Лебедите на Капоти: непростимото предателство, което го унищожи
Писателят използва тайните на гранд дамите на Ню Йорк – интриги, завист, изневери, убийство, като взривява хайлайфа със скандален откъс от свой незавършен роман
Красиви. Стилни. Достойни за завист. Приказно богати и харчещи с размах. Омъжили се по не веднъж с ум и нюх. Най-бляскавите жени на своето време. Плуващи с охота в дълбоките води на нюйоркския хайлайф.
Той ги нарече своите Лебеди, те го приеха за безценен приятел и довереник. Труман Капоти обаче се оказа хладнокръвен ловец. Приласкавайки някои от най-първите дами на Ню Йорк с остроумието и ненадминатата си компания на бохем и интелектуалец, той получи достъп до най-съкровените им тайни. Те станаха куршумите в оръжието на неговия писателски талант, а неудържимата му амбиция да стигне най-горе във висините и да се превърне в американския Пруст дръпна спусъка. Лебедите бяха ранени непростимо, имаше и странични жертви, а обагрените с кръвта им води в крайна сметка изхвърлят на сушата техния ловец, фатално засегнат от собствените си изстрели.
Едва 23-годишен Труман се превръща в литературен любимец още с първия си издаден роман „Други гласове, други стаи“. Международната слава го връхлита седемнайсет години по-късно с „Хладнокръвно“ (1966 г.) – изключителният му „документален роман“ за бруталното убийство на семейство Клътър в Холкъм, щата Канзас от Пери Смит и Ричард „Дик“ Хикок. Още преди това е обявен за жив класик заради „Закуска в „Тифани“ (1958 г.) И въпреки че се радва на признание Капоти вярва, че му предстои да даде на света своя шедьовър, своя магнум опус – обещавайки това да е романът „Отговорени молитви“.
Само че големите успехи изискват големи жертви. Труман е готов да плати цената с репутациите и доверието на някои от най-близките си приятели.
Самият той обяснява пред списание People, че дългоочакваната му творба – интимно изложение на висшето общество в Ню Йорк, ще бъде пълна с тънко прикрити герои – хора, които познава. И той ще ги убие всички с писалката си. Затова изгражда книгата си като пистолет: „Има дръжката, спусъка, цевта и накрая куршума. И когато този куршум бъде изстрелян от пистолета, той ще лети със скорост и сила, каквито никога не сте виждали – хам!“
Писателят не осъзнава или не желае да приеме факта, че разкриването на тайните на богатите и могъщите в Манхатън не е нищо друго освен социално самоубийство.
Той вярва, че неговият гений е над всички тях. Само че в крайна сметка романът му никога не вижда бял свят в своята цялост, след като излиза откъса „La Cote Basque 1965“, предназначен да бъде пета глава. Капоти е предупреден, че дамите ще се разпознаят, но...
„Наааа, твърде тъпи са“ – възкликва той. – няма да разберат кои са“.
Лъже се. И никога няма да му бъде простено предателството. Скандалът е твърде голям.
Но кои са именно Лебедите?! Четете в "Космос"
Най-четени
-
Защо тази пиеса и защо точно в България? Василев да има достойнството да си отиде далеч от Народния театър
Примабалерината и балетен педагог акад. Калина Богоева, която е признат авторитет в областта на класическия танц у нас, изрази пред "168 часа" недоволството си към поставянето на пиесата "Оръжията и
-
Галерия Днес се появи моята малка и прекрасна внучка Крисия
Роди му се внучка, Сузанита ще е леля на малката Крисия Обичаният певец Орхан Мурад отново стана дядо, научи "България Днес". С внучка го зарадва Александра - доведената му дъщеря от брака му с Шенай
-
Галерия Не харесвах Живков, подслушваше ме, но вярваше на информацията от нашата служба
Предлагаме на читателите си интервюто, взето от ген.-полк. Васил Зикулов през 2013 г. - 2 г. преди смъртта му. Той е най-дълго служилият началник на военното разузнаване в България
-
Галерия Преди 80 г.: Принцеса Мафалда Савойска, сестра на царица Йоанна, е погубена в Бухенвалд
Гьобелс я споменава в дневника си, като я нарича: "Най-лошата кучка в цялата италианска кралска къща" Мафалда означава “могъща в битка”. Име на принцеса
-
Заради липсата на памет бяха грозните изблици пред Народния театър
Нашият проблем с паметта не е разрешен. Все още няма критична маса от обществото, която да има правилна и обективна оценка за това, което е било, и което е сега