Българинът е роден телефонист. Понякога се чудя, че българинът, изпаднал в състояние на смърт, не е направил още опит да се свърже с живите си роднини. И за това единствената обяснима причина е, че се страхува да не го намерят и да пратят съдия-изпълнител за имотите, които е оставил след себе си. Или за някое парченце небе, което е заел - особено ако е с източно изложение. Защото там, колкото е по на изток небето, толкова по постоянно изгрява слънцето...

Българинът обича да общува по телефона. Най-обича да общува по телефона с началници, народни представители, министри... Дори с кметове. И винаги е способен да намери номера на някого, особено тогава, когато трябва да му се свърши някаква работа. Градинката, къщата, улицата... Ще изрови земята, за да намери телефона.

В такива случаи търси най-много телефонният номер на кметовете. И започва с искане на услуга, като нерядко довършва с поздравителни адреси до майката на кмета... Дупка да се появи на улицата българинът съзира вече далавера от това и е готов да се обзаложи, че кметът е взел вече или пръстта от дупката, или асфалта, или паветата... Защото далаверата е всичко това, което минава без участието на потърпевшия. А българинът е най-потърпевшият на света. Дори, ако се появи нова черна дупка във вселената, българинът ще потърси кмета и ще го пита къде е дянал небето от черната дупка. Даже може да го снима как спи точно на това откраднато парченце небе, а току до главата му като кюлче злато грее слънцето...

В един случай обаче българинът не може да намери телефонният номер на кмета. Тогава, когато кмета започват да го викат на разпит заради черната дупка в Космоса. И заради черната дупка в Космоса. Не, че някой може нещо да направи тогава. Напротив. Точно в такива моменти човек, дори и българин да е, нищо друго не може да направи, освен да намери начин да натисне по-дълбоко в дупката главата на кмета. А колко малко му трябва на него. Да звънне един път телефона и непознат глас да попита: "Кмете, може ли да помогна"...

От фейсбук