Македонците ни взеха празничната дата в “Сан Клементе”, но ние първи посрещнахме мощите на славянските първоучители

Едва ли св. св. Кирил и Методий и учениците им са си представяли, че 12 века след тяхното епохално дело неговият резултат ще бъде повод не за обединение, а за разделение. Но заради пропаганда и конюнктурни съображения точно това се случва в последните години. Спорът за буквите и общата история

с Република Северна Македония, който периодично умело е подгряван от Кремъл, беляза и тазгодишния празник на светителите. И въпреки че още през 2018 г. беше постигнато споразумение за съвместно честване на Деня на славянската просвета и култура, отново не мина без проблеми.

На 23 май нашата делегация в Рим, водена от премиера Кирил Петков, беше на аудиенция при папа Франциск.

Според първоначалния замисъл за празника там трябваше да отпътува председателят на Народното събрание Никола Минчев, но идеята била именно на 24 май българският министър-председател и колегата му от РСМ Димитър Ковачевски заедно да получат благословия от Негово Светейшество. И дори преди това да има

съвместно

заседание

на двете правителства, но заради изострянето на споровете с България, македонската страна отмени всички срещи с български официални лица.

Накрая, след като двете делегации бяха на отделни аудиенции при главата на Римокатолическата църква папа Франциск по повод на 24 май, все пак двамата премиери се видяха в Рим.

И от направеното изявление от Кирил Петков стана ясно, че са си дали дума "конструктивният диалог да продължи", но истината е, че той

продължава

да буксува

Македонският министър-председател беше още по-резервиран в коментара си след срещата:

"В този момент не мога да кажа дали има напредък по отношение постигането на взаимно приемлив документ с България.

Разговорите между експертните групи на министерствата на външните работи продължават и когато има определен напредък, ще бъде съобщено на ниво министри".

В същото време парелните програми на двете делегации бяха така направени, че те не се засякоха в нито един важен момент от посещението, посветено на празника.

На 23 май премиерът Кирил Петков се поклони на гроба на създателя на българската писменост св. Кирил в римската базилика "Сан Клементе". Литургия в храма, отслужена от Западноевропейския митрополит Антоний,

предшестваше поклонението

Датата на празника - 24 май, за поклонение на гроба на св. Кирил в храма обаче беше запазена за македонската делегация.

Събитията от последните дни са явно връщане назад по пътя на разбирателството между двете държави, тъй като още през 2018 г. тогавашните премиери Борисов и Заев намериха сили

да се поклонят заедно пред гроба

на създателя на азбуката. Вярно е, че и тогава двамата официални представители бяха поотделно при папата, но миналата година Румен Радев дори пътува заедно с президента на РСМ Стево Пендаровски за Ватикана и след аудиенцията при папата двамата почетоха отново заедно в базиликата "Санта Мария Маджоре" делото на славянските първоучители.

Явно напоследък се забелязва отстъпление дори и в тази област. Ненапразно преди да замине на традиционното посещение за светлия празник в Рим, премиерът призова президента да свика Консултативния съвет за национална сигурност (КСНС), където външният министър да представи хода на преговорите със Скопие. За съжаление, българските представители в смесената комисия също не са оптимисти, че фундаменталните исторически спорове със Скопие като този за азбуката могат да бъдат решени в скоро време.

"Колкото повече ние сме готови да направим някакъв жест, толкова повече те втвърдяват своята позиция", категоричен бе проф. Кирил Топалов пред БНТ. Проф. Топалов подчерта, че в преговорите със Скопие

няма никакъв напредък,

и то не по наша вина. "Ако бях политик, щях да кажа, че се държат нагло", заключи той.

Според проф. Топалов тактиката ни със Северна Македония не е много правилна. "Гърция не се занимаваше с тях, тя им поставяше условията и не ги остави да мислят. Ние правим грешка, че ежечасно говорим с тях, с Европа, с нашето общество. Според мен тази тактика не е много правилна. Има историческа комисия, ние с тяхната историческа комисия се мъчим по някакъв начин

да изясним историческата страна на проблематиката. Би трябвало на политическа основа да се потърси някаква възможност да се разбере какво мисли Република Северна Македония по този, този и онзи въпрос и когато се окаже, че мислят европейски и добросъседски, да им се даде път", коментира той.

Чисто културно ние все пак успяхме да вземем преднина с мощите на светите братя Кирил и Методий, които за първи път пристигнаха в София. Те бяха донесени от Света гора и пренесени с тържествено шествие до църквата "Света Неделя".

В церемонията взе участие и държавният глава Румен Радев, който каза:

"Нека благодарим на Българската православна църква и на манастира в Света гора за това, че за пръв път мощите на светите братя се изнасят в славянска държава и това е България. Това е признание за огромната роля на България в делото на светите братя".

Но официалните слова, както и дългите опашки пред "Света Неделя" не могат да прикрият, че дори

у нас няма консенсус

по въпросите, които са предмет на исторически спор с югозападната ни съседка. Докато "Демократична България" и "Продължаваме промяната" по-скоро поддържат вдигане на ветото и сближаване на културна и икономическа основа, БСП и ИТН заедно с президента Румен Радев, който силно се активизира по темата през последните седмици, са против всякакъв компромис по досегашните червени линии в българската позиция.

Затова се очаква въпросът дали България да вдигне ветото си за започването на преговори за присъединяване към ЕС на Република Северна Македония (а с нея и на Албания) най-вероятно да се окаже следващият голям политически сблъсък в управляващата коалиция.