Загадката на анасазите – доколумбова цивилизация в Северна Америка, остава все още неразкрита. Смята се, че тази култура, след небивал разцвет, мистериозно е изчезнала някъде около 1300 г. сл.Хр. Въпреки че много историци, археолози, изследователи и фотографи са изучавали племето, съществени елементи от техния произход и еволюция си остават неизяснени. А липсата на научнообосновани отговори открай време подхранва всякакви конспиративни теории за изчезването на този древен народ. Техните потомци са днешните индианци от групата пуебло, като хопи и зуни, които живеят в 20 общности по протежение на Рио Гранде, в Ню Мексико и в Северна Аризона.

Спорно е дори и наименованието им, тъй като не е известно как са се наричали. А терминът анасази не се приема от племената пуебло, тъй като на езика навахо думата „anaasazi“

означава „древен враг“ и на тях им звучи обидно.

А хопите ги наричат „хисатином“ – „тези, които дойдоха преди“.

Всъщност анасазите не са открити от археолози, а от Уилям Хенри Джаксън, фотограф, който през 1870 г. забелязва величествените руини от сгради, принадлежащи на тази цивилизация. През X и XI век каньонът Чако, в западната част на Ню Мексико, е бил културният център на анасазите, които са населявали област, приблизително съответстваща на региона, наречен Четирите ъгъла (Four Corners). Той е с площ от над 77 000 кв. км и в него се срещат границите на щатите Юта, Колорадо, Аризона и Ню Мексико и се предполага, че в миналото е бил населен от около 30 000 души.

Издръжливостта на техните конструкции е забележителна. Дори без поддръжка структурите в скалите са издържали над осемстотин години на стихиите, а съвременните посетители могат да им се възхищават в Националните паркове Меса Верде и Каньон де Чели.

Прочутите им жилища в скалите

са построени в планинските склонове само с един изход за защита. В същото време изследователите се чудят как селата са толкова високо в скалите, камо ли хора да са живели в тях. До някои от руините трудно може да се стигне дори с въжета и модерно оборудване за катерене. Изследователите смятат, че анасази са се изкачвали нагоре по навързани стволове на дървета, които са били насечени с каменни брадви, за да образуват незначителни опори. Тези дървени стълби често са били подпрени на первази на десетки метри от земята и някои от тях все още са на място. Но има и такива, които се издигат на около 150 м от земята и до които е невъзможно да се стигне с подобни примитивни съоръжения. Затова е необяснимо как хора от всякакви възрасти, които не са познавали дори колелото, са могли

да преодоляват подобни препятствия, за да стигнат до дома си.

Всъщност с изключение на лова и набавянето на храна всички аспекти на живота им са могли да бъдат извършвани в каменните домове. Периодично в жилищните помещения са изкопавани дълбоки ями, наречени „кивас“, които са служили като места за религиозни обреди. Зоните за спане са били вградени в стените на самите скали. Дори вода са могли да събират от пукнатини в порестите стени – и всичко това е построено с изумителен дизайн. Особеното място на техните жилища кара някои да предполагат че индианците са се крили от някаква сериозна заплаха. Затова не е чудно, че според привържениците на теорията за небесните пришълци дори изглежда, че заплахата е била отгоре по въздуха и древните племена са се опитвали да се скрият от летящите чинии на агресивни извънземни.

Изящна керамика, както и множество пиктограми и петроглифи, създадени чрез издухване на пастообразна боя от устата върху ръка, държана на стената, също са ни завещани от тази култура. Изследователи твърдят, че именно в тях за първи път се срещат абстрактни изображения. Но някои от нарисуваните животни също поставят много въпроси. В тях освен елени могат да бъдат разпознати дори коне, а традиционно се смята, че първите коне на американския континент са дошли с испанците – около два века след изчезването на анасазите.

Но най-голямата мистерия е какво

ужасно събитие ги е накарало преди 7 века да напуснат родината си

и никога да не се върнат. През 1874 г. Джон Мос, водач, който е прекарал известно време сред индианците хопи, води група, включваща фотографа Уилям Хенри Джаксън, през каньона Макелмо. Мос разказал история, предадена му, както твърдял той, от старейшина на хопите. След това журналист, който също бил част от групата, публикува легендата, придружена от снимките на Джаксън в New York Tribune.

Преди около хиляда години, според разказа на старейшината, пуебло са посетени от непознати диваци от север. Селяните се отнесли любезно към натрапниците, но скоро новодошлите „започнали да се хранят с тях и накрая ги избиват и опустошават фермите им“, се казва в статията. В отчаянието си анасазите „построили къщи високо на скалите, където можели да съхраняват храна и да се скрият, докато нападателите си тръгнат“. И все пак тази стратегия се провалила. След едномесечна битка се стигнало до неописуема касапница, при която „кухините на скалите се изпълнили до ръба със смесената кръв на завоеватели и завладени“. А оцелелите избягали на юг, за да не се върнат никога повече.

Какви са хипотезите за изчезването на загадъчната цивилизация - четете в новия брой на сп. "Космос"