Голямата конкуренция е Сергей Жадан - поет, писател, музикант, участник в Революцията на достойнството, подпомагал борбата в Донбас и родния му Луганск срещу сепаратистите

“Няма най-добър писател, всички го знаят”, заявява самоуверено през 80-те Ларс Гиленстен, някогашен постоянен секретар на Шведската академия

163-ма лауреати подкрепят украинския
народ пред лицето на руската агресия

Има ли шанс да бъде удостоен с Нобелова награда за литература Георги Господинов?

През последните 120 години, откакто се връчва това най-високо международно отличие, едни от най-големите български творци са били номинирани за него - Пенчо Славейков, Иван Вазов, Йордан Йовков, Йордан Радичков, а Елисавета Багряна и Антон Дончев са били по цели три пъти. Без успех.

Възможно ли е най-сетне през 2022 г. най-превежданият ни и награждаван извън България автор да получи художествения приз, връчван от Шведската академия?

Борбата за наградата, която е силно зависима от играта в световната политика, е жестока и изглежда почти обречена на фона на войната в Украйна.

Самият Господинов не прави никакви гръмки заявки относно възможността да спечели, а подчертава, че тази година сред претендентите има силно присъствие на украински писатели.

Авторът на “Физика на тъгата” е номиниран от българския ПЕН център, като всички членове единодушно гласуват за него, казва председателката Здравка Евтимова.

Предложенията от цял свят се пазят в тайна, ако не бъдат обявени от номинаторите. Така остава забулена в известна мистерия колко силна е всъщност конкуренцията в надпреварата.

Господинов е носител на много престижни награди. Романът му “Времеубежище” спечели голямата италианска литературна награда “Премио Стрега Еуропео”, също така е и сред петимата финалисти за италианското отличие Gregor von Rezzori.

Не остана в тайна обаче и може би най-сериозната кандидатура за “Нобел”, която именно обезверява много други.

Става дума за Сергей Жадан, номиниран от Комитета по литературни изследвания на Полската академия на науките. Той е навярно най-известният съвременен украиноезичен поет и писател, преводач, общественик, доброволец, фронтмен и текстописец на ска-пънк групата “Жадан и кучетата”.

“Жадан е един от най-изтъкнатите поети в Украйна, той е забележителен прозаик, чиито произведения са преведени на много езици и признати с награди по целия свят - ние го смятаме за заслужаващ Нобелова награда - посочват в изявление от комитета. - Гласът му като поет от много години заема специално място в сърцата на украинците. Свободна Украйна по много начини говори и мисли с думите на Жадан, слуша ги внимателно. Днес поетът е в своя Харков. И той се бори.”

Комитетът по литература осъжда въоръжената атака на Русия срещу Украйна и призовава за създаване на пространство в Полша за учени и учители, за да продължат своята научна работа дори ако Русия поеме контрола над Украйна: “В този военен кошмар, причинен от Кремъл, ние сме за свободна Украйна. Нашата надежда ни казва, че украинците в крайна сметка ще отблъснат агресията. Нека се случи възможно най-скоро. Но оценявайки ситуацията с ясна глава, за съжаление, трябва да вземем предвид, че инвазията може да доведе до окупацията или установяването на марионетното правителство на Кремъл. В такъв случай Русия не само ще започне да експлоатира Украйна икономически и ресурсно, но и ще извърши интензивна и агресивна русификация, която неизбежно ще засегне университетите, особено в хуманитарните науки. (...)

Днес трябва да положим специални усилия украинците да се почувстват като част от Европа и свободния свят. (...)

Поддържането на Украйна в орбитата на европейската култура е въпрос на нашата сигурност в Полша и в Европа, тъй като продължителната война или окупацията на Украйна не е най-лошият сценарий”, се отбелязва още в съобщението.

163-ма нобелови лауреати, включително Орхан Памук, Херта Мюлер и Казуо Ишигуро, изразяват подкрепата си за украинския народ пред лицето на руската агресия.

Жадан е и активист със сериозно влияние върху политиката и социалния дискурс в Украйна след Оранжевата революция през 2004 г. По време на Революцията на достойнството от 2013-2014 г. Жадан участва в демонстрациите в Харков и е хоспитализиран, след като е бит жестоко от контрапротестиращ. Възстановява се и след избухването на войната в Донбас става съосновател на благотворителната фондация “Сергей Жадан”, която финансира усилия за гражданска помощ и образование в разкъсаните от войната източни райони на Донбас и родния му Луганск срещу подкрепяните от Русия сепаратисти.

Поезията и художествената литература на Жадан са изпълнени с груби описания на икономически депресиран, пълен с престъпност постсъветски индустриален Изток. След избухването на войната през 2014 г. неговото творчество се обръща към по-належащите въпроси за намиране на цел в разпокъсаната реалност. Този ужас от войната изяснява потенциала на изкуството да създава смисъл.

Като се има предвид неговото творчество и съдбата на родината му, която понастоящем вълнува целия свят, е твърде вероятно нобелът за литература да отиде точно при него.

Да припомним, че миналогодишният лауреат е танзанийският писател Абдулразак Гурна.

По отношение на признанието с днешна дата тежи и обстоятелството, че в миналото украинците отсъстват в нобеловите списъци заради едно от условията за официално участие в състезанието за световни интелектуалци. Именно държавността на народа, чиито представители претендират за висша награда - тоест това, от което страната е лишена дълги десетилетия.

