"Северна Македония и наложеното й вето за присъединяването й в Европейския съюз не е водеща тема за хората към настоящия момент. Няма да вдигнем ветото, ако Северна Македония не даде гаранции и жестове, че ще изпълни ангажиментите си. Един такъв жест е връщането на костите на цар Самуил у нас!" Това заяви депутатът от "Продължаваме промяната" Венко Сабрутев пред БНТ в навечерието на 24 май. Гафът предизвика доста насмешки и дори се наложи известният археолог проф. Николай Овчаров да излезе с обръщение към медиите, в което да обясни, че останките на владетеля се намират в музея в Солун.

През 1969 г. гръцкият археолог професор Николаос Муцопулос прави разкопки в базиликата "Свети Ахил" на едноименния остров в Малкото Преспанско езеро и открива четири богати погребения, три от които ограбени още в Средновековието. Въпреки отсъствието на надписи Муцопулос допуска, че това са гробовете на Самуил, на племенника му и последен владетел на Първото българско царство Иван Владислав, на шурея му Иван Владимир и на сина му - цар Гавраил Радомир.

Освен насмешка обаче изказването

предизвика и опасения, защото мнозина се запитаха дали не се подновява спорът около цар Самуил. От създаването на българо-македонската комисия въпросът за владетеля беше като че ли най-лесен за решаване. Подобно на решението за съвместното честване на празника на светите братя, още през 2018 г. се стигна до съгласие и за общо отдаване на почит към средновековния владетел.

Макар формулировката, до която се достигна, никога да не беше оповестена публично от двете правителства, предпоставката за постигнатото беше наличието на българска царска традиция през средните векове, от която Самуиловата държава е част.

Впоследствие македонската страна се оплака, че българската се стреми да наложи на македонското Министерство на образованието

изцяло българския разказ, според който още през IX-X1 в. е налице българска етническа хомогенизация, включваща и територията на по-сетнешна Македония. Вместо да бъде постигнат напредък на 11-ата среща на българо-македонската историческа комисия, спорът се върна пак на цар Самуил. Въпреки че неговата роля бе изяснена още през януари 2019 г. от историците. Тогава македонците използваха формулировката, че "Самуил черпи легитимността си от българското царство".

За целта бяха използвани и постижения, които са резултат от консенсуса и конюнктурата в Титова Югославия. Това поведение на македонските историци накрая бе атакувано от българска страна като най-обикновено нежелание да бъдат признати постиженията на световната медиевистика и византинистика по отношение на Самуиловата държава

Утешителното е, че все пак през тази година от февруари до май са проведени три заседания на съвместната историческа комисия. На първото от тях е постигнато съгласие за цар Самуил комисията да взема предвид освен българската позиция и тази на световната медиевистика, която съвпада с нашата.