Подаваше ръка!”

Според него, въпреки че тя изглежда силна, болестта някак я прекършва.

"Но въпреки това до последно помагаше - разказа той. - От болницата бе готова да помогне, защото аз я помолих да предаде едни въпроси на Петър Стоянов и тя каза, че ще го направи. Но тогава въобще не предполагах, че състоянието й е толкова тежко.

Последният ми разговор с нея беше ден преди да почине. И през ум не минаваше, че това ще са последните ни думи. Говорихме за болестта. Тогава й казах, че всичко ще е наред. И че съм сигурен в това. И ще й стискам палци. А тя ми написа: "Стискай палци, че от теб винаги получавам духовна помощ, защото си добър!". Уви, не успях да й помогна. Въпреки силната ми вяра."

Според него Нери изживявала болките и неприятностите сама.

“Никога не се оплакваше, дори

за болестта си

- казва Антон Стефанов. - Не искаше никого да натоварва със своите проблеми. Такъв човек беше."

"Всеки прави грешки, но тя е от хората, за които трудно ще се сетиш къде точно е сбъркала - казва Георги Куртев. - Смяташе, че цял живот е разкъсвана между два свята - турци и българи. Семейството й. Смееше се, че на онзи свят ще е между мюсюлманския и християнския рай."

"От двете страни ще ме дърпат, не знам къде ще отида", шегувала се Нери.

Как крещи с цяло гърло "Бил, Бил", за да извика Клинтън при журналистите, четете тук. 

Как Нери се оказва последния човек със сменено име в Пловдив, четете тук. 

Защо мечтата й бе да няма нито едно болно дете по света, четете тук.