Чували сте сигурно съветския виц за чукча, който носи в едно издателство свой роман. След като го прочита, редакторът отказва да го публикува и съветва автора да се запознае с класиците Пушкин, Тургенев, Толстой… Тогава онзи изрича знаменателната реплика:

“Чукча не е читател! Чукча е писател!”.

Нещо подобно се получава и с горещата тема за Петър Волгин: мнозина имат разгромно мнение за неговите гастроли, но малцина са го слушали. Освен русофилите, за които той е крило и знаме, и Александрина Пендачанска, разбира се.

Възмутената интелигентска аудитория черпи информация именно от гневния пост на оперната прима във фейсбук. “Г-н Волгин - пише тя - злоупотребява с ефира на обществената медия от години. Чрез коментарите на гостите, които кани, неговите предавания са се превърнали в

канал за разпространение на дезинформация

и фалшиви новини,

от които се провежда откровена пропутинска, антиевропейска и антиевроатлантическа пропаганда, която противоречи на обществения интерес и мисията на Националното радио.”

Всичко е вярно, но… БНР се позовава на принципна журналистическа позиция и не гони Волгин, за да поддържа чрез неговия глас баланса на гледните точки в ефира. Той е неизбежният дразнител, който пречи на махалото да застине в една от връхните си точки.

Според либералната общност днес е като гнойна пъпка, с която се налага да свикнеш. Или флекс в събота сутрин, по когото псуваш до момента, в който самият ти не започнеш ремонт.

Без обратна тяга като Волгин БНР просто няма да е медия, а радиоточка на властта. Дори самата власт осъзнава ползите от поддържането на баланс, особено сега, когато

антиваксърската вълна

се смени с пропутинска

Проучване на електоралните нагласи от 5 април т.г. отрежда на “Възраждане” вече 8,2 процента рейтинг, националистите изпреварват ДБ и ИТН. Четворната коалиция има интерес да си спести свалянето на руската драка от радиоефира, с което ще улесни нейното героизиране.

Закономерности, които не са правилно разбрани сред противниците на Волгин – те вярват, че такъв човек няма право да си разиграва коня в обществена медия. Явно си представят обществените медии като праволинейни рупори, а в същото време одобряват Етичния кодекс на българските медии от 25 ноември 2004 г.

Сред обещанията му е и това: “В коментарите и анализите ще се стремим да представяме разнообразни мнения и гледни точки”.

Ако слушате въпросното “Политически некоректно”, знаете, че в него, общо взето, се говори обратното на това, което казват в другите предавания. В заклейменото от Пендачанска издание от 11 април т.г. яко се вихри Костадин Костадинов,

като картечница громи правителството, а Волгин само подгрява с въпроси

ПП и ИТН уверяват, че кандидатите им за шеф на БНБ ще бдят над парите ни като майки орлици, докато лидерът на “Възраждане” обявява и двамата номинирани за недостойни.

По всички актуални теми е все така, ама то пък какво друго може да се очаква от новия Волен?

Фалшивата новина от онзи ден е за пленяването на два кораба в Мариупол. Фейкът престоя известно време в някои медии, преди да бъде официално опроверган, включително Би Ти Ви пусна заглавие “ДНР: Националисти от “Азов” са завзели кораба с български моряци в Мариупол”. Който е слушал обаче, е схванал, че Костадинов не налапва въдицата, няколко пъти повтаря: “Моля се това да не е вярно”.

Последвалият коментар на водещия, който окончателно отказва Пендачанска от мястото й в борда на БНР, също е обичайна класика – обилно оплюване на четворната коалиция.

Вероятно в яростта си певицата не е разбрала правилно думите му за българските моряци и е завихрила буря в чаша вода. Останала е с впечатлението, че коментарът доразвива фалшивата новина, но в действителност Волгин казва, че изгонването на Митрофанова “може да застраши

съдбата на блокираните в Мариупол български моряци”

Все пак в украинското пристанище наистина има блокирани наши моряци. Невярна е само информацията, че корабът им е бил превзет.

Истеричните обществени реакции по принцип не водят до прогрес, по-скоро създават хаос и помагат да се размие реалността. На правителството например не му мигна окото да представи опиянителното видео на културния министър като осъзнат тест за привличане на внимание. Защото е убедено, че има кой да му повярва.

Все едно да кажат, че Хаджигенов е искал да изрази дълбоката си почит пред руския посланик, заливайки табелата на посолството с червена боя. И да им повярваме.