Японците постигат важна победа по време на битката при Мукден, но те също претърпяват значителни загуби. Така че въпреки многобройните спечелени битки на сушата окончателната победа все още е далеч.

Тогава през май 1905 г. най-сетне пристига като подкрепление руският Балтийски флот. Той е изпратен още предходната година, когато царят, насърчен от братовчед си кайзер Вилхелм II, нарежда сформирането на Втора тихоокеанска ескадра.

Той се състои от пет дивизии на Балтийския флот, включително

11 от неговите

13 бойни кораба

Ескадрата отпътува от балтийските пристанища Ревал (Талин) и Либау (Лиепая) на 15–16 октомври 1904 г., както и от черноморското пристанище Одеса на 3 ноември 1904 г.

Заобиколил целия свят, след като изминава близо 20 хил. морски мили, за да стигне до Порт Артур, той изпълнява почти невъзможна за времето си монументална задача. Допълнително усложнение е, че според тогавашните договори руснаците е трябвало да ползват почти само собствени въглища. На тях не им е било разрешено да товарят гориво за параходите си в чужди пристанища и цял един спомагателен флот, натоварен с въглища, ги е обслужвал през цялото време.

Нещо повече - заради допусната грандиозна грешка с трагични последици той си спечелва враждебността не на кого да е, а на самата Британска империя. Явно под стрес от възможността "японски торпедни лодки да ги атакуват по целия свят" и “японците

да са минирали моретата”

руският адмирал Зиновий Рожественски издава строги заповеди за повишена бдителност, така че "на нито един кораб от какъвто и да е вид не трябва да бъде разрешено да влезе сред флота". Така, минавайки покрай датските брегове, нервният руски флот открива стрелба край датския бряг по пощенски корабчета, носещи пратки за... Русия.

Но през нощта на 21 срещу 22 октомври 1904 г. в плитчините Догербанк в Северно море край източното крайбрежие на Великобритания те се натъкват на английски рибарски корабчета и в паниката си откриват стрелба по тях. Неподозиращите нищо траулери са пуснали мрежите си и дори не могат да избягат.

В настаналата суматоха руските кораби започват да се обстрелват и помежду си. На всичкото отгоре крайцерите "Аврора" и "Дмитрий Донской" са взети за японски военни кораби и бомбардирани от седем от своите съдове.

Така, докато разберат фаталното си объркване, са убити двама рибари и шестима други са ранени (от тях още един умира по-късно). Отделно от "приятелския огън" загиват и един руски моряк и православен свещеник на крайцера "Аврора". Британското обществено мнение е потресено

от инцидента.

Тогавашната преса е изпълнена със справедливо възмущение: нарича руснаците "пирати" и критикува руския адмирал, че дори след като е разбрал грешката си, не е спуснал спасителни лодки за британските рибари. Особено язвителна е редакционната статия на Times:

"Почти немислимо е мъже, наричащи себе си моряци, колкото и да са уплашени, да прекарат двадесет минути в бомбардиране на флот от риболовни лодки, без да открият естеството на целта си".

Предизвиканата криза е огромна и се стига почти до война на Русия с "владетелката на моретата" -

целият британски флот е вдигнат

под тревога

Фиаското е пълно и под огромен дипломатически натиск царското правителство се съгласява да разследва инцидента. За целта на Рожественски е наредено да акостира в испанското пристанище Виго и да остави там офицерите, които счита за отговорни. 

Но бедите не свършат дотук. От испанското крайбрежие основният руски флот се приближава до Танжер в Мароко. Там към него се присъединява корабът "Камчатка", с който не е имало връзка за няколко дни. Неговият капитан твърди, че е участвал в битка с три японски военни кораба и е

изстрелял по тях

над 300 снаряда

Оказва се, че всъщност "вражеските кораби" са били шведски търговец, германски траулер и френска шхуна. А когато флотът напуска Танжер, един кораб случайно прекъсва с котвата си подводен телеграфен кабел, прекъсвайки по този начин комуникацията на града с Европа за четири дни.

