София “оживя” в първия у нас фестивал на светлините LUNAR в началото на май. Над половин милион души останаха силно впечатлени от артинсталациите в сърцето на столицата и още говорят за тях. Там, сред тълпите тогава, следящ за реакциите на зрителите, е бил и главният виновник за тези забележителни видеоспектакли - Марин Петков, основател и визуален артдиректор на MP-Studio. Заедно със своя екип той стои зад едни от най-успешните проекти в сферата на 3D мапинга в световен мащаб.

15 професионалисти, които знаят как да накарат идеите да играят. Страхил Йорданов е творчески директор, Марин Димитров - оперативен мениджър, Дилян Налбантов e технически гуру и програмист, също и визуален артист, Анна Йорданова - художничка, Пламен Христов, Георги Късев и Николай Кирчев са 3D експертите. Компанията се допълва и от двама артисти от Испания.

Петков и екипът му рисуват върху триизмерни обекти - емблематични забележителности, създавайки дигитални шедьоври.

- Кога започна всичко и как твоят личен интерес те насочи по този професионален път?

- Основах компанията през 2008 г., след като се върнах от Германия, където следвах. И до ден днешен правя това, което обичам. А именно видеомапинг и шоупродукции.

Две събития белязаха моя професионален път. Едното е, когато бях ученик, гледах филма “Блейд” (Blade) и останах силно впечатлен от визуалните ефекти. Това ме накара да насоча вниманието си след училище към мултимедийните специалности. После в Германия, докато следвах, видях една суперсемпла, но много ефектна и въздействаща инсталация с проекция. Това разпали любопитството ми и започнах да експериментирам с малък проектор и триизмерни обекти. Така впоследствие, натрупвайки много идеи и много експерименти, разбрах, че с това ще се занимавам. Отне доста време, но впоследствие се намерихме с всички колеги от този страхотен екип, който днес имаме.

- Трудно ли беше да пробиеш в сферата на 3D мапинга?

- Отначало гледах да участвам в много конкурси, по-специално в чужбина. Това много помогна занапред, защото повечето технически компании, с които сме работили, вече знаеха, че сме едни от първите, които се занимават с това. За мен специално първото впечатляващо събитие, което направих, беше създаването на проекция за оперетата на емира на Кувейт в началото на 2011 г. Получи се доста въздействащо. Имаше кръгла годишнина от независимостта на Кувейт и бяха поканени много световни лидери, президенти и т.н. Това беше сериозно изпитание за млад човек като мен - да съм на такова събитие и такива хора да оценяват работата ми. После, през 2015 г., пак участвахме в тази продукция.

- Какво ви струваше да се превърнете в една от най-добрите компании?

- Доста труд и усилия. Постоянно любопитство. Постоянно надграждане. Ние сме много самокритични към това, което правим, и винаги гледаме да се развиваме. Конкуренцията вече е доста голяма в световен мащаб, което е много хубаво. Като цяло това изкуство се развива в голяма степен. Наред със самите технологии. Общите усилия движат сферата напред. Няма нищо лошо в конкуренцията, това те кара да ставаш все по-добър.

- С кои ваши проекти се гордееш най-много?

- Едни от любимите ми проекции са тези върху Бранденбургската врата в Берлин. През 2015 г. спечелихме шампионата по видеомапинг там и впоследствие, от 2018-а досега, всяка година правим шоу върху нея.

Иначе друг любим проект е “Винсент среща Рембранд: Неразказаната история” в катедралата “Нордеркерк” в Амстердам. Там видеоспектакълът може да бъде гледан до 2026 г. Друга продукция, много любима, е в Лайпциг - 360-градусовото шоу “Метаморф”.

- През какви етапи минавате в осъществяването на всяка ваша продукция?

