На сватбата им всички идват с трамваи и тролейбуси, сами си плащат храната. Подаряват на младоженците хладилник "Саратов"

Наина Елцина, по рождение Анастасия Гирина, стана на 90 години през март т.г. Вдовицата на първия президент на Русия след 1991 г. Борис Елцин се запознава с него в Строителния факултет на Уралския политехнически институт "С. М. Киров" в Свердловск. Двамата сключват брак след завършването на университета и 6 години приятелство.

Тя работи като инженер до пенсионирането си през 1985 г. Живее в Москва от 1985 г. Имат 2 дъщери – Елена и Татяна.

Елцина рядко се появява на обществени места, води живот далеч от камерите. Последно е е забелязана на погребението на съпруга си през април 2007 г. Биографът Никита Ловчински разказва за уникалната любовна история на двойката, озарена от чувство, за което мнозина мечтаят.

"Борис беше първенецът на курса! - с гордост си спомня Наина Йосифовна. - Висок, широкоплещест, усмихнат, весел, лидер на всяка компания!... Знаеше наизуст цялата родна и дори чужда литература. Първи беше прочел новините, просто беше невъзможно да го изненадате с нов роман. Излишно е да казвам, че

всички момичета бяха влюбени

в него.”

Към знаците на внимание Борис се отнасяше с голямо уважение, без цинизъм и самонадеяност - продължава авторът на книгата. - Не си позволяваше да разбива сърцата на девойките. Да, той имаше маниери на истински аристократ! - неведнъж му се възхищаваха с усмивка съучениците на Елцин. - О, Борка, ти не си герой на нашето време! Трябва да си в миналия век, по времето на Пушкин!

Наина, напротив, е неговата пълна противоположност. Ниска на ръст, скромна, незабележима на външен вид. Страхува се да вдигне очи към Борис. Възпитанието в семейството й я прави срамежлива - тя е родена и израснала в семейство на православни староверци, където най-голямата дъщеря е отговорна за останалите. Тя обаче все пак успява да намери път към сърцето на завидния ерген.

Борис й обръща внимание заради вълчия си студентски апетит.

"От стаята й отсреща винаги миришеше вкусно - признава веднъж той. - Тя знаеше много за домашния борш и баничките! Така се сприятелихме - единствено и само на основата на кулинарията.”

Към Наина се държи доста странно. Няма намерение да я ухажва. Нарича я "просто приятелка" пред всички, целува я по бузата, когато се срещат, и... ужасно я ревнува от всички гаджета.

"Не бяха много - усмихва се Наина Йосифовна. - Но след като ме забелязваше с някого, той винаги ми устройваше разпит: "Кой е този? Срещаш ли се с него? Харесваш го? Целунахте ли се вече?”

Момичето се развеселява и плаши. Веднъж Борис дори я ревнува заради снимка на неин приятел от детството. "Картината висеше над леглото ми в общежитието като спомен от дома ми. И така Борис, всеки път, когато дойдеше при мен, с раздразнение я откъсваше от стената и я хвърляше в далечния ъгъл на стаята", разказва Наина.

Първите красавици на факултета питат Гирина: "Ная, кажи ми как да привлека вниманието на Бори? Познаваш го много добре! Харесва ми и това е!" Момичето не можеше да помогне на нещастните фенки с практични съвети, но винаги се съгласяваше да "каже дума пред Бори". Елцин в такива случаи само неизменно се присмиваше.

Един ден Елцин... целуна Наина

след дълга разходка в парка през нощта. Беше на втората година, след празника по случай 7 ноември. Сърцето на момичето изтръпна. През нощта я измъчваха сладки мисли: "Какво сега? Ще се срещнем ли? Любов? Брак? Той ли е моята съдба?”

На сутринта на следващия ден обаче Елцин се преструваше, че нищо "такова" не се е случило вчера. "Здравей, приятелко!" - небрежно й казва той на среща. Момичето не може да разбере поведението му. Третата, четвъртата и петата година отлитат без никакви "романтични истории" от страна на Елцин към нея.

Самата Наина не проявява никаква инициатива, въпреки че изпитва чувства към Елцин. Строгото възпитание не й позволява. "Дойде време да се разделим. Той получи работа в Свердловск, а аз бях изпратена в Оренбург - спомня си Наина Йосифовна. — Тогава си

помислих, че

никога повече

няма да го видя.”

Година по-късно обаче бившите състуденти се срещат, за да останат заедно завинаги. След дипломирането си пишат писма. Но не могат да заменят общуването на живо? И изведнъж - телеграма: "Наина, ела спешно! Борис е зле! Сърцето!” Подпис: Серьожа Палгов - познат от университета.

"Втурнах се към Боря с най-страшните мисли в главата си, а той ме посрещна румен, весел, здрав и дори с усмивка! - възкликва Наина Йосифовна. - Телеграмата се оказа измама." "Иначе нямаше да дойдеш! - с такъв леко странен аргумент "шегаджията" Елцин оправдава поведението си. И кани Наина да се омъжи за него. - "Все пак сърцето наистина боли само от любов!" - добавя романтикът. Оказва се, че просто му е трябвало време. Решихме да не се бавимсъс сватбата".

