Най-значимият международен приз за миротворчество и активизъм е в ръцете само на петима души. Идеалите на Алфред Нобел се интерпретират широко

15 учени от 10 държави се обединиха, за да номинират 5-има затворници от Хонконг за миротворци на 2022 г.

Украинският президент Володимир Зеленски към момента не е номиниран за Нобелова награда за мир за 2022 г. въпреки сериозния световен натиск. Срокът за номинациите изтече в края на януари, седмици преди руската инвазия в Украйна. Членовете на комисията все пак имат право да номинират своите кандидати преди първото официално годишно заседание на Норвежкия нобелов комитет, чиито призове се връчват през декември.

При всяко положение войната в Украйна ще окаже влияние върху избора на тазгодишните лауреати, категорични са световните анализатори. Историята, както знаем, се повтаря, а през годините става ясно, че противно на общоприетото мнение нобеловите награди (особено тази за мир) не са аполитична чест, а са дълбоко зависими от международната политика.

След най-голямото световно признание за миротворчество това за литература е най-субективно и подвластно на противоборствата на деня. Дори отличията за постижения в науката не могат да бъдат определени като абсолютно и неоспоримо връчвани на най-заслужилите - така както изисква последната воля на Алфред Нобел.

Относно наградата за мир красноречив е случаят от 2016 г., когато Доналд Тръмп бе необяснимо номиниран от анонимен номинатор от САЩ. В писмо до комитета неизвестният поддръжник на бившия президент твърдеше, че Тръмп трябва да получи приза за “неговия енергичен мир чрез идеология на силата”. Това само подчерта недостатъците в системата на номиниране. Целогодишният процес на избор е сложен и изключително непрозрачен.

Първо Норвежкият нобелов комитет получава предложения от “квалифицирани номинатори” - списък, който включва членове на национални събрания и правителства, членове на международни съдилища, академици или професори и предишни носители на наградата. След това петима членове на комитета, избрани от норвежкия парламент, разглеждат номинациите и съставят кратък списък. След като шортлистът е готов, се дава известно време на отговорните да го обмислят и да изберат победителя с мнозинство. Така по същество най-значимата международна награда за миротворчество и активизъм се намира в ръцете само на петима души.

Често изборът на удостоените с такъв “Нобел” е бил противоречив и полемичен. Примерите не са отскоро. Като Хенри Кисинджър, който през 1973 г. си дели отличието със северновиетнамския лидер Ле Дюк Тхо за посредничество за прекратяване на огъня във войната във Виетнам.

Това изглежда странно на фона на това, че САЩ все още участват в онзи момент в бомбардировките в съседна Камбоджа. Кисинджър е една от най-поляризиращите фигури в историята на 20-и век, предизвикваща конфликти и американски интервенционизъм вместо мир. Неговият случай подчертава факта, че наградата невинаги е представителна за желанията на световната общност.

Политическите мотиви стават все по-очевидни с времето. Барак Обама е отличен през 2009 г., заемайки поста на държавен глава на САЩ едва от една година. Всъщност неговата номинация идва само 12 дни след началото на мандата му. Според анализаторите той може да е взел някои революционни решения още в тези първи дни, но със сигурност не е имал време да се изяви като “човека, който е свършил най-много или най-добрата работа за братство между народите” - както е посочено в завещанието на Алфред Нобел.

Изборът на Обама е емблематичен, свързан много по-малко с реални постижения и повече с надеждата за бъдещи такива.

Дори преди неговия “Нобел” личи важността на американската политика, като Джими Картър е удостоен с приза през 2002 г. в по-ранни усилия да се порицае външната политика на Буш. Председателят на Нобеловия комитет Гунар Берге казва, че наградата е “критика към линията, която е възприела сегашната администрация”.

Геополитическата символика е забележима при редица лауреати, а дефиницията относно заслугите им не се побира в никакви рамки.

Наградата за мир е учредена през 1895 г. и официално се присъжда основно за дейност в четири категории: контрол над въоръженията и разоръжаване, мирни преговори, демокрация и права на човека, работа за създаване на по-спокоен свят. Изглежда, че Нобеловият комитет е разширил обхвата си от началото на хилядолетието - от почитане на мирния активизъм до символично изобразяване на идеализирана визия за бъдещето.

През 2014 г. отличието е споделено от пакистанската тийнейджърка Малала Юсуфзай и индийския защитник на правата на децата Кайлаш Сатирти. Нобеловият комитет внимателно подчертава тогава, че признанието е за “индиец и пакистанец”, събирайки национални и религиозни граници между две съперничещи си държави.

Още по-рано, през 2004 г., е наградена кенийската природозащитничка Уангари Маатаи за своята всеотдайна работа по опазване на околната среда и правата на жените. Така неофициално, но естествено се добавя една пета категория - борба с изменението на климата и влошаването на околната среда.

