Политологът Димитър Ганев, социалният антрополог Харалан Александров и социологът Добромир Живков за кризите пред управляващата коалиция

- Г-н Живков, бихте ли обобщили изводите от най-новото проучване на “Маркет линкс”?

Добромир Живков: Очевидно вследствие войната в Украйна има преструктуриране на нагласите на българското общество, особено в частта на политическите предпочитания. Правителството и коалицията като цяло влизат в низходящ тренд, който може да бъде обяснен с различни причини. Отчитаме казуса Украйна като основния фактор за това и натрупване на други кризи. И имаме новия стар водач в едно такова междинно измерване на електоралните нагласи - коалицията ГЕРБ-СДС, въпреки че разликата в декларирания вот на гражданите е само 2% с ПП. Нямаме драстично разместване на политическите пластове. Но категорично има начало на сериозни тенденции.

- Тази тенденция се забелязва и в проучването на “Тренд” преди това, г-н Ганев.

Димитър Ганев: Нашият терен беше 2-3 седмици преди този на “Маркет линкс” и още тогава се видя ясен тренд към ерозия в подкрепата за правителството и за “Продължаваме промяната” (ПП). Със сигурност войната е оказала въздействие, но още два фактора имат ключово значение. В нашето изследване ПП стоеше на минимална дистанция, но пред ГЕРБ. Сега вече има размяна на първите места. Нашият терен бе преди ареста на Бойко Борисов, а този на “Маркет линкс” - след него.

А това е събитие от гигантски характер за политическия ни живот. Освен това в България от няколко месеца има огромен генератор на социално напрежение - инфлационните процеси, покачването на цените на основни стоки и услуги. Това е фактор, който яде непрекъснато от доверието към правителството.

- Вярно ли ще е, ако обобщя, че не ГЕРБ качва, а ПП пада заради ред причини - войната в Украйна, арестите и повишението на цените?

Д. Г.: Виждаме абсолютно статични резултати на ГЕРБ от 3-4 месеца.

Харалан Александров: Аз не си спомням за управляваща партия да е регистрирала толкова стремителен спад на подкрепа за толкова кратко време. Външните причини са очевидни, но забелязвам как напоследък почват да се използват като индулгенция. Истината е, че има много сериозни вътрешни причини за тази несполука - очевидните противоречия в самата коалиция по ключови въпроси и личната видима неприязън, която едвам се удържа.

И цялата тази напрегната, в някакъв смисъл истерична атмосфера, която постоянно бълбука. Що се отнася до външните фактори, управляващите бяха поставени в благоприятна ситуация - голямото сътресение от ковид кризата заглъхна, имаше тенденция към стабилизиране и нормализиране на икономиката, макар че в България не се отрази, инфлацията до голяма степен е вносна. И нещо, което не трябва да се пренебрегва, особено в слабо и уязвимо общество, каквото е българското, влияещо се от външни фактори - масивната западна подкрепа. Аз не помня друго правителство, което да е толкова мощно промотирано от нашите ключови съюзници от ЕС и САЩ. Ако въпреки това то продължава да губи подкрепа, значи има нещо нездраво вътре в него. Аз имам хипотеза: според мен те внасят корпоративната култура в управлението. Тази култура се характеризира с повърхностност, свръхоптимизъм, тъй като е глобална, тя не се интересува от контекста. Тя няма дълбочина, тя е аисторична, а това предстои да се види в контекста на драматичните събития около Северна Македония. Обаче това, което те прави успешен като корпоративен служител или мениджър, много често те проваля в качеството на политик.

- Тоест управляват държавата като стартъп?

Х. А.: Да, а характеристиката на стартъпа е, че някой ти дава едни големи пари, за да рискуваш и да се пробваш с тях на пазарите. Този някой поема загубите, а за теб остават печалбите. От гледна точка управление, особено в консервативно общество, това се възприема като свръхавантюристична посока.

- Но това правителство нямаше комфорта на стоте дни, съгласете се?