“Нека не забравяме, че украинските автори доскоро не можеха да участват - коментирала е преди години украинската писателка Оксана Забужко. - Веднага щом се задаваше Нобеловата награда, номинираните биваха убити от незаинтересовани страни, а изключително внимателната Нобелова награда, най-силният микрофон в света, не попадна в ръцете на украинци. Съдбата на Васил Стус не е единственият пример. Всъщност това е голяма причина Бажан да откаже номинацията. Той искаше да живее още малко.”

Васил Стус е дисидент, номиниран за Нобелова награда (1985), който в края на август същата година се озовава в карцера (отново) на концлагера “Перм-36”. В знак на протест обявява “суха” гладна стачка. Умира през нощта на 3 срещу 4 септември в карцера.

Микола Бажан е поет, преводач, журналист, обществен деец и политически активист, който пише за труда на руските хора, за дружбата между народите. Герой на социалистическия труд.

Украйна все пак има право да се гордее със своите деца, носители на “Нобел”, като граждани на други страни.

Като Светлана Алексиевич, беларуския разследващ журналист, есеист и историк, родена в западноукраинския град Станислав с баща беларус и майка украинка. През 2015 г. тя беше удостоена с наградата за литература за “за нейните полифонични писания, паметник на страданието и храбростта в наше време”.

Трудно би могло да се отрече, че това признание е силно политизирано като единствения художествен приз сред нобеловите.

Нека припомним, че в своята последна воля Алфред Нобел пише, че отличието за литература трябва да отива за всякакъв вид писане, което е било “най-забележителната работа в идеална посока [...] през предходната година”.

Това в крайна сметка с годините се разширява, за да се разпознае писател с отлична работа вместо отделно произведение, и в по-голямата си част е така.

От Тони Морисън до Томас Транстрьомер - някои от най-великите писатели в света са получавали “Нобел”.

През 2005 г. изборът на британския драматург Харолд Пинтър е първият знак според наблюдателите, че критериите на комисията са се променили. През цялата си кариера Пинтър пише безспорно изключителен набор от пиеси. Той също така е яростен критик на втората война в Ирак, привличайки вниманието с язвителните си коментари за британския премиер Тони Блеър и сравнението на Джордж У. Буш с нацист. Изкуството на Пинтър и неговите политически убеждения често са неразделни, но по онова време е очевидно, че преценката на комисията се основава на личния й афинитет към последния.

След Пинтър наградата до голяма степен отива за писатели, чиито произведения се борят със зверствата и жестокостта по начини, които изглеждат удобни, за да се заключи, че комисията има определени вярвания относно днешната политика, смятат анализаторите.

От несправедливи режими в Русия и Китай до военни престъпления и насилие в Европа и Южна Америка - писанията на нобеловите лауреати по литература се пресичат точно с войните на САЩ в Близкия изток, издигането на Владимир Путин и възраждането на европейската десница.

Това е трудно да се критикува. Малко хора открито искат да оспорват избора на писател, чиито творби се занимават със спомени за Холокоста или ескадроните на смъртта.

Същността на разискванията на комисията е неизвестна, но е ясно, че повечето от авторите попадат в две категории, които донякъде се препокриват - неизвестност на автора за повечето читатели по света и писане, което се изправя срещу историческото насилие по начини, които имат текущо, конкретно значение.

Проблемът е, че нито едно от тези съображения не е предназначено да бъде критерий за тази награда. Алфред Нобел търси “идеалната посока”.

Той е вярвал, че идеалът е в посоката на радостно, експанзивно, любопитно или сюрреалистично писане. Идеалът вече е по-често редукционен, обсебена от смъртта почит към устойчивостта на индивида пред лицето на насилствена цивилизация, обясняват критиците.

Чиста политика, въпреки че членовете я отричат, се появява през цялата история на наградите.

Улоф Лагеркранц, биограф на Стриндберг и някогашен главен редактор на Dagens Nyheter, казва, че наградата през 1970 г. на съветския дисидент Александър И. Солженицин е опит да се “изравни” изборът пет години по-рано на Михаил Шолохов - официално одобрения съветски писател.

Докато отговорните настояват, че не е така, възходът на профсъюза “Солидарност” в Полша белязва дълбоко шведското обществено мнение през август и септември 1980 г., а през октомври същата година носителят на литературната награда е г-н Милош, полски емигрантски поет.

Винаги най-важни са били личните предпочитания на членовете на Нобеловия комитет, пише Times в публикация още през 1996 г.

За малкия стокхолмски литературен свят компромисите изглеждат очевидни, като според един писател присъждането на наградата на г-н Елиас Канети - немскоезичен писател, роден, между другото, в Русе, през 1981 г. - е “своеобразен подарък” за Йоханес Едфелд. Последният е 79-годишен член на комитета, който от десетилетия изпитва много силен афинитет към Канети.

“Г-н Гиленстен, седнал под огромен полилей в офиса на постоянен секретар (на Шведската академия от 1977 до 1986 г.), настоя, че историите за “дребните интриги и малките умове” на академията - фразата е на Ян Мирдал - често идват от мъже, които тихо, но напразно са пропуснали възможностите за членство в академията.

“Можете да определите Нобеловата награда по абсурден начин, ако решите - каза г-н Гиленстен, - но тогава да прекарвате време в писане, вместо да лекувате хора от малария, също е абсурдно.

Няма най-добър писател, всички го знаят. Но мога да кажа, че няма награда, за която да съжалявам, че съм дал.”