В горите на Чили и Аржентина може да срещнете пълзящо растение, коeто има една форма на листата близо до земята, друга в подлеса на гората и трета във висините. Вгледате ли се по-внимателно, ще откриете нещо наистина забележително – във всяка от разновидностите на своите форми това растение имитира листата на близките до него видове. Т.е. то успява някак да „види“ как изглеждат съседите му и в различните си етапи на развитие да ги имитира. Този вид е т.нар. Бокилатрифолиолата (Boquilatrifoliolata) – вид лоза с уникално умение да

осъществява мимикрия,

като маскира листата си все едно са на други растения. Всъщност целта на мимикрията – подражанието на един организъм на друг – е да осигури защита на организми, които „копират“ елемент от средата, за да заблудят естествените си врагове.

„Мимикрията при животните е доста често срещана, докато документираните случаи при растенията са редки и свързаните с тях ползи рядко се изясняват – пишат откривателите на феномена Ернесто Джианоли и Фернандо Караско Ура в изданието на Elsevier – CurrentBiology. – Ние показваме появата на мимикрия на листата на увивно растение в тропическа гора. Лозата Boquilatrifoliolata имитира листата на поддържащите я дървета по отношение на размер, форма, цвят, ориентация, дължина на стъблото, тръните по върха. Освен това последователната мимикрия на листата се появява, когато растението е свързано с различни дървесни видове.“

Подражанието обикновено е резултат от еволюцията, за да могат по-добрите имитатори да оцеляват по-лесно. От тази гледна точка мимикрията може да се проявява и при растенията, чиито

„оцеляващи“ екземпляри

предават на поколението си характеристики, които помагат за отблъскването на външни заплахи, по-лесно размножаване и т.н. Ботаниците предполагат, че такава е историята и на Бокилатрифолиолата. Те обаче не могат да отговорят на други два фундаментални въпроса, свързани с особеностите на подражанието, което увивното растение успява да постигне. Първият е как точно имитирането на формата на листата на близките съседи помага на бокилата, а вторият – по какъв начин то успява да получи информация за тази форма, за да може да я пресъздаде.

Проучването, което Джианоли прави със своите студенти, потвърждава първоначалната му теория – листата на Бокилатрифолиолата са невероятно разнообразни по форма, размери, цвят, ъгъл на растеж спрямо стъблото и т.н. Най-големите са до десет пъти по-големи от най-малките. Цветово варират от много тъмни до много светли. В три-четвърти от случаите приличат досущ на листо на намиращо се в близост дърво.

Най-известната мимикрия при растенията е тази на орхидеите. Те обаче са се „научили“ да имитират, за да привлекат полезните за тях видове.

Бокилата сякаш трябва да бъде до други,

които да „види“, за да ги имитира.

Как ботаниците отговорят на въпроса защо бокилата има подобно поведение, четете в новия брой на сп. "Космос"