Гръцкият премиер: Турция е фактор за дестабилизация в региона

Докато бушува кървавата война между Русия и Украйна, на 5 юни турският президент Реджеп Тайип Ердоган каза, че Анкара планира да "укрепи сигурността си, като започне нова военна операция в Северна Сирия" в опит да свърже две области, които вече са под турски контрол. В свое предишно изказване той вече обяви, че операцията ще има за цел да възобнови усилията на Турция за създаване на
30-километрова “безопасна зона”
по границата със Сирия.
Районът се контролира от Сирийските демократични сили - група, която включва кюрдските отряди за народна самоотбрана (ОНС), известни още като YPG. Турция разглежда ОНС като издънка на забранената Кюрдска работническа партия (ПКК), която смята за "терористична" организация. ПКК води въоръжено въстание срещу Турция от 1984 г. и оттогава конфликтът е взел десетки хиляди жертви.
От 2016 г. насам турските въоръжение сили предприеха три големи нахлувания в Северна Сирия, като поеха контрола върху някои райони в опит да защитят границата си от заплахи от ИДИЛ и YPG.
През 2020 г. Организацията на обединените нации призова Турция да разследва "възможни военни престъпления", извършени от въоръжени групи в райони под неин контрол. Говорителят на Държавния департамент на САЩ Нед Прайс също каза, че всяка нова офанзива в Северна Сирия допълнително
ще подкопае регионалната стабилност
и ще изложи на риск кампанията срещу "Ислямска държава". Но на фона на събитията от последните дни изглежда, че нараства напрежението и между две членки на тясно сплотената групировка на НАТО - Турция и Гърция.
В отговор на турската агресия "на риторично и теренно ниво", особено през последните няколко дни, Атина официално повдигна въпроса пред своите съюзници и партньори.
Премиерът Кириакос Мицотакис даде брифинг за срещата на върха на ЕС в Брюксел на 30 май и определи Турция "като фактор на дестабилизация в региона на Източното Средиземноморие".
В тази връзка специалните части на Турция и Азербайджан наскоро симулираха десант на гръцките острови като част от продължаващото съвместно военно учение EFES-2022. Очаква се
двете сили да действат заедно
в случай на гръцко-турска криза, съобщи Greek City Times.
Сценарият включва обучение "за проникване зад вражеските линии през морето, разчистване на бреговата линия и атака на крайбрежни военни съоръжения на врага, както и неутрализиране на цели" според доклад на Pronews.

Подготвяйки се за учението EFES 2022, азербайджанската армия проведе обучение за проникване в тила на противника по море, разчистване на бреговата линия, атака на крайбрежно военно съоръжение на противника и неутрализиране на цели.
Турското правителство използва руската инвазия в Украйна, за да уреди нерешените си взаимоотношения с голяма част от страните - членки на НАТО. Очакваше се Швеция и Финландия бързо да се присъединят към алианса, навреме за срещата на върха през юни в Мадрид. Вместо това Анкара отмени тази церемония. Турция, която се присъединява към Северноатлантическия пакт по време на първата вълна на разширяване на алианса през 1952 г., се стреми
да извлече отстъпки от Швеция и Финландия
за борба с тероризма, екстрадиране на граждани от кюрдски произход в Турция и премахване на оръжейното ембарго, което голяма част от Запада наложи срещу Турция след нахлуването й в Сирия през октомври 2019 г. Турските протести подчертаха как тесните опасения за сигурността на Анкара се различават значително от тези на останалата част от алианса.
Темата за Турция поляризира дебат в много западни столици, който се съсредоточава върху стойността на Анкара за алианса и дали вътрешният авторитаризъм на Турция и отношенията с Москва имат значение за западната сигурност. За скептиците аргументът е, че Анкара е нарушила усилията на Запада в Сирия и че нейните тесни търговски отношения с Русия и отказът да се присъедини към западните санкции, за да накаже Москва за нейното нахлуване в Украйна, предполагат, че Турция подкопава сигурността на НАТО. За привържениците
голямата армия на Турция с наборни войски
се разглежда като жизненоважна за обвързването на руските сили в теоретичен конвенционален конфликт, а продажбата на дронове TB2 на Украйна е доказателство за конструктивната роля на Анкара в НАТО и нейния принос за възпиране на руския експанзионизъм.
В тези дебати симпатизантите на Анкара често се фокусират върху легитимността на притесненията на Турция, докато критиците подчертават, че президентът Реджеп Тайип Ердоган изнудва Запада, за да спечели националистически гласове у дома.
В същото време Ердоган е един от най-прозрачните лидери в света и използва ясен и груб език, за да опише целите си във външната политика. Въпреки това,честите му критики към САЩ и международния ред често се отхвърлят като шум, насочен само към местната публика, за да запази популистката подкрепа. Разбира се, всички външни кризи, свързани с Турция, имат някаква връзка с вътрешната политика, но отхвърлянето на реториката на Ердоган като несериозна е грешка. А опасенията за сигурността, които той и неговите служители изразиха относно членството на Швеция и Финландия в НАТО, са широко споделяни в Турция и са свързани с цял куп други въпроси, които тормозеха отношенията на Анкара със Запада през последното десетилетие.