- Първо започваме от локацията. Къде се намира сградата, дали е интериор, или екстериор. Оттам започваме да пресмятаме броя на проекторите, каква техника ще ни трябва, къде ще седи публиката, каква е тяхната гледна точка. Сканираме сградата, като това става или с лазер, или с фотометрия, което ни позволява да направим дигитално копие на фасадата или на интериора, за да може вече да работим в 3D софтуерите.

След това започваме работа върху създаването на самата история, самата креативна концепция. Понякога самото място предразполага към определен наратив, определено внушение. Друг път клиентът казва какво иска и ние го моделираме, преработваме, така че да бъде по-близо представено до аудиторията по подходящ начин - артистична интерпретация. Когато бъдат създадени сцените и цялото шоу, отиваме на сет, където залепваме видеото - дигиталното меню, върху фасадата.

Понякога е доста сложно технически. Особено когато има много проектори. Например за шоуто “Винсент среща Рембранд” имахме 32 проектора. Тоест 32 различни гледни точки, а тази на публиката е 1.

Трудно беше, но пък измислихме един доста интересен метод на работа, който ни улесни. Реално репроектираме всички 32 проектора върху дигиталното копие на фасадата, така че цялата каша от различни гледни точки да бъде подредена вече в медийния сървър.

- Коя локация е била най-трудна за реализиране?

- На първо място по трудност е катедралата “Нордеркерк”.

На второ място - пещерата Хан в Белгия, където направихме първия 3D мапинг в пещера изобщо. Там беше сложно в някои части с напасването на геометрията. Особено при многобройните сталактити и сталагмити. Бяхме разработили едни кутии с постоянна климатизация. Проекторите не се изключваха, за да няма проблем с влагата. Обратното като проблем срещнахме на Световното изложение в Дубай. Там отговаряхме за всички външни инсталации, правихме нещо като фестивал в различните райони. Проблемът ни беше жега и пясък. Проекторите трябваше да стоят около седем месеца там, като отново бяха разработени специални къщички с климатизация и филтри.

- В процеса на продуциране на едно шоу кое винаги е най-предизвикателно и изисква най-много усилия?

- Да речем, че в трите основни съпътстващи фази има повече главоболия. В създаването на продукцията отначало обикновено доста развихряме въображението си и се хвърляме към неща, които впоследствие са трудни за реализиране. В други случаи доста по-сложно е по време на настройките. Невинаги може да се планира с точност каква е гледната точка на проекторите и съответно после имаме повече работа в това отношение, по-пипкаво е.

- Имали ли сте катастрофи и гафове?

- Имали сме интересни моменти. Веднъж в Копенхаген имахме една инсталация за частен клиент, която беше част от тяхна “Нощ на музеите”, привличаща доста туристи и на алкохолен туризъм паралелно с културния. Звукът ни беше на отделен вход към електричеството, а в някакъв момент един почерпен швед прескочи бариерата и дръпна шалтера. Охраната гледаше стъписано, а аз им казах само: “Дръжте го”.

- Готови ли сте на място да реагирате при извънредни обстоятелства?

- В Амстердам веднъж наш технически партньор ни беше поканил да направим мапинг шоу върху една фасада. Проблемът при нея беше, че нямахме директна перпендикулярна видимост срещу нея. Трябваше да сложим проекторите на сграда през прозорци и да използваме огледала, като така да върнем светлината обратно към фасадата, което само по себе си беше доста шантаво.

Малко преди официалното откриване стана проблем - събитието беше за коледна картичка от компания, която трябваше да седи един месец. 10 минути преди това нашият партньор загуби връзка от основния сървър към подсървърите, които изпращаха видеосигнала до проекторите. Той се пробва да смени кабели, но не става. Казах: “Дай ми просто два видеокабела, ще го мапна през лаптопа и така ще го оправим”. Имах точно 7 минути да напасна много бързо фасадата и добре, че не беше твърде сложна.

Трудното беше, че трябваше да гледам през огледалото. Успяхме! И точно в същата минута излязоха хората да гледат шоуто и никой не разбра нищо. А след като влязоха отново, рестартирахме сървърите и всичко беше наред.