Д. Ж.: Абсолютно го нямаше този комфорт именно поради контекста, в който поставяме тези 100 дни. Войната между Русия и Украйна засяга много дълбочинни психо-емоционални центрове в нашето общностно съзнание. ПП успя да мобилизира много широка социална основа през ноември м.г. - събра подкрепата както на десни градски хора, преместили се от ДБ към ПП, така и от БСП. Имаше хора, които не са от БСП, но с леви убеждения, силно симпатизиращи на президента Радев и Русия, които също гласуваха за ПП. Сега имаме частичен обратен процес - десните от ДБ не са доволни от умерената позиция на правителството по темата за войната. По същия начин и към БСП имаме прилив от ПП. А тези, които не са от БСП, но с позитивно отношение към президента и симпатии към Русия, се преселват към “Възраждане”.
Съгласен съм с тезата на г-н Александров, че се вижда ниско ниво на административна култура. Но да видим контраста с управленския модел на ГЕРБ, който доминираше през последните 11 г.

В момента берем горчивите плодове на това, че години наред институциите бяха неглижирани, потискани, депрофесионализирани. Уважението към институциите, което правителството в момента се опитва да прокарва, е поне една от позитивните черти, които може да намерим в тези 100 дни.

Нека да преброим присъствието на представителите на правителството в изслушванията в НС сега и за последните 10 г.

Когато гледаме сега интервюта с премиера, мисля, че журналистите си позволяват да задават въпроси, които не са си позволявали много години да задават на предишното управление.

Х. А.: Така е, защото е слаб лидерът. Съгласен съм, че ако сравним с управлението на ГЕРБ, това са две различни култури. Нито едната от тях обаче не е модерната либерално-демократична култура.
Прескачаме фазата на стабилната модерна национална държава, която е гарант за просперитет, човешки права, свобода на словото, и отидохме в постмодерна вакханалия, в която всичко е предпоследно, неокончателно и в която волунтаризмът на случайно овластени хора добива санкция на истина от последна инстанция.

Оказа се, че гръбнакът на здравото модерно общество - модерните институции, спазването на техните баланси и отношения, са изключително слаби. И това ги прави много уязвими, включително на хибридни атаки отвън.

- По темата как се отразява случващото се в Украйна на българите “Тренд” направи много интересно проучване. Как се промени отношението след руската агресия?

Д. Г.: В България има условно разделение на три части - без задължително да са по 1/3. Едните имат категорично положително отношение към Русия.
1/3 от хората категорично гледат на Запад. Има една част по средата, която казва: “Ние сме част от ЕС и НАТО и няма алтернативен път на това. Но имаме положително отношение към Русия”. В тази средна част има ерозия - вследствие на военната инвазия на Русия в Украйна, голяма част от тези хора, да не кажа почти всички, оттеглиха своята подкрепа от Русия. Въпросът е дали това ще бъде трайно явление, или се намираме в моментна снимка заради фрустрацията от агресията на Русия.

- Въпросът дали ще дадем военна помощ на Украйна внесе доста напрежение в обществения диалог, но кое според вас може да се окаже истински препъникамък пред правителството - изборът на шеф на БНБ или БНТ. Или пък нещо трето?

Д. Г.: Намираме се в съвсем нов етап в живота на това управление - на така наречените адхок мнозинства. Ако до този момент виждахме консолидирана позиция около тези 134 депутати, които съставят мнозинството на четирите формации, и една ясна опозиция в лицето на ГЕРБ, ДПС и “Възраждане”, то сега ако внесете решение по казус около Северна Македония, БНБ или Украйна, ще получим съвсем различни мнозинства от тези, които са подписали коалиционното споразумение. Няма да имаме тази единна позиция на коалицията, а това е първа много сериозна пукнатина в това управление. Ако решенията се взимат с адхок мнозинства и изведнъж опозицията се оказва определящ фактор за стратегически решения, то тогава логичният въпрос е: Кой управлява?

Не смятам, че изборът за БНБ ще порази толкова тежко правителството, че да се стигне до предсрочни избори, но един казус - “Северна Македония”, може да бъде много сериозен взрив. И той предстои само след месеци. Това, което държи тази конфигурация да не се разпадне, е липсата на интерес от която и да е от четирите формации за предсрочен вот.