Самата Наина измисля стила на сватбената си рокля, ушита от позната. Те дори не се занимават с пръстени - комсомолците не признават такива неща, а Елцин изобщо не харесва бижута. Всички гости пристигат на банкета с трамваи и тролейбуси. Те сами си плащат храната. Подаряват на младоженците хладилник "Саратов" - истински лукс за времето си.

Довчерашните студенти

не могат да си позволят дори и малко пътуване

Но имаха меден месец, защото първите седмици след брака младоженците живеят "като в сън".

"В пет вечерта Борис вече беше вкъщи и ме чакаше! - спомня си Наина Йосифовна. - Броеше минутите на работа преди да се срещнем, много ме обичаше и му липсвах! Никога не съм мислила, че ще имам толкова щастие в живота си. Веднага и в една ръка!”

Младоженците не се ограничават до една сватба. Много скоро трябва да правят още две - една за роднините на младоженеца, а друга - за роднините на булката. "Разбира се, личният живот на Елцини невинаги е бил безоблачен. "Борис беше истински сибирец - казва Наина Йосифовна. - Обича студа. Дори през зимата той спеше на отворен прозорец. Винаги ми беше студено навсякъде."

Едва в брака Гирина разбра какво е истинска женска ревност. В крайна сметка Борис Николаевич е виден човек, интелигентен и амбициозен, на ръководни постове. Жените не пропускат възможността да флиртуват с него.

"Защо винаги си толкова галантен с тях? - критикува Наина съпруга си. - Не виждаш ли, че те просто са се залепили нагло за теб?"

"Имам ли право да бъда неучтив с хората? - отвръща Борис Николаевич. - Все пак съм публична фигура, мнозина вземат пример от мен! И просто трябва да ми вярваш."

И Наина Йосифовна наистина се опитва. До нея стигат слухове, че той е "много пристрастен" към лекарката си или вижда, че танцува неприлично с непозната. Елцин реагира на критиките експлозивно - кара шофьора да спре волгата и да

остави Наина Йосифовна...

насред полето

И до днес за мнозина остава загадка как една малка и слаба жена е имала търпение за шумния гигант Елцин. Може би това е истинска любов, безгранична и безкористна. "Тя пренесе съпруга си през живота като кристална ваза!" - казва веднъж един приятел за Наина Йосифовна.

Въпреки заслугите на Елцин за страната мнозина го помнят предимно като човек, който пие.

“Любовта му към чашата” е наследствена

В крайна сметка той е обикновен селски човек от пустошта, със счупен нос, без два пръста, откъснати при небрежно боравене с граната. Семейството му е бедно, многодетно, грижите са твърде много, а радостта е една - водка и акордеон. Баща му Николай е бил весел селски гуляйджия.

С годините проблемите на Елцин не намаляват. Отстранява натрупания стрес, като изпива чаша на големи глътки. - След такъв "допинг" спокойно може да отиде да играе волейбол - признава Наина Йосифовна. - И когато се ражда втората му дъщеря, той се напива. От мъка. Много иска момче.

Борис Николаевич има трудности през 90-те. "Помня как веднъж дойде вкъщи и каза, че запасите от брашно в страната ще стигнат за три дни - продължава историята Наина Йосифовна. - За него това беше шок! Спасение отново търси в чаша водка..."

Десетилетия наред една мъдра жена не позволява на "алкохолното хоби" на съпруга си

да се превърне в ужасна болест

Например тя стриктно спазва семейната традиция за вечеря в неделя. Сред дъщерите и внуците Елцин забравяше за проблемите в работата.

Смъртта му през 2007 г. е тежък удар за Наина Йосифовна. През всичките тези години той е бил смисълът на живота й. Всяка сутрин тя съчетава вратовръзката с ризите и костюмите му; за завръщането му всеки ден приготвя вкусна вечеря. "Боря никога не е обичал да яде извън дома - спомня си Елцина. - Така беше и когато живеехме в Свердловск, и когато се преместихме в Москва."

През 1990 г. първият президент на Русия едва не загива в самолетна катастрофа. Самолетът му каца трудно в Испания. За щастие никой не загива, но когато лайнерът се удря в земята, Борис Николаевич тежко наранява гръбнака си. Правят му сложна операция, но все пак не успяват да върнат изцяло здравето му.

"Последните 17 г. от живота на Борис Елцин бяха трудни: той не можеше дълго да седи на стол, гърбът му изтръпваше и го болеше - обяснява Наина Йосифовна. - Само

моите масажи му помагаха

да води активен начин на живот. Правех му ги всеки ден."

Тя лекува и душевните му рани. Елцин преживява най-ужасната депресия, когато през 1987 г. е изхвърлен от партийните постове. Той дори опитва да се пореже с ножица в една от болниците, където завършва с нервен срив. Всички знаят резултата от тихия подвиг на Наина Йосифовна - шеметното издигане в кариерата на съпруга й. Първо през 1991 г., а след това през 1993 и 1996 г.

"Борис искаше да доживее до сто години, да види възраждането на Русия - въздъхва вдовицата Наина Елцин. - Уви, не се сбъдна. Понякога хората ме питат: "И как живеехте с него? Наистина той беше толкова странен!” Това е абсурден въпрос. В крайна сметка бяхме свързани с истинска любов, за която винаги бях благодарна на съдбата! Без него ми е трудно" - завършва Елцина пред Никита Ловчински.