Винаги запазваме хладнокръвие, защото, ако действаме неспокойно, това означава, че не сме сигурни в решенията си.

- Колко време ви отнема осъществяването на една инсталация?

- Много зависи от продукциите. В повечето случаи боравим с времето, което имаме. Случвало ни се е неведнъж да имаме максимум две седмици или дори пет дни. Работим много бързо. Сроковете са най-добрата инспирация. Това, което изисква много време, е самото смятане - така нареченият рендъринг. Особено с резолюциите, с които ние боравим. Те са доста големи. Там една картинка може да отнеме между 1 и 5 минути да се сметне. А една секунда са трийсет такива картинки. И ако искате да направите 30 секунди от тези 30 картинки, трябва да сметнете 30 по 1 или 5 минути за смятане. Затова и ние ползваме така наречените рендър ферми - голям брой компютри, които смятат заедно съответното изображение.

- Коя от инсталациите в София беше най-трудна за “оживяване”? И от коя остана най-доволен?

- Всяка си имаше своя различен чар, своето различно послание и инсценировка. Много се радвам, че видях толкова много хора усмихнати и щастливи, позитивни от цялото събитие.

Получихме доста интересни писма, в които ни питаха дали можем да удължим с няколко дни фестивала. Това беше най-хубавият комплимент.

Иначе най-трудна за изпълнение беше Националната библиотека “Св. св. Кирил и Методий”, защото там проекторите трябваше да бъдат много близо до самата фасада, тъй като в левия и десния край има високи дървета. Не можехме да светим от една кула от по-далече. Имахме три кули със седем проектора, които бяха от доста криви гледни точки.

- Всяка ваша инсталация ли носи послание?

- Да, обичаме да разказваме и да показваме неща. Този тип изкуство може доста да въздейства и лесно да предава послания. Поради тази причина ние обичаме да разказваме истории. Инсталацията да носи нещо в себе си.

- Какво удовлетворение ти носи работата?

- Това изкуство така ме докосна, че ми е трудно да се откопча от него. Да виждам в реално време реакциите на хората... Аз много обичам да се смесвам с тълпата. И да чувам хората как си коментират защо това е така или защо и как се е променило. Много положително ми въздействат такива неща. Когато виждам, че хората реагират добре - това ме мотивира.

- Кой е най-ласкавият комплимент, който си получавал?

- Една реакция на Хайнц Дж. Куздас, немски фотограф, който проследява историята на всички артисти, които са рисували върху Берлинската стена. Правихме шоу през 2019 г. за 30-годишнината от падането на стената. Основният акцент беше върху Бранденбургската врата, а създаването на самото шоу беше базирано на образи и детайли, които той разказва в своята книга. След това беше с насълзени очи. Благодари ми, че по такъв начин съм използвал това, което е разказвал, като внушение. Като немец много му беше харесало. Това ме трогна и ми въздейства изключително много.

- Повече към изкуството или повече към техническото изпълнение чувстваш принадлежност?

- Ние сме като хибрид. Едното не може без другото.

- Какво би искал да направиш със своя екип за в бъдеще, за да се надскочите?

- Да превърнем фестивала на светлините LUNAR в ежегодно събитие. Едни от локациите, които си мечтаем да преобразим с нашето изкуство, са също Тадж Махал и операта в Сидни, а за България - триъгълника на властта. Би било много въздействащо. Преди три години бяхме направили една трета от него за отбелязването на Деня на Европа с Бюрото на Европейския парламент и Представителството на Европейската комисия в България. Винаги съм си мечтал в тази зона да се направи видеоспектакъл на трите фасади.

- Чувстваш ли, че сякаш продължавате работата на Кристо в дигитален план? Той опаковаше сгради и монументи в плат, в материя, а вие ги оживявате със светлина?

- Доста готино сравнение. Още доста път имаме да извървим, за да се доредим до него. Ние сме огромни почитатели на Кристо.