“Ужасът се ражда винаги заради конкретна човешка воля”, казва Габриеле Нисим публицист и автор на книгата - дисекция на новите геноциди по света

Творбата на автора напомня, че не съществува свръхестествено зло

Може ли да се класифицират в йерархичен ред геноцидите в света? Шоа (на иврит: масовото избиване на хора) единственото абсолютно зло ли е на Земята? Грешка ли е да го сравняваме с геноцида на арменците, със сталинския ГУЛАГ, с етническите чистки и безразличие към съдбата на мигрантите в бежанските лагери в Либия или Турция? И въобще - може ли да се говори за нечии "ексклузивни права" върху най-голямото страдание в света? Тези и десетки други въпроси жужат в главата ви, докато четете наскоро публикуваната в Италия книга "Аушвиц никога не свършва" на публициста и историк Габриеле Нисим. На българите той е добре познат като писателя, който през 1998 г. написа "Човекът, който спря Хитлер", откривайки за света направеното от Димитър Пешев за спасяването на българските евреи по време на Втората световна война. Новата книга на Нисим излезе точно в момента, в който руската агресия в Украйна ни върна към

ужасите

на войната

по онзи начин, за който си мислехме, че е заровен надълбоко в земята. И днес, както и преди десетки години, пак излезе на дневен ред дискусията какво точно значи геноцид и кое точно престъпление може да се определи като военно. Геноцидът от Аушвиц може ли да се повтори? Масовото убиване на хора в Украйна може ли да се определи като начин за заличаване на един народ? "Никога не трябва да забравяме спецификата на антисемитизма, защото в течение на вековете в различна форма

евреите са били смятани за врагове на човечеството

с най-различни идеологически конструкции… Дори Уинстън Чърчил, който поведе победоносно Европа срещу нацизма, написа през февруари 1920 г. в "Сънди Хералд", че евреите трябвало да се смятат виновни за разпространяването на болшевизма, една от най-опасните идеологии за бъдещето на човечеството. Типично антисемитски аргумент, който самият Хитлер използваше, за да говори за еврейски заговори срещу Германия и целия свят."

Нисим ни поставя пред една дилема – дали "уникалността" на Холокоста, израз на абсолютното зло, поразило единствено евреите в цялата история на човечеството, която се повтаря като догма и която не се подлага никога под съмнение, е клопка или спасителен пояс? Дали тя служи на евреите като защита всеки път, когато се появят нови форми на антисемитизъм, или пък вдига бариера между тях и останалите, сякаш тяхната история е по-важна и ужасна?

Писателят е категоричен, че настойчивостта, с която се опитва да се наложи паметта за Холокоста като уникално и единствено по рода си събитие в историята, рискува да създаде дълбоко разделение между него самия като евреин и останалите. Нисим разказва и личната история на полския адвокат с еврейски произход Рафаел Лемкин (1900-1959), който след Втората световна война става човекът, преборил се с упоритостта си за одобряването от ООН през 1948 г. на Конвенцията за предотвратяване и наказване на престъплението геноцид. Това е

първият международен закон срещу масовото избиване

на хора.

Лемкин е неуморим в усилията си, с които в крайна сметка стига до там, че целият свят да признае, че ако една част от него бъде ампутирана по време на клане, това би довело до обедняване за цялото човечество. Малко са интелектуалците в света, успели да вдъхнат живот на една дума, която става

отправна точка за политически и морален закон,

предназначен за целия свят. Именно на Лемкин дължим създаването на думата "геноцид", която дотогава не съществува в политическата лексика. Тя е хибрид между гръцката genos (използвана от Платон за род, потекло) и латинския термин cidio (убивам). Самият Лемкин е роден във Волковиск, който по онова време е част от Литва, а сега е в Беларус, и е земя на безкрайни конфликти между поляци, руснаци, евреи, завладяван е от шведи, руснаци, украинци, части на Наполеон, поляци... Лемкин иска паметта за Холокоста, при който е унищожено цялото му семейство в Полша, да обедини света с новa морална заповед - никога повече геноцид. Затова, според Габриеле Нисим, дискусиите за абсолютното зло, поразило само евреите в историята на човечеството, рискуват да подхранят погрешното им възприемане. И още – това води до риска да бъдат подценени трагедиите, преживени от много други народи в историята.

