Генерал Власов обединява руснаци и украинци в борба срещу Бащата на народите

Изследователи смятат, че е бил топшпионин на Кремъл, внедрен в сърцето на Третия райх

Безспорно, генерал Власов е одиозна личност, която продължава да вълнува не само руснаците, а и много хора по света. Андрей Андреевич Власов е забележителен първо с близо двуметровия си ръст. Но истинската му слава, с плюсовете и минусите, идва по време на Втората световна война. Възхваляван първоначално като железен съветски генерал, по-късно той попада в немски плен, където създава и оглавява Руската освободителна армия, която има за цел да свали управлението на Сталин.

Ето защо в днешна Русия той е заклеймяван като предател, но някои либерални среди го сочат като първия и най-отявлен борец срещу болшевишката диктатура. Трети изследователи твърдят, че Власов на практика е бил топшпионин на Кремъл, внедрен в сърцето на Третия райх. Тоест – истински Щирлиц. Куриозното е, че негови най-големи фенове са

хората на

комуниста Зюганов,

които го обичат заради това, че генералът до последно носел до сърцето си своя партиен билет.

Но нека разказваме подред. Андрей Власов е роден в село Ломакино край Нижни Новгород на 1 септември 1901 година. Вече като висш съветски офицер взема участие в Киевската операция като командващ 37-а армия, която попада в обкръжение, но генералът успява да разкъса хитлеристката блокада. От 1942 г. е с чин генерал-лейтенант от Червената армия и взема участие в битката за съветската столица. Нещо повече – оттогава за него започва да се говори като за Спасителя на Москва. Благодарение на това Сталин му възлага командването на Втора ударна съветска армия на Ленинградския фронт. Но тя е разбита от немците. Самият Власов е заловен в едно селско мазе, преоблечен във войнишки дрехи. Предава го местен руснак, който за награда получава от германското командване една дойна крава и десет пакета с махорка (нискокачествен тютюн – бел. ред.).

"Попадайки в плен, ген. Власов знаеше, че военната му кариера е приключила - това споделя съветският публицист Иля Еренбург, който е познавал лично генерала. - Ако Съветският съюз победи, той ще бъде хвърлен в затвора, в най-добрия случай - разжалван. И така, оставаше му само едно: да приеме предложението на германците и да направи всичко, за да спечели Германия. Тогава той ще бъде главнокомандващ или военен министър на окупирана Русия, под егидата на победителя Хитлер. Разбира се,

Власов никога не каза това на никого,

той заяви по радиото, че отдавна мрази съветската система, че копнее да освободи Русия от болшевиките."

И така, в хитлеристки плен Власов организира съпротивително движение срещу Сталиновия СССР. Неговата

бойна единица

става известна като Руска освободителна армия (РОА). В състава на военното формирование влизат бивши съветски военнопленници, емигранти и работници. Забележително е, че към нея се присъединяват и украински националистически формирования, които също се борят срещу Сталин. Официално тази армия съществува от есента на 1944 г., като наброява около 130 000 души.

Ето и едно живо свидетелство от първа ръка за власовците. "В нашата къща в Тараклия бяха настанени четирима войници от тези, власовците – това си спомня бесарабският българин бай Фьодор Бакарджи, който по онова време е бил 12-годишен. – Запомнил съм ги добре, защото през цялото време тези солдати плачеха. Те вече се изтегляха на запад, към Румъния…"

Незавидното ниво на бойния дух на власовските войници очевидно е забелязано от немското командване, което ги държи в тила на сражаващата се немска армия. Реално, мотивите за включването на съветските военнопленници в РОА варират между желанието за сваляне на комунистическият тоталитарен режим и желанието да се разминат с тежките условия в немските лагери за съветски военнопленници.

Много по-мотивирани от власовците обаче в борбата срещу Сталиновата диктатура са други формирования на инакомислещи от народите на СССР. Това са войските на 15-и казашки корпус на SS на донските и терските казаци, войските на Мюсюлманския корпус на чечено-ингушите, войските на Отделния кримски татарски корпус, войските на Отделния естонски и литовски доброволчески корпус, военните формирования на УПА, ОУН и SS дивизия "Галиция" от Западна Украйна, 186-а калмикска SS дивизия, както и много други националистически формирования от съветските територии, окупирани от нацистите. А общият им брой достига почти два милиона души. Това са "недоубити врагове" от Гражданската война, прикрити кулаци, белогвардейци, църковнослужители със своите привърженици, които не приемат съветската власт и се опитват с всички сили да се борят с нея.

