Руската пропаганда го обявява за "антисемит,

който избива евреи по време на война"

Настоящият конфликт на Москва и Киев поднови един позабравен исторически спор. На 14 октомври 2017 г., Деня на защитника на Украйна, общинската управа на град Виница издигна статуя на Симон Петлюра. Това създаде неприятни чувства сред много евреи в Украйна и в чужбина, не на последно място, защото статуята се намираше в Йерусалимка, историческия еврейски квартал на Виница. Този акт също така предостави на Кремъл

допълнителни аргументи,

за да дискредитира Украйна като "опора на фашизма и антисемитизма". "Петлюра беше човек с нацистки възгледи", реагира Владимир Путин тогава, "антисемит, който избива евреи по време на война".

Но за всички е ясно, че вземащите решения в Кремъл както навремето, така и в наши дни със сигурност са били заинтересовани да предотвратят подновяването на полско-украинския съюз. Затова в продължение на няколко десетилетия съветската пропаганда умело използва редица митове и погрешни представи, целящи да опетнят паметта на Петлюра.

Всъщност руската демонизация на просъществувалата съвсем кратко украинска държава след Първата световна война се основава на груб и опростен исторически разказ. Централно място в него заемат погромите срещу еврейското население в онези години. Но истината е, че тези антисемитски издевателства са били по-скоро изблици на недисциплинираност, при които част от войските и командирите на своя глава, изхождайки от предразсъдъка, че евреите подкрепят враговете, наказват брутално цели еврейски общности. В същото време в никакъв случай погромите

не са били държавна политика на УНР

В онези години на гражданска война - 1917 и 1921 г., на територията на Украйна има всякакви войскови части. Войници, служещи на Украинската народна република, "бялата" руска доброволческа армия, независими военачалници, бандити и в по-малка степен Червената армия убиват, изнасилват, нападат и дискриминират десетки хиляди евреи. Но само някои от извършителите са имали, и то много свободна, връзка с УНР.

А лидерът на УНР със сигурност не е нареждал антиеврейски погроми. Фактът, че Петлюра се стреми да спре вълната от погроми, при които загиват около 50 000 евреи през 1919 г., се доказва от неговия призив към населението на Украйна на 18 март 1921 г., когато е в изгнание:

"Нашите палачи, болшевиките, разпространяват слухове, че украинските бунтовници унищожават еврейското население. Аз съм атаман на украинската армия, не вярвам в това, не вярвам, защото познавам украинския народ, който, потиснат от завоеватели, не може да потисне друг народ, страдащ толкова от болшевишката власт, колкото и той... Като главен атаман на украинската армия нареждам ви: болшевишките комунисти и други бандити, които извършват еврейски погроми и унищожават населението, да наказвате безмилостно и като един да отстоявате бедното изтощено население и чрез нашите военни съдилища да се справите с бандитите веднага".

Но още преди известното си осъждане на насилието, през август 1919 г., Петлюра пише няколко телеграми до местните командири, призовавайки ги

да действат срещу извършителите

на погромите.

Симон Петлюра е убит във френската столица през май 1926 г. от евреина Шолем (Самуил) Шварцбард. Мотивът за престъплението са именно погромите, които е трябвало да претърпи семейството му в Украйна по време на управлението на Петлюра. Вероятно обаче убиецът е действал под вдъхновението на съветските служби. Може би не е случайно, че убийството е извършено точно след като

Пилсудски поема властта

след майския преврат през 1926 г.

Ръководството на Съветска Русия, водено от Ленин, е особено загрижено за дейността на лидера на украинското освободително движение Симон Петлюра, който бил принуден да отиде в изгнание. Според Султан Галиев, един от основателите на Татарската република, на заседание на ЦК на РКП (Б) през 1922 г. Ленин по-специално казва:

"Не се страхуваме от никакви Деникиновци или Юденичи, защото програмите им са остарели. Ние, болшевиките, се страхуваме само от един лидер - Петлюра, чиято програма е опасна за нас. И докато е жив Петлюра, въстанието срещу нас не е приключило, не можем да чакаме мир на юг. Следователно Петлюра трябва да бъде убит. Инструктирам Сталин, като представител на партията, и Дзержински и Трилисер да изпълнят тази задача чрез ЧК".

Симон Петлюра е убит на 25 май 1926 г. от Самуел Шварцбард. Смята се, че той е бил агент на ОГПУ, а отмъщението е само претекст. В първите си показания пред френската полиция самият Шварцбард разказва, че е чувал за погромите от събратята по вярващите едва когато през 1917 г. пътува с френската военна мисия от Петроград до Одеса. Това се доказва от публикациите на тогавашната френска преса.

Със седем куршума анархистът Шварцбард застрелва Петлюра на ъгъла на улица "Расин" и булевард "Сен Мишел". Атаманът бил спрял до книжарница да разгледа книгите, когато

станал жертва

на атентата

След това убиецът му изчаква полицията близо до трупа. Петлюра е откаран възможно най-скоро в близката болница "Шарите", но не могли да го спасят.

Последвалият процес се превръща в знаменит казус, който се занимава по-малко с вината на Шварцбард и повече с отговорността на Петлюра за погромите. А накрая физическият убиец Шварцбард е оправдан "за извършване на престъпление от страст".

Разследването и прокуратурата във френската столица не са предоставили

убедителни доказателства

за личното участие на украинския лидер в погромите или за организацията на погромите. Нито един факт не потвърждава антисемитските наклонности на Петлюра.

Напротив - на процеса са представени над 200 документа, които свидетелстват за усилията на Петлюра и неговото правителство да спрат погромите. Те обаче не са взети предвид.

Затова още оттогава убийството на Петлюра поражда много спорове. А по време на реч в Конгреса на САЩ офицерът от КГБ Петър Дерябин, който през 1954 г. бяга на Запад, лично свидетелства, че унищожаването на лидера на първата независима украинска държава е операция на съветските специални служби. Петлюра е погребан в Париж на гробището "Монпарнас".

В наши дни гражданските и военните дейци на Украинската народна република, между които е и Петлюра, са сред "борците за украинска независимост през 20-и век", чиято памет е защитена от законите за декомунизация на Украйна от 2015 г.