Десетки хиляди българи предплатиха новогодишна вечеря за поне 600 лв. Пакетите за посрещането на последната според маите година от летоброенето.
Пакетите за посрещане струваха от 220 до 1300 лв. на човек. И първо бяха продадени най-скъпите.
Да оставим настрана, че да се плаща толкова за едно ядене и пиене, е грехота. Но се оказва, че у населението има още пари, които не са отмъкнати. Оказва се също, че през ноември и декември има увеличен оборот в търговията на дребно, предизвикан от купуването на коледни подаръци. Дали не се обръща посоката и потреблението пак тръгва нагоре, което ще ни измъкне от кризата?
Струва ми се, че попадаме в някаква ситуация, която напомня повече 1997-а, когато хората харчеха, защото парите им се обезценяваха. Предпочитаха да купят нещо, което ще им служи няколко години, отколкото парите им да се обезценят.
Очевидно населението и сега усеща, че както винаги става, народът ще плати сметката чрез някаква форма на обезценка на парите. Затова е по-добре да си купиш 60-инчов LED телевизор сега и да хвърлиш 3 бона за 3 дни на Банско. Защото утре може и да не ти стигнат за същите неща. Хилиастичните очаквания се засилват и от безкрайното бърборене за края на света. Ако перифразираме Ленин, краят на света може да настъпи и в една отделно взета страна, даже и в половината - виж Хаити и Доминиканската република, виж Северна Корея (и Южна).
Хубавото на плюскането е, че насърчава икономиката, лошото е, че води до затлъстяване. То пък е шорткат към личния апокалипсис във формата на съдов инцидент. Втората перспектива заслужава по-голямо внимание, но хората са по-съсредоточени върху глобалните катаклизми, които плашат със своята невидима фаталност.
Вероятно животът с непрестанни тревожни очаквания е феноменът на новия век.
Колкото по-лесно става битието на отделната личност, толкова повече я налагат тревогите за земното кълбо.
ЧНГ, пък дано не е последна за никого!