В новата история на света има един важен момент, за който все още информацията е крайно противоречива. През 1969 г. двете комунистически свръхсили СССР и Китай влизат в пограничен конфликт, който заплашва да се превърне в ядрена война. В продължение на десетилетия тази операция от времето на Студената война беше обвита в тайна

- дотолкова, че дори генералите на самите командвания не са били информирани за точната й цел.

От друга страна, липсата на обективни изследвания на фактите в страните, които са пряко замесени, поражда различни митове, които по правило обслужват пропагандата на двата тоталитарни гиганта. А тяхната съветска версия е била широко разпространена и у нас. Ненапразно доскоро руската статия в Уикипедия, посветена на конфликта, не без известно учудване отбелязваше, че "само в България се е запазила странна легенда как по време на конфликта "Съветският съюз със

свръхмодерно лазерно оръжие

е "изпарил" хиляди китайски войници".

У нас своя "принос" по темата дава в спомените си и Иван Славков. В първия том на мемоарите си, намеквайки, че китайската армия е била унищожена с ракетна артилерия, зетят на Тодор Живков беше написал следното: "За Съветския съюз няма да разкажа с какво оръжие е унищожен остров Дамански, защото ще ме осъдят за шпионаж. Това бяха някакви ракетни установки - например "Череша 5".

Почти същата мъгла у нас цари и по отношение на предисторията, както и на резултатите от този сблъсък между Москва и Пекин. А те са значително по-важни от иначе сравнително незначителните бойни действия.

Поне формално спорът, предизвикал конфронтацията, е териториален. Той е наследство от 19-и век, когато Руската империя е

натрапила

неизгодни

договори

на западащата династия Цин, отслабена от вътрешни бунтове и опиумните войни. Положението е узаконено с Пекинската конвенция от 1860 г., в края на Втората опиумна война, и огромни територии, които китайците традиционно наричат Външна Манджурия,

попадат под

руска власт

Голяма част от границата е маркирана по река Усури, но победената и унизена Поднебесна империя е принудена да приеме, че речната граница не е очертана по медианата на основното течение, каквато е обичайната практика в международните договори, а всички речни острови на практика са заграбени от руската страна. Измествайки по този начин границата с Китай на юг по реките Амур и Усури, Русия печели значителни парчета плодородна суша.

Между тях е и остров Джънбао, който се намира от китайската страна на река Усури и който руснаците наричат Дамански.

През следващия век със собствеността върху острова няма проблеми, а с идването на власт на маоистите в Китай през 1949 г. неудобната история на руския империализъм е игнорирана в полза на комунистическата солидарност.

В началото на 60-те години обаче отношенията между комунистическите гиганти започват видимо да се влошават.

Те вече се разминават и в тълкуванията си на марксистко-ленинската доктрина и се борят за лидерство в комунистическия свят.

Тогава започва и ревизия на дълги участъци по повече от 4300-километровата граница между двете страни.

Мао Дзедун и Никита Хрушчов влизат в жестоки спорове за историята на руския империализъм, осуетявайки по този начин опитите за дипломатическо решение. Тогава китайски и съветски патрули от време на време се сблъскват на острова, но докато офицерите изнасят официалния протест на всяка от страните,

войниците си разменят цигари

и комунистически сувенири.

В крайна сметка със своите 0,74 кв. км Джънбао (Дамански) е незначителен на фона на стотиците почти еднакви островчета, с които е осеяно коритото на река Усури.

Но през втората половина на десетилетието, когато съветският първи секретар Леонид Брежнев заема по-твърда позиция по отношение на външната политика, а Културната революция опустошава Китай, вече избухва и насилие по границата. Китайски риболовни лодки и съветски кораби се блъскат едни в други по реките Амур и Усури през лятото, при което има и цивилни жертви. А през зимата ревностните китайски червени гвардейци - хунвейбини, маршируват през замръзналата река с малките червени книжки в ръка, за да спорят със съветските войници. Има сбивания и между войниците с приклади на пушки. Въпреки това войските и от двете страни получават строги заповеди да не стрелят първи

В същото време се вземат мащабни мерки за позициониране на значителни сили по границата. През 1961 г. дузина съветски дивизии са разположени по границата, а до 1969 г. техният брой нараства на 22. От своя страна Китай също реорганизира отбранителната си стратегия през 1965 г., измествайки основния си военен фокус от югоизточното крайбрежие към северната си граница.

