Не само метилов, но и етилов спирт убива червеноармейци у нас

Според списъците с имената на загинали съветски военнослужещи у нас непосредствено след окупацията освен 42-мата отровени с метилов спирт в Бургас има и много други жертви на алкохола в останалите градове на страната.

Такъв е случаят например със сержанта Иван Йосифович Воднев. Според съветските архиви той е починал от "отравяне с алкохол" и е погребан на градското гробище в Пловдив. Явно "огнената вода" е била голям бич сред “освободителите”

На 20.10.1944 г. умира Алексей Василиевич Романов - стрелец от "взвода за охрана и отбрана". В списъците срещу неговото име е отбелязано - "самоубийство на почвата на алкохолизъм, страдал от психоза и халюцинации".

Нерядко според официалните документи алкохолът е довеждал и до пиянски сбивания и дори престрелки, след които също загиват съветски солдати и офицери. Ето например един случай от Банкя край София. Там срещу името на гвардейски капитан Сергей Александрович Акакиев четем подробно: "Убит с изстрел от пистолет в нощта на 28 срещу 29 юли 1945 г. от командира на взвод 315 БАО мл. лейтенант Титов".

А освен в Бургас, в София, Пловдив, Варна и останалите големи градове у нас изобилстват и самоубийците. Имената на някои от тях също отдавна са поставени на някои от многобройните войнишки паметници, посветени на "освободителите". Същото е положението и със загиналите при автопроизшествия и починалите от болести.

В продължение на дълги години след

окупацията

на България

през 1944 г. темата за поведението и съдбата на съветските военнослужещи у нас е абсолютно табу. Все пак на ухо сред

народа се разказват ужасни слухове

Но се оказва, че все още има хора, които пазят спомени за онези трудни години.

"Бегло съм чувал за отровените с метилов спирт в Бургас войници, но из цяла България има подобни истории - разказва в тази връзка пред "168 часа" бившият министър на отбраната Никола Даскалов. - Убитите са от техните специални части. Как са проявили героизъм - та в България не е гръмнала нито една пушка?!

Прекалено много години минаха, но в село Брестница, откъдето е баща ми и имаме къща, на главната улица в една от къщите имаше кръчма. Съдържатели бяха дядо Станчо и жена му баба Цона. За мен бяха баба и дядо, защото съм бил дете, но когато идват тук нашите "освободители", Цона е била някъде около 40-годишна, доста засукана жена. Влизат 4-5 съветски войници при тях да хапнат и да пийнат. Станчо щедро им налива, за да му се махнат по-бързо от главата, а те започват да посягат на Цона. Мъжът й вдигнал шум, те го хващат и го връзват на гредата в средата на кръчмата и почват един по един да изнасилват съпругата му на масата. И двамата пищят и се насъбират хора наоколо. Двама от руснаците излизат с насочени пушки срещу хората. Къде да се оплачат?!"

Подобни истории разказват и столичани, и жители на големите градове.

"Аз съм на 83 години и имам много спомени -

и за изнасилвания,

и за грабежи

- спомня си пенсионерът Михаил Костов от София. - Положението беше същото, което виждате, че правят сега в Украйна. Явно тази нация просто е варварска въпреки всички велики умове, писатели и композитори, които имат.

Помня ги, като нахлуха в София, качени върху американски автомобили - "Додж", "Студебейкър" и "Вилис". Като деца, растящи в недоимък, нас ни впечатли, че те ядяха американски консерви и шоколади, чиито лъскави опаковки хвърляха по улиците. Именно от опаковките разбрахме, че са американски, а у нас тогава имаше купонна система. Един от случаите беше на ъгъла на ул. "Солунска" и ул. "Княз Борис" срещу тогавашната аптека "Досев", на чието място в наши дни има магазин "Берьозка". Прибирах се от училище и точно срещу аптеката имаше една будка. И като се прибирахме като деца, видяхме, че има убити двама съветски войници

От коментарите на хората разбрахме, че е минал комендантски патрул, който ги е разстрелял. Бяха ги оставили така и вероятно след това съответните служби минават да ги прибират.

А аптека "Досев" пак съветски войници я бяха разбили - за спирт. Живеехме на "Узунджовска" тогава, а на №1 на същата улица, където имаше къща, разрушена от бомбардировките, съветски войници бяха изнасилили една гимназистка от Трета девическа гимназия.

Много добре си спомням и как ограбиха родителите ми. Свалиха на майка ми гривната и ръчния часовник, на баща ми - балтона, а също му откраднаха и ръчния часовник.

На баща ми казаха:

“Вам часы ненужний!”,

а на майка ми - "Вам браслет ненужний!". Знам, че на други хора сваляха венчалните халки, които бяха златни. Имаше и случаи, когато някои от тях ни причакваха след училище и ни преджобваха за стотинки и левчета тогава. Но бяха такива времена, че на кого да се оплачеш?

Така те безчинстваха в София, докато не пристигнаха съюзническите военни мисии. Тогава вече се взеха в ръце съветските комендантски и се опитаха да покажат, че владеят положението. Съюзниците - англичани и американци, които след това дойдоха, също ги помня много добре. Те бяха чисти, спретнати и маршируваха по улиците с американски, английски и френски знамена. И тогава руснаците може би решиха да покажат, че и те могат да се държат по-добре. Това са детски спомени, които са се запечатали в главата ми за цял живот."

На фона на тези разкази можем само да гадаем какво е било в страни като Германия или Унгария, където Червената армия не е посрещната като "освободителка".