Случилото се по време на Шоа е злото в неговата крайност. Но както смята оживелият от нацистки лагер писател Примо Леви, когото Нисим цитира в книгата си, то би могло да се повтори и при други обстоятелства. Това е така, защото в човешката природа съществува винаги някакъв инстинкт към садизъм, колкото и да не искаме да го видим. Общото между геноцидите на евреите, арменците, руандийците е намерението да се заличи напълно една група, използвайки всички възможни форми на бруталност и насилие за обезчовечаване на индивидите, които се пращат на унищожение.

Жертвата трябва да се сведе до такова деградирано състояние, че палачът да не може да разпознае в тялото й човешко същество, и по този начин да не чувства вина.

Леви ме научи да гледам на Шоа като на екстремното зло,

което касае цялото човечество. Не е нещо, което засяга само евреите, така сякаш залогът е в предефинирането на еврейската идентичност след унищожението. Той беше първо човек, и после евреин, както се чувствам и аз самият", пише Габриеле Нисим.

Именно затова е много важно да се дискутира и за другите геноциди и за новите опасности за човечеството. Затова и Примо Леви насочва вниманието си и към комунизма, Камбоджа, рисковете от ядрен конфликт, религиозния фанатизъм. Задава си въпроси за

знаците, предупреждаващи

за злото

"Случило се е, значи може пак да се случи." Кои са хората, които са извършили или извършват зло в историята? Габриеле Нисим ги анализира, сравнявайки теориите и идеите на различни мислители. За родения в Прага израелски историк Йехуда Бауер хората вършат зло без значение на политическата си мотивация. За политоложката и философ Хана Аренд баналното зло се ражда от отказа от упражняването на мисълта. Руският писател Василий Гросман, свидетел на унищожаването на евреите в Съветския съюз по време на нацистката инвазия, смята, че хората извършат най-големите жестокости, защото са убедени, че вършат добро и че градят перфектно общество. Следователно, злото на геноцидите и на тоталитарните режими се ражда от намерение за добро. Застъпниците на тоталитарните режими и масовото изтребление се държат като градинари, които с цел да направят още по-красива градината си, изскубват плевелите от нея.

Най-изненадващото в този процес е как се преобръща етиката на главните действащи лица. Става герой онзи, който в името на изграждането на земния рай се насилва да заглуши съзнанието си и всеки вид състрадание.

Дали има изход от това, пита се писателят. "Не вярвам в доброто. Вярвам в добротата", пише Гросман, когото Нисим цитира. Така в категорията на праведниците, или на хората, които

извършват добро, спасявайки

човешки живот,

влизат и онези, които са откликнали на порива на сърцето си, независимо от политическите си убеждения. Сред тях е и зам.-председателят на Народното събрание Димитър Пешев, който въпреки ентусиазма си от политиката на Хитлер реагира спонтанно и предотвратява депортирането на евреите от България. Какъв е изводът? Че въпреки всичките си опити и най-лошите тоталитарни режими, убили милиони хора, в крайна сметка не успяват никога в начинанията си, защото не са в състояние да променят човешката натура и склонността към добро, която съществува дълбоко в сърцето на всяко човешко същество. Габриеле Нисим, основател и президент в Милано на фондацията Gariwo за почитането на праведниците, които са се противопоставили на геноцидите, смята, че Шоа трябва да бъде като лупа, през която да се видят ужасите, където и да са извършени.

"Аушвиц никога на свършва" ни учи как функционира

механизмът, който води до масовите жестокости

Книгата напомня, че не съществува свръхестествено зло. Ужасът и насилието се раждат заради конкретна воля и решение, които карат хората да унищожават други хора заради интереси, предразсъдъци или идеологии.