Оттам злополучната флотилия се разделя на две части - по-големите и по-нови кораби се отправят на юг, за да заобиколят Африка през нос Добра Надежда, а по-старите - напряко през Суецкия канал. След това по план двете части се събират на френския остров Мадагаскар, тъй като по това време Франция е в добри отношения с Русия и това е едно от малкото места по дългия път, на които биха приели руския военен флот. Следващата спирка е чак в залива Камран във френски Индокитай (дн. Виетнам), където корабите остават на котва от април до май 1905 г.

Първоначалната задача на руснаците е да разбият блокадата на Порт Артур, но се оказва, че силно укрепеното пристанище вече е паднало още докато са били в Мадагаскар. Затова новата заповед гласи

да се свържат с останалите руски кораби,

разположени в пристанището на Владивосток, и тогава да предизвикат японския флот в битка.

Проблемът е, че най-краткият път минавал през протока край японското островче Цушима, а липсата на въглища не позволявала сериозно отклонение от курса. Точно там обаче ги чака целият японски флот - адмирал Того в неговия флагман “Микаса” води над 40 кораба за среща с руснаците. Междувременно наблюдаващите японски разузнавателни кораби изпращат на всеки няколко минути безжични доклади за положението и курса на руския флот.

В 13,55 ч. Того издава предварително определено съобщение до целия флот:

"Съдбата на Империята зависи от резултата от тази битка, нека всеки изпълни най-големия си дълг".

С рискована маневра японският командващ успява да засече строя на руските кораби и по този начин ги поставя в неизгодната позиция те да могат да стрелят само с предните си кули, докато той ги обстрелва с всичката си бордова огнева мощ.

Резултатите от познатата във военноморското дело тактика "пресичане под формата на Т" са унищожителни за руската страна. Командир Владимир Семенов, руски щабен офицер на борда на флагманския кораб "Княз Суворов", описва ефекта: “Изглеждаше невъзможно дори да се преброят снарядите, които ни поразиха. Снарядите сякаш се изсипваха върху нас непрестанно един след друг. Стоманените брони и горните палуби бяха

разкъсани

на парчета,

а осколките причиниха много жертви”.

В следващите часове руският флот губи голяма част от корабите си, а командващият адмирал Рожественски е тежко ранен в главата от осколка и попада в плен. Японските съдове не понасят никакви сериозни щети. С падането на нощта японците губят от поглед руския флот. Тук се разиграва вторият тактически фарс. В опит да разкрият локацията на японците останалите руски кораби включват своите прожектори и така

издават собствената си позиция

Японският флот, вече концентриран в пълната си мощ, обкръжава руснаците. Между 20,00 и 23,00 ч. вечерта на 27 май руските кораби са подложени на непрекъснати, ожесточени атаки. По-голямата част от руския флот е потопена или пленена.

Формално битката завършва, когато заместник-командирът на руския флот – контраадмирал Николай Небогатов, заповядва да се вдигне японският флаг по мачтите на руските съдове и да се спрат техните двигатели. Раненият Рожественски е отведен в японска болница. Няколко дни след победата адмирал Того го посещава, отбелязвайки, че "поражението е обичайна съдба за войниците. Важно е не дали си победил, а дали си изпълнил дълга си". Впоследствие и Рожественски, и Небогатов ще бъдат изправени на военен съд в Русия заради понесеното катастрофално поражение. Руснаците губят над 5000 убити и над 6000 пленени заедно с почти целия си флот. Японците губят около 120 убити, под 600 ранени и само три потопени торпедни лодки.

Битката при Цушима остава една от най-категоричните победи във военноморската история и първото такова поражение, понесено от европейска сила от страна на азиатска държава. Загубата, съчетана с провала в Мукден, води до подписването на Портсмутския мир, с който Япония фактически се превръща в първата азиатска и втората извъневропейска Велика сила след САЩ.