Политическата програма на ген. Власов се разкрива най-пълно от т.нар. Пражки манифест от 14 ноември 1944 година. На тази дата е основан Комитетът за освобождение на народите на Русия – КОНР, с председател Андрей Власов. На комитета се гледа като на политическата организация на Руската освободителна армия, въпреки че обединява и няколко украински и други етнически организации с антисъветска насоченост. Желанието на генерала е

свалянето на болшевизма,

но не и възстановяване на царизма. Четиринадесетте точки на манифеста гарантират свободата на словото, печата, религията и събранията, както и право на самоопределение на всяка етническа група, живееща на територии, контролирани от Русия. Пражкият манифест не съдържа никаква явна антисемитска или друга расово вдъхновена реторика, което предизвиква конфликт с много нацистки пропагандисти.

Преди откриването на Втория фронт от съюзниците във Франция германците почти нищо официално не оповестяват за дейността на РОА и дори забраняват да се пише каквото и да било за Власов. Но когато частите на Руската освободителна армия се включват активно във военните

действия срещу англо-американците,

цялата рускоезична преса в Райха започва да говори за героичните подвизи на руските войници. Даже германците удостояват Власов с титлата "маршал на Русия". Но в началото на май 1945 г. ген. Власов скъсва отношенията си с Третия райх. Приблизително по същото време части на неговата армия се включват в т.нар. Пражко въстание срещу германската окупация на Чехия…

Друга гледна точка ни дава изследователят Лев Гицевич, който доказва, че ген. Власов е бил стратегически съветски агент. На практика Власов е осуетил и сговора на съюзените англо-американци с хитлеристите. Тази операция генералът осъществил с помощта на своите сътрудници - войници и офицери от Първа дивизия на РОА.

На 12 май 1945 г. войските на генерал Власов се озовават в менгеме между американските и съветските войски в Югозападна Бохемия. На изток ги очакват смъртта или ГУЛАГ, въпреки заслугите им в работата на НКВД и стратегическото разузнаване. На Запад имат поне някакъв минимален шанс да оцелеят и да останат свободни хора. Командирите на РОА дават възможност на своите войници и офицери сами да изберат къде да отидат - при американците или при Сталиновите болшевики.

В 12 часа на обяд на 12 май

ген. Буняченко разформирова

Първа дивизия

на РOA. Благодари на нейните бойци и командири за освобождението на Прага и завършва с думите: "Идете, където искате". Половината власовци отиват на Запад, а другата половина на Изток.

Командването на англо-американците отначало обещава на власовците политическо убежище, надявайки се да ги използва за пропагандни цели срещу СССР и Сталин. Но ръководството на съветското МГБ (Министерство на държавата безопасност – б.р.) и на СМЕРШ дава да се разбере, че 50 000 британци и американци, които са били в германски плен и са се озовали в съветската окупационна зона, ще бъдат изпратени в ГУЛАГ. Затова англо-американците решават принудително да екстрадират всички власовци в СССР, за да осигурят безопасността и връщането на своите военнопленници от съветската зона.

На същата дата, 12 май, руснаците арестуват Власов. Генералът не подозира за плановете на съветските специални служби. Операция "Целувката на кобрата" се реализира по заповед на министъра на МГБ и шефа на СМЕРШ Абакумов. По този начин Сталин изказал своята "благодарност" на създателите на РОА, на станалите вече ненужни агенти от най-висок клас, за успешно проведените стратегически операции. Всъщност така Бащата на народите се освобождава от всички излишни свидетели.

Ген. Власов е

държан в изолация

като таен затворник под номер 31. Разследването по случая с Власов и неговите сътрудници е водено от следователи на МГБ, под личното наблюдение на Меркулов и Абакумов, които докладват директно на Сталин. Следствието продължава повече от година, а съдебното решение е взето на закрит процес. В крайна сметка, на 1 август 1946 година, при изгрев слънце, Андрей Власов и още 9 от неговите генерали от РОА увисват на въжето в двора на съветския затвор "Бутирка". Така руската съпротива срещу сатрапите в Кремъл затихва за много десетилетия. Днес повод за надежда дава създаването на легиона "Свобода за Русия", който воюва на страната на Украйна.

Според немския военен историк Йоахим Хофман съпротивителното движение, оглавено от ген. Власов, е било руско патриотично, демократично и освободително по характера си и би могло да доведе до немската победа на Източния фронт. Ако Хитлер си бе изиграл правилно картите и беше обявил и водил войната против Съветският съюз като "освободителен поход против болшевизма", вместо като "расова война".