Нобеловият комитет се напасва към новото време и през последните години все по-често е повдиган въпросът дали “Нобел” се дава на героите, които са успели да спечелят най-вече общественото одобрение и се радват на популярност. Комитетът стреми ли се към вайръл подвизи?!

Наградите трябва да отговарят на модерната масова привлекателност и така да стимулират бъдещи постижения, а не просто да възнаграждават минали подвизи, рискувайки да загубят своята легитимност, смятат експерти.

Това все още е най-важното международно отличие за активисти и дипломати, работещи за световния мир. Тъй като голяма част от силата и уместността на “Нобел” произтича от общественото възприятие и уважение, това може да подкопае неговия престиж в бъдеще.

И докато наградата за мир е отишла при редица незаслужили носители, тези за наука измерват конкретни постижения и по-трудно могат да бъдат оспорвани.

Макар че дори относно “короните” на отличниците във физиката, химията и медицината има определени забележки. Такива повдига Робърт Марк Фридман У. Х. Фрийман в своята книга “Политиката на върховите постижения: Зад Нобеловата награда за наука”.

Например той обяснява как отличието на Алберт Майкълсън не е дадено за известния му експеримент с етерно влачене, а за неговия метод за прецизна интерферометрия. Майкълсън не прави откритие, каквито са нобеловите изисквания, но работата му резонира добре със стойностите на прецизните експерименти, които имат голямо значение за повечето членове на комисията по физика. Някои от наградите - като тези, присъдени на шведския изобретател Густав Дален през 1912 г., и на британския физик Чарлз Баркла през 1917 г. - трябва да се характеризират като груби грешки, обяснявани отново по-скоро политически, отколкото научно.

Но отново към наградите за мир и по-специално към тазгодишната борба. Дали все пак Зеленски няма изненадващо да бъде коронясан, макар да води война?

А докато историите за храброст и саможертва продължават да се изливат от Украйна, движението за свобода и демокрация в Хонконг загуби световното внимание. Много от лидерите му лежат в затвора.

“Западът трябва да помни, че хонконгците все още се бият и че тяхната борба е решаваща част от международната борба за свобода, демокрация и права на човека”, пише Джон Рогин в The Washington Post.

15 видни учени от 10 различни държави се обединиха, за да номинират петима затворени продемократични лидери в Хонконг за Нобеловата награда за мир за 2022 г.

Тези петима са представителни за стотиците, ако не и за хиляди жители на Хонконг, които понасят тежестта на новия закон за националната сигурност на града, с който властите злоупотребиха, за да смажат някогашното гражданско общество и да заглушат всяка критика към властите в Хонконг или Пекин.

“Номинираните са избрали да бъдат затворници на съвестта, вместо да приемат смачкването на човешките права и накърняването на човешкото достойнство от новия закон за националната сигурност в Хонконг”, пишат професорите в своята номинация.

През 2021 г. двупартийна група от американски законодатели номинира цялото продемократично движение в Хонконг. Тази година има 343 номинирани, включително 251 лица и 92 организации.

Това са големи шансове в свят, пълен с хора, страдащи и борещи се за мир, призна китайският учен и професор от Калифорнийския университет Ривърсайд Пери Линк, който организира писмото за номинация.

“Награда за мир на затворниците на съвестта в Хонконг през 2022 г. ще подчертае най-високите морални стремежи на човечеството”, се казва в писмото на 15-те професори.

Кои са петимата?

Студентският продемократичен лидер Джошуа Вонг е 25-годишен. Вече е излежал 13-месечна присъда в строго охранявания затвор “Шек Пик” в Хонконг за “незаконно събиране”, когато през януари 2021 г. отново е арестуван и обвинен в “подривна дейност” според новия закон за националната сигурност, което може да носи доживотна присъда.

Гуинет Хо е 31-годишна журналистка, която документира организирани от правителството престъпни групировки, които бият демонстранти по време на протести през 2019 г. През януари 2020 г. е арестувана за “подривна дейност” и сега потенциално е изправена пред доживотен затвор. Чака съдебен процес.

Чоу Ханг-Тунг е 37-годишна адвокатка и продемократична активистка, която беше арестувана за “незаконно събиране” през юни 2020 г., когато присъства на бдение със свещи в чест на годишнината от клането на площад “Тянанмън” от 1989 г. Излежава присъда от 22 месеца.

Лий Чеук-Ян е 65-годишен политик от Хонконг и бивш законодател, известен като яростен защитник на правата на човека и трудовите права. Той също така помогна в ръководството на Алианса на Хонконг в подкрепа на патриотичните демократични движения на Китай, който в крайна сметка беше принуден да се разпадне. Излежава 14-месечна присъда за ролята си в организирането на бдението със свещи на площад “Тянанмън”.

Джими Лай е 74-годишен хонконгски медиен магнат, основател на вестник Apple Daily. В момента Лай излежава 20 месеца за “незаконно събиране”, като жертва на новия закон за националната сигурност. Изправен е пред допълнителни обвинения в “сговор с чужди сили”, което може да му донесе много по-дълга присъда.