Защо много руснаци вярват, че Русия води "свещена война" срещу "нацисти", които били подкрепяни от морално разложения Запад? Как Путин успя да им внуши подобно нещо и какви са механизмите, които той използва, пита "Дойче веле".

Владимир Путин следва отдавна установени правила за водене на пропаганда, пише швейцарският “Нойе Цюрхер Цайтунг“(НЦЦ). Руският президент представя инвазията в Украйна като екзистенциална борба срещу украинските „нацисти“, които извършвали геноцид над рускоезичното население в Украйна и били поддържани от Запада.

Демонизирането на врага е похват, използван от Путин още през 1999 година, припомня швейцарският ежедневник. По онова време на руското население втълпяваха, че е застрашено от чеченски терористи, които щели да взривяват жилищата му. Именно това създаде и предпоставките за втората война в Чечения. НЦЦ съобщава и нещо друго: бившият руски агент Александър Литвиненко, който впоследствие беше убит, е бил човекът, събрал данни за това, че не чеченци, а руските тайни служби ФСБ стоят в дъното на атентатите, послужили като повод на Русия за нова война.

Паралели с пропагандата в бивша Югославия

Британският историк Марк Томпсън, който е изследвал войните в бивша Югославия, коментира пред NZZ, че може да се направи ясен паралел между тях и сегашната руска агресия в Украйна. Включително и по отношение на ролята, която играе официалната държавна пропаганда. Сръбската пропаганда през 1992 г. тръбеше например, че хърватски фанатици готвят геноцид срещу сърбите. Сходно е и положението с руската пропаганда по отношение на Украйна.

За да повярват хората на такава пропаганда, е необходимо независимите източници на информация да бъдат стигматизирани като “чуждестранни агенти“, да им се налагат глоби или изцяло да се забранят – все неща, които виждаме и в днешна Русия.

Възвишени цели

Друг механизъм, чрез който пропагандата манипулира хората, е да им внушава, че защитават възвишени цели. „Руската православна църква оправдава войната срещу Украйна като война на културите и битка срещу „моралното разложение“ на Запада. Не само режимът на Путин, но и църквата дават ясно да се разбере, че Украйна е само първият етап от борбата на Русия срещу Запада”, коментира НЦЦ.

Така руската инвазия в Украйна се превръща в “свещена война” за Русия, отбелязва и изданието “Foreign Policy”. Геополитическите амбиции на Путин са дълбоко свързани с вярата. В тях се преплитат национализъм, религия, консервативни ценности. Огромна подкрепа получава Путин и от руския патриарх Кирил. Според изданието неговата подкрепа за войната в Украйна до голяма степен се обяснява и с хомофобията. В обръщение към руснаците в началото на войната патриархът твърдеше, че Западът потискал хората в Донбас и искал да ги унищожи, защото те отричали “така наречените ценности, пропагандирани от онези, които днес искат световно господство”.

Западът - най-големият враг

Войната в Украйна се представя пред руснаците като версия на войната срещу Запада не само от Руската православна църква. Независимият изследователски център “Public Sociology Laboratory” провежда интервюта с много руснаци, за да установи защо те подкрепят агресията в Украйна. Според проучването голяма група от поддръжниците на Путин са оформили мнението си по въпроса още преди 24 февруари – тоест преди инвазията в Украйна.

„Това са хора, които симпатизират на империалистическите идеи на Кремъл и мечтаят за една непобедима Русия, която най-сетне да успее да разгроми своя най-голям враг - Запада. Тези хора не само оправдават войната в Украйна, а дори я приветстват. За тях конфликтът между Русия и Запада не е нов. Нападението над суверенна съседска държава им изглежда като начин да се установи мир. Тези хора не се притесняват от санкциите, които целият свят налага на Русия. За много от тях това е дори помощ за Русия, която трябвало да се отърси от всякакво западно влияние“, коментира изданието.

Руското общество от години e в конфликт със Запада, пише и НЦЦ. Отношенията са твърде противоречиви – ту на възхищение, ту на омраза. Историкът Шмит казва пред швейцарския вестник, че според него става дума за смесица от чувство за превъзходство и дълбоко вкоренен комплекс за малоценност.