На 58 г. тя разбира, че е еврейка, приела християнската вяра, роднините загиват в концентрационни лагери

В Косово издигат паметник, в Сърбия кръщават змия на нея

С брошка пчела показва на палестинския лидер Ясер Арафат, че може жестоко да го ужили

Мадлин Олбрайт не се свени да нарече Путин "почти влечуго" или да забавлява, впускайки се да танцува макарена с посланика на Ботсуана. През годините скандализира с острия си и пиперлив език, но медиите я обичат, защото е директна, а стилът и брошките й казват това, което тя не си позволява да изрази като дипломат.

Атрактивната дама си отиде на 84 г. след боледуване от рак, но за целия свят тя си остава един изключителен дипломат и първата жена, стигнала до поста държавен секретар на САЩ.

Госпожа Стомана е неуморен защитник

на демокрацията и човешките права. До последния си дъх тя критикува всеки, който дръзне да ги нарушава. Тя е и сред най-твърдите привърженици на ядреното разоръжаване и яростен противник на диктаторските режими. Докато е държавен секретар на САЩ, тя настоява за санкциите срещу Ирак и подкрепя разширяването на НАТО след края на Студената война.

Кариерата й във външната политика продължава почти половин век. Започва като американски посланик в ООН през 1993 г., а три години по-късно е назначена за държавен секретар в администрацията на Бил Клинтън.

Мадлин Олбрайт бе известна със своята откровеност. Малко преди Русия да нахлуе в Украйна, в статия за "Ню Йорк Таймс" тя предупреди, че войната ще е "историческа грешка" за Путин и вместо да му осигури величие, ще го остави в позор, поставяйки цяла Русия в изолация, осакатена икономически.

През годините Мадлин Олбрайт използваше различни изразни средства. В повечето случаи всички очакваха брошката, която ще сложи на костюма си, защото чрез бижуто Олбрайт често даваше негласни сигнали. След като става дипломат, тя открива силата на бижутата да предават политически послания. Не след дълго започва да подбира правилните символи, сред които надежда, доброта, решимост, нетърпеливост, както и предупреждение и заплаха.

Брошките й са изключително разнообразни като форма, цвят, изображение, материал и символика - от американското знаме до цветя и хищни животни.

"Откакто се помня, обичах брошките - казва тя. - Майка ми ги носеше често, така че израснах с идеята, че са стилен и забавен начин да покажеш личността си. Но едва когато станах посланик на САЩ в ООН през 1993 г., осъзнах, че бижутата могат да придобият съвсем ново значение”

На среща с президента на Палестинската автономия Ясер Арафат тя поставя брошка пчела, изработена от 24-каратово злато, на лявото си рамо. Насекомото е израз на нейното негативно настроение с намек за това, че пчелите жилят.

"В хубави дни, когато исках да проектирам просперитет и щастие, слагах слънца, калинки, цветя и балони с горещ въздух, които означават големи надежди. В лоши дни посягах към паяци и месоядни животни. Ако напредъкът по време на среща в Близкия изток беше по-бавен, отколкото очаквах, носех охлюв. Други посланици започнаха да забелязват това и всеки път, когато ме попитаха как се чувствам в даден ден, им казвах: “Прочетете брошката ми”.

Когато през 1999-а американците разбират, че руснаците са подслушвали Държавния департамент, правят това, което се очаква от дипломатите - демарш. При следващата си среща с руския външен министър Мадлин избира за свое бижу голяма буболечка. "И той знаеше точно какво имам предвид", казва Олбрайт.

Когато започва конфликтът в Югославия, носи брошката "Кристалното дърво на живота", символизиращо "надежда и светло бъдеще". След като известно време бомбардировките не дават резултат, тя смени "дървото" с "Черна камелия". Всички сътрудници на Олбрайт знаеха, че брошка във вид на червено-златен кръг предава нейното енергично настроение. Когато е с херувимче, тя се примирява, но когато носи американския орел, трябва да се внимава - готова е да "изкълве" своята жертва.

Мадлин Олбрайт е родена с името Мария Яна Корбелова в Прага на 15 май 1937 г. Семейството й бяга от Чехословакия малко след като страната е нападната от нацистите в началото на Втората световна война. До края на конфликта остават в Англия, а след това се отправят към САЩ. В Денвър баща й работи като журналист и като дипломат, преди да стане изтъкнат професор в университета в града. Благодарение на него Олбрайт научава много от тънкостите в световната дипломация.

Едва на 58 г. Олбрайт, която е

отгледана

като католичка,

научава, че родителите й всъщност са евреи, които приемат християнската вяра, и че трима от нейните баби и дядовци загиват в концентрационните лагери по време на Холокоста. По темата тя написва и книга, която носи заглавието "Пражка зима". В нея проследява част от трагичната история на своите роднини, повечето от които са депортирани и намират смъртта си в Терезиенщат.

Докато е на стаж в "Денвър поуст", се запознава с наследника на издателство Джоузеф Олбрайт и не след дълго двамата се женят.

През следващите няколко години Джоузеф продължава кариерата си на журналист, а Олбрайт, докато отглежда трите им дъщери, изучава руски език и международни отношения в Колумбийския университет.

Бракът не продължава дълго, но талантът

е забелязан

Тя е още студентка, когато през 1972 г. сенатор от Демократическата партия я кани за асистент. Четири години по-късно е поканена от стратега Збигнев Бжежински в Съвета за национална сигурност по време на администрацията на президента Джими Картър.

През декември 1996 г. Бил Клинтън й предлага поста държавен секретар. Благодарение на това тя играе ключова роля за намесата на НАТО в конфликта в Косово през 1999 г., като тогава, след 78-дневни бомбардировки над Белград, в Куманово е подписано военнотехническо споразумение между Алианса и Югославската армия и полицията. Три дни по-късно сухопътните сили на НАТО влизат в Косово и създават международната военна мисия КФОР. Заради намесата й там й издигат паметник, а в Сърбия кръщават змия на нейно име.

Като дипломат тя участва в работата за нормализиране на отношенията на САЩ със страни като Китай и Виетнам, а през 1997 г. е основен участник в мирната мисия в Близкия изток, по време на която посредничи в преговорите между Израел и различни арабски нации. През октомври 2000 г. Олбрайт отново влезе в историята, като стана първият американски държавен секретар, пътувал до Северна Корея.

Въпреки че напуска поста си през 2001 г., за Мадлин Олбрайт животът продължава да е свързан с политиката. Тя често дава интервюта, автор е на няколко бестселъра. За приноса й към дипломацията през 2012 г. Барак Обама я награждава с Президентския медал на свободата.