Свобода...

Когато бях дете, свободата беше нещо съвсем ясно. Бях свободен, освободен от турско и фашистко робство. „Олег Кошевой, ти си нашият герой, ти умря за свободата, да живеем ний децата...” Във всяко стихотворение и песничка ставаше дума за свобода. Брезичката изпяла за „мира и свободата”, живеех до „Парка на свободата”. Лошите бяха фашистите, империалистите, американците, а свободата ни я бяха донесли два пъти руснаците.

След време свобода означаваше да те „пуснат” вашите да си играеш до по-късно в махалата. Че като се стъмни игрите придобиваха по-емоционален характер. После свобода беше да разрешат на онова хубаво момиче от съседния клас да се прибире чак в девет, а ти да я изпратиш до тях, неясно защо изтръпващ при всяко случайно докосване на ръцете ви.

Исках свобода в гимназията-да съм с по-дълга коса, да не съм в униформа... Това вече беше осъзнато желание за свобода.

В казармата свобода беше да имаш пет минути почивка и да пушиш цигара с лукче в устата. А няколкочасовата гарнизонна отпуска само ти даваше възможност да разбереш, че още поне година свобода няма да имаш.

Свобода беше да направиш филм, в който да кажеш какво мислиш. Понякога успявах, понякога не.

За свободата на словото скачах по площадите, а там, пред микрофона се оказа, че държат речи сътрудници на Държавна сигурност.

После станах със свободна професия, тоест без заплата. Имах мечти и надежди около година, после разбрах, че няма равен старт. Бях свободен да карам такси, да съм продавач, но пък бях близо до децата си и ги наблюдавах как растат.

Постепенно разбрах, че думата свобода се използва най-често там, където я няма. Както ако една държава се нарича „народна” е ясно, че там народът изобщо не управлява.

Вече знам, че човек не може да бъде напълно свободен. Винаги е зависим от нещо. Важно е това нещо да е ценно за теб, а не например парите или политиката. И сега свободното си време използвам за да живея бавно. Без да бързам, защото се набързах през годините. Това е съветът ми - живейте по-бавно, радвайте се на малките свободи, на малките неща. На хубавото време, на случайната усмивка, на полъха на неосъществената любов. Слушайте музика, гледайте кино и ако душата ви е освободена, само тогава сте свободни.

Трудно научен урок, нали?

От фейсбук