Ако тази тенденция на ерозия в подкрепата на правителството продължи, няма как някоя от формациите да не си каже: “На нас ни е по-изгодно да не сме повече в това управление, отколкото да сме”. Това ще е моментът, който ще доведе до разрушение на коалицията.

- Не може ли да има баланс в договарянето, например - сега ние отстъпваме за БНБ, после вие за БНТ, най-грубо казано?

Х. А.: Това са две паралелни битки. Едната е тази, за която говори Димитър Ганев - битката за пасивите и активите.

Ние виждаме на повърхността нейните проявления, но всъщност зад тази фасада текат задкулисни битки между корпоративни интереси, представени в различна степен. Това неизбежно ще води до напрежение, но не задължително до разпад.

Интересното е, че като че ли в момента Корнелия Нинова се справя най-добре, ако се съди по резултатите от изследванията - от четвърта БСП става трета политическа сила.

Но няма никакво съмнение, че казусът със Северна Македония носи огромен разрушителен потенциал по силата на големия гняв, който може да се отприщи в обществото, а то се чувства измамено и предадено.

Другото, което се случва - освен огромното разочарование и потрес от това, което прави Путинова Русия, тече много дълбоко и не толкова видимо разочарование от Запада. Това може да бъде видяно в подкрепата за антизападните партии. Имахме допреди русофилство и русофобство, което се е преливало от едното в другото, докато сега не функционират като скачени съдове.

Страхувам се, че едно насилено решение за започване на преговорите за Северна Македония ще бъде преживяно минимум като капитулация. Ако това се случи, със сигурност ще удари като бумеранг настроенията към иначе добрите отношения към нашите западни партньори, което е дългосрочен разрушителен ефект.

Д. Ж.: Всъщност с кризата в Украйна препотвърждаваме с много висока степен на сигурност нашия геополитически избор. 73-74% биха гласували сега за оставане в ЕС и все пак имаме изключително висок дял на хората, които казват, че биха гласували за оставане на България в НАТО. Тоест гравитираме близо до 2/3 от населението. Имаме си здравословно или нетолкова здравословно лицемерие в обществото - очакваме НАТО да ни защитава, ЕС да ни подпомага с фондове, но видите ли, искаме да сме неутрални в тази ситуация.

Това поставя под риск правителството, защото видяхме как тези електорати се оттласкват от кабинета и почват да работят срещу него с влиянието в социалните кръгове, което имат. Но трябва да кажа, че Северна Македония може да се окаже най-големият риск. Това е темата, която носи най-обективната реална възможност това правителство да бъде силно атакувано от улицата.

Появи ли се натиск от улицата, който е напълно възможно да бъде мобилизиран, вече влизаме в политическа криза. Не политически атаки - те трудно биха довели до това.

Този кабинет има все още енергия. По същество при съставянето си той бе близо до концепцията за програмно правителство - дойде с антикорупционни заявки, за смяна на политическия модел на управление в страната, за реформата в прокуратурата. Тези теми са още в дневния ред на обществото. БНБ и БНТ ще бъдат забравени след два месеца като потенциални рискове за управлението. Там ще бъде намерено решение. В този смисъл коалицията изглежда по-скоро стабилна за момента.

Преди лепилото беше идеята за възстановяване на демокрацията. Сега все още са споени, но още повече от защитния чисто политически рефлекс. Струва ми се, че тази коалиция е един преходен етап, а ние имаме нужда от това.

Този преходен етап ще бъде съпътстван от много проби и грешки, както и от незрялост, липса на административен опит и съпротива от страна на администрацията на средно ниво. Мисля, че правителството може да остане стабилно, а казусът със Северна Македония трябва да се отложи във времето и да протече истински, плътен, изпълнен със съдържание и смисъл обществен дебат.

По-твърдият авторитаризъм, който граничи с диктатурата в този случай с Путинова Русия, ни дава основание да видим как превръщането на националните идеали в миналото в национални цели може да доведе до изключително тежък реваншизъм. В този ред на мисли отношенията ни със Северна Македония в реперите, които го маркират, напомнят на тези на Русия към Украйна. Слава богу, не стигаме до такива крайности.