Шамарът, който Уил Смит удари на комика Крис Рок малко преди да вземе своя първи “Оскар”, e резултат от неразрешена травма. Това пише д-р Мелиса Дебоуз Ханкинс, психиатър. Актьорът се разгневи на безобидна шега на водещия по повод обръснатата глава на съпругата му Джейда, която страда от алопеция. Шокиращата реакция на холивудската звезда предизвика купища коментари и много публични личности изказаха мнението си по въпроса. В благодарствената си реч Смит благодари на колегата си Дензъл Уошингтън - който го предупредил: “Внимавай, когато си най-високо, точно тогава дяволът идва за теб”.

Какъв дявол обаче превзе актьора на най-неподходящото място и в най-неподходящото време, за да демонстрира агресия на фона на бушуваща война.

“Когато човек е преживял травма (“Голяма Т" травма или “Малка т” травма) от своето детство (или зряла възраст), мозъкът и тялото съхраняват тази травматична памет по начини, че аспектите на тази памет могат да бъдат активирани отново от съвременните взаимодействия и ситуации - пише д-р Мелиса Дебоуз Ханкинс. - Когато това се случи, лицето, което преживява това повторно активиране, обработва за част от секундата (на подсъзнателно или несъзнателно ниво) текущото събитие през филтъра на тази минала травма.

Това означава, че този човек за всички значими цели преживява нещата така, сякаш се връщат в това предишно обстоятелство на травма. В резултат на това те реагират (предприемат действия) - емоционално, физически и/или вербално - от това място на травмата.”

Според психиатъра миналите травми може да бъдат от разнообразно естество. Например човек да е бил свидетел на физическо или вербално малтретиране на родител. Да е преживявал сам физическо, сексуално или вербално насилие в детството или зрялата възраст. Да е бил жертва на емоционално насилие или пренебрегване като дете. Да е бил строго порицан или засрамен от другите като дете, че не е изпълнил дадена задача “по правилния начин” или не я е свършил “достатъчно добре”.

Дори незначително на пръв поглед събитие като по-остра забележка от учител или близък в зависимост от възрастта на възникване, емоционалните, умствените и физическите ресурси, които дадена личност е имала на тази възраст, както и всякакви предишни травми могат да определят степента, до която същият човек преживява травма.

В случая на Смит той описва в своята автобиографична книга “Уил”, че като дете е бил свидетел на насилие у дома.

“Когато бях на девет години, гледах как баща ми удря майка ми в главата толкова силно, че тя колабира - пише той. - Видях я да плюе кръв. Този момент в тази спалня вероятно повече от всеки друг момент в живота ми определи кой съм.

Във всичко, което направих оттогава - наградите и признанията, светлините на прожекторите и вниманието, героите и смеха, - имаше фина поредица от извинения на майка ми за бездействието ми през този ден. За това, че я провалих в онзи момент. За това, че се провалих да се изправя срещу баща ми.

За това, че бях страхливец”

“И така, докато “шегата”, която Крис Рок каза, се отнасяше за съпругата на Уил, фактът, че тя е била насочена в комбинация с изражението на лицето й (сигнализирайки на Уил за нейното ниво на разстроеност и страдание от казаното), предизвиква разцепление - втори достъп до (и мигновено поставяне вътре в този) спомен от минало време, когато той е на 9 години и не е в състояние да защити майка си (жената, която обичаше) - разяснява д-р Мелиса Дебоуз Ханкинс. - Реакцията на Уил беше тази на онова 9-годишно травмирано малко момче, което просто реагира по начина, по който 9-годишното момче искаше да реагира тогава.

Дали анамнезата за травма (голяма или малка) дава “безплатен пропуск” за днешните реакции на травма, които включват нараняване (физическо, вербално или емоционално) на друг? Не, разбира се, че не.”

Специалистката изтъква, че станалото подчертава изключителната важност на разбирането на травмата и нейните многобройни прояви и справянето с нея с ефективни и информирани подходи, които се отнасят към емоционалните, физическите (защото държим емоциите в тялото си) и психическите аспекти на травмата на личността.