Обстановката се усложнява допълнително, защото и двете страни вече притежават ядрени оръжия.

В същото време според историците нито Съветският съюз, нито Китай са планирали първи да започнат война, но всеки от тях се опасява, че другият може да я започне. А воденото от СССР нахлуване в Чехословакия през 1968 г. само засилва опасенията на китайското ръководство.

При тези условия на 5 януари 1968 г. избухва схватка между съветски патрул и китайски рибари. По време на сблъсъка съветски бронетранспортьор БТР-60 прегазва няколко цивилни. А когато разгневена китайска тълпа нахлува в превозното средство, вътре паникьосан войник открива огън. В резултат четирима китайски цивилни са убити при инцидента и новината скоро стига до Пекин. Централното военно командване нарежда военния район Шенян да предприеме подходящи ответни мерки. Регионалният командир ген. Чен изпраща отряд командоси от елитен състав и му нарежда

да направи засада

на следващия съветски патрул. В интервю от 2014 г. командосът Ван Гуосян, тогава политически офицер от 217-и пехотен полк от 73-та дивизия на китайската армия, си спомня как е лежал в леден сняг в продължение на седем поредни дни и нощи. Но руснаците така и не се върнали и битката е предотвратена. Година по-късно вече ситуацията е коренно различна. На 2 март по време на закъсняващата сибирска пролет се стига до въоръжени стълкновения. Впоследствие и на 15 март в района вече има още по-сериозен сблъсък. (Повече за бойните действия четете тук.)

През август същата година на западната граница близо до Монголия Съветският съюз също участва в малки гранични боеве с китайски военни, а когато те се усилват, Москва предава посланието, че е “готова да започне война с Китай, която може да стартира с ядрен удар”.

През август 1969 г. съветски официални лица се срещат и с представители на Държавния департамент на САЩ, за да преценят потенциалната реакция на Вашингтон на удар срещу китайски ядрен обект. Възможността за тотална война става неизбежна, но след като Мао научава за съветската заплаха, през септември 1969 г. започват неофициални преговори между двете страни. Смъртта на Хо Ши Мин и неговото погребение на 9 септември 1969 г., на което, макар и умишлено по различно време, присъстват министър-председателите Алексей Косигин и Джоу Енлай, дават добър повод за началото им. По своите канали те все пак успяват да разменят съобщения и благодарение на това двете свръхсили така и не стигат до пълномащабен конфликт.

Но макар и ограничен по обхват, сблъсъкът има

огромно историческо значение

Това е преломен момент, който показва на света степента на китайско-съветското разделение. Заседнала в блатото на Виетнам, администрацията на Никсън гледала на Китай като на потенциален съюзник срещу съветската хегемония в Азия. Но нито Мао, нито Брежнев са си представяли, че сблъсъкът от 1969 г. около малък остров ще бъде катализатор за това Air Force One на Никсън да кацне в Пекин три години по-късно.

Някои историци, в това число и китайски, твърдят, че в най-напрегнатия момент САЩ са отправили нота към съветското правителство, че ако прибегне до ядрено оръжие в конфликта с Китай, то американците ще ударят с атомни бомби повече от 200 съветски града.

В американските архиви, разсекретени неотдавна, наистина има записи за ядрена тревога. И тя е била толкова секретна, че е скрита дори от най-високопоставените членове на администрацията по времето на Никсън. От достъпните документи обаче не става ясно дали рязкото повишаване на бойната

готовност на ядрените сили

е било предизвикано от съветско-китайския конфликт, или е имало за цел ускоряване на преговорите за мир във Виетнам.

Със сигурност обаче след скъсване на връзките със СССР Китай се ориентира към сближаване със САЩ. Освен това значението на конфликта от времето на Студената война е дългосрочно, като се има предвид идеологическата промяна, която превръща Китай в глобална сила в наши дни. През 1991 г. Съветският съюз признава, че остров Джънбао заедно с още няколкостотин острова на реките Аргун, Усури и Амур, включително и 50% от остров Болшой Усурийски край Хабаровск, са китайска територия, а в договора за границата между Китай и Русия от 2004 г. всички гранични спорове окончателно са разрешени.