Треньорът на “Реал” (Мадрид) цял живот трупа успехи благодарение на търпение, спокойствие и късмет

Анчелоти постигна рекорд, който трудно ще бъде задминат от колегите му

Някъде в средата на февруари се готвеха да го уволняват. Да, истина е. Главата му беше заложена на дръвника заради поредицата неуспехи в Примера и загубата с 0:1 от ПСЖ в първия осминафинал в Шампионската лига.

Прекият му началник дори си беше избрал негов наследник,

а близките до клуба спортни журналисти бяха наточили писалките, за да оправдаят преждевременната му смяна.

Това беше през февруари, а днес Карло

Анчелоти се къпе в световна слава

Защото след онова моментно пропадане към дъното "Реал" (Мадрид) рязко обърна посоката на движение и се устреми към върха.

3 месеца по-късно Белият балет посреща кратката си лятна ваканция с най-важните трофеи – тези от испанското първенство и Шампионската лига.

А заслугата е изцяло на треньора, който не загуби самообладание в критичния момент и вдъхна увереност на играчите си, че са способни и този път да сътворят чудото. Защото в Кралския клуб по традиция се събират единствено и само играчи, които от бебешката люлка са закърмени с идеята, че са победители и нищо друго освен първото място не ги прави щастливи.

Голямо щастие е да разполагаш с такива звезди, но е проклятие да ги научиш да работят и живеят в пълен синхрон помежду си. Едва ли сте забравили за скандала между Карим Бензема и Винисиус Жуниор, когато първият

подкокоросваше съотборниците си

да не подават

на младока,

защото опропастявал всяка обещаваща атака.

Това се случи по времето на Зинедин Зидан, но след идването на Татко Карло дрязгите моментално бяха оставени на заден план. Италианският специалист е твърде голям, за да търпи дребни страсти и интриги. Именно Бензема и Жуниор бяха в основата на успехите на "Реал" през тази година и се отблагодариха по най-добрия начин на своя наставник, че ги научи как да се погаждат на терена.

Сега щастливият треньор най-сетне може да изпие чаша бяло вино и да се загледа назад към великите години, които преживя във футбола. Да, имаше неприятности, но много повече са щастливите мигове. Тези дни телефонът му не спира да звъни. Търсят го за интервюта, защото има какво да каже. След последния съдийски сигнал Татко Карло нахлу на терена със самочувствието на треньор, постигнал рекорд, който трудно ще бъде подобрен скоро.

Той е първият в своята професия, печелил четири пъти най-престижния трофей в клубния футбол. И с това върховите му постижения не се изчерпват.

Татко Карло е единственият треньор на планетата, който е печелил титлата в петте най-престижни първенства на Европа – испанско, италианско, английско, германско и френско.

Как го прави ли? Изглежда, че тайната му се крие в непоклатимото му спокойствие. Дори в най-тежките времена

италианецът не губи присъствие

на духа

и не се поддава на емоциите. Другото му незаменимо качество е умението му да изслушва. Много от големите играчи, имали шанса да комуникират с него, след това разказват, че вратата на треньора винаги е била отворена за тях.

"Той те изслушва внимателно и ти си тръгваш с усещането, че си спечелил и ще стане на твоето. Накрая става това, което иска тренерът, но няма как да му се разсърдиш", разказва по адрес на Карлето бивш играч на "Милан". Именно с екипа на гранда от Милано Анчелоти печели два пъти Шампионската лига през 1989 и 1990 г.

А години по-късно става едва четвъртият футболист, печелил КЕШ като треньор и играч. Има много още успехи и няма смисъл да бъдат изброявани всичките. Самият Анчелоти винаги е твърдял, че е

голям късметлия да играе

и след това да тренира все отбори с традиции и възможности. Но много други като него преминаха през грандовете и не постигнаха нищо.

"Сигурно съдбата ме обича", казваше още като футболист Карло Анчелоти. След това Фортуна очевидно не свали доверието си от италианеца и в треньорската професия. Всъщност единствено с националния отбор на Италия Карлето не успя да постигне нещо значимо. Но и това

може да бъде поправено в най-близко бъдеще

Още преди финала в Париж Анчелоти обяви, че след "Реал" (Мадрид) има два пътя пред него – да се пенсионира или да поеме националния отбор на Канада. Вторият вариант изглежда доста екстравагантен, но си има обяснение.

Татко Карло е склонен да изпълни желанието на втората си съпруга - канадската бизнес дама Мариан Барена Макклей, да поживее заедно с нея в родината й и това ще е добра възможност да опита да постигне нещо и като национален селекционер. По-вероятно е италианският специалист да се оттегли от футбола. Твърде дълго беше в голямата игра и се пренасити от успехи.

А и само след няколко дни ще посрещне 63-тия си рожден ден. Идеален повод да духне свещичките и да си пожелае малко по-спокойни дни в щастливо охолство.