Най-безумните глупости се радват на най-голяма популярност

Не може да не сте дочували репликата: “На доктор аз не стъпвам!”. Нещо като национално мото ни е.

В България ,заговори ли се за проблемите на здравеопазването и неугледните болници, настава масово тръшкане, човек ще помисли, че сме маниаци на превенцията и терапията. Пандемията разкри обаче съвсем различна картина: огромен процент от заболелите търсят помощ късно, когато състоянието им е усложнено. Две години лекарите не се умориха да разясняват

сериозните рискове

от самолечението, но без чувствителен ефект.

Необяснимо е, че колкото повече напредва медицината, толкова по-слабо става доверието в нея. Схващането, че щом не ме боли, значи съм здрав, притъпява дори най-силния от всички нагони – инстинкта за самосъхранение.

Веднъж, придружавайки приятел на преглед при уролог, присъствах на внезапна сцена с хамлетовски размери. Представете си олющен коридор, унили чакащи, някой подсмърча, друг се държи за корема, детенце мрънка, баба пъшка. Вратата се отваря с трясък, всички се сепват, урологът изскача с развята синя престилка и изкрещява:

Кой е с Даскалов?

Пълна тишина. В очите му въглени горят, пламъци бълва, на по-лабилните ни иде да се проснем ничком. Приседнал на пейката мъж плахо се надига:

- Аз!

- А така. И ти ли си инженер?

- Не, не - оправдава се човекът, - архитект съм.

Разярен, все едно архитектурата дълбоко го обижда, докторът се обръща към зейналия си кабинет:

- Ела бе, ела

да те видят!

Отвътре едва пристъпя превит на две пациент, прилича на бит, влачен и дран. Докторът го посочва, както се сочи маймуна със слонски хобот, и изревава:

- Вижте го, бе! Инженерът Даскалов! Хубаво го вижте!

Целият коридор се втренчва в извадения от анонимност нещастник, той се смачква още повече.

- Я им кажи колко литра имаш в корема? Сега, в тоя момент, тука ти колко литра носиш? Кажи, кажи! Не, аз ще кажа - десет литра! И от колко време си така? Кажи, бе!

Архитектът понечва

да предложи

приятелско рамо

на горкия Даскалов,

но разгневеният дракон с престилката го спира с категоричен жест:

- Няма да му помагаш, остави го! Той десет години ходи като цистерна на “Шел”, само дето не е изгърмял. На него никой не му трябва, добре си е. Нали? Е, издуваш се като преяло с люцерна магаре, ама не ти пречи, нали? Даскалов? Като те питат как си, ти какво викаш – добре съм? Нали?

Пауза. Обхожда онемелите чакащи със свирепия си взор и нанася финален удар. Този път шепне мракобесно:

- ДЕСЕТ ГОДИНИ!

Врътва се, изчезва обратно в кабинета си и в секундата, преди да затръшне вратата така, че да изпопада мазилка, а аз да си глътна дъвката, долита едно гръмовно и пълно с презрение:

- Инженер!

Който и доктор да питаме, излиза с богат репертоар от подобни пациенти – умни, тъпи, богати, бедни, фини, прости, образовани като Даскалов и неуки, дебелоглавието не подбира жертвите си. По две коли карат, на празник са в задръстването за Гърция, ако не им е плазма екранът, не сядат да гледат мача, обаче стане ли дума за здраве, мигом се превръщат в амиши.

Все едно религията им забранява да потърсят адекватно лечение навреме

Зъб го боли, страх го е от машинката, затова си тъпче чесън в ушите и разправя, че от народната медицина по-горе няма. После дежурният в спешното се оплаква, че цяла нощ е вадил с пинцета люспи от изгорени ушни канали.

Най-безумните глупости се радват на най-голяма популярност. Жена съветва във фейсбук: за сваляне на температура се разбиват два белтъка на сняг, счукват се две таблетки аналгин, с получената смес се намазват подмишниците и всички сгъвки на краката.

Питат я пробвала ли е просто да изпие един аналгин. Не, тя с лекарства не се трови.

Да си живеят както искат, ще кажете, добре! Нека! Всеки е господар на собствената си съдба. Отчайващото обаче е, че и тези гласуват.