Обединените им войски превземат Киев

В наши дни Украйна води война за своята независимост, получена след разпадането на Съветския съюз, но и преди 100 години тя е воювала със същата цел. С вълната от социални преобразувания, протичащи в Европа през 19-и век, започва и самоопределението на украинската нация. Краят на Първата световна война и падането на царя дават възможност да се сбъдне вековната мечта на украинците за собствена държава.

Дотогава Полша също в продължение на цели 123 години е разделена между Русия, Германия и Австро-Унгария, но веднага след като си възвръща независимостта, тя се застъпва и за създаването на украинска държава.

Полският държавен глава Юзеф Пилсудски подкрепя идеята за федерация, според която Литва и Беларус трябва да бъдат свързани с Полша на територията на бившата Полско-литовска общност. Според тази концепция Украйна трябвало да бъде

суверенна държава

с лидер

Симон Петлюра

Междувременно се формират нови политически организации на украинците, които се стремят да станат модерна европейска нация. А и относително либералната политика на Австро-Унгарската империя, където социалните и културните дейности и украинският език процъфтяват, дава възможност да се подчертае собствената им идентичност.

Но за разлика от Полша в периода 1918-1920 г. Украйна не може да разчита на подкрепа от западните страни. В същото време и възродената полска държава, на прага на независимостта, е изправена пред смъртна

заплаха от болшевишка инвазия

Затова поляците виждат възможност в подкрепа на украинските стремежи. Пилсудски, който вярва в бъдещ съюз срещу общия враг Русия, се застъпва за създаването на буферна държава между Полша и Съветска Русия, заявявайки, че "не може да има независима Полша без независима Украйна".

Украинският централен съвет, създаден след Февруарската революция в Русия, провъзгласява независимостта на Украинската народна република (УНР) в Киев на 20 ноември 1917 г. Но само месец по-късно болшевиките създават марионетната на Съветите Украинска народна република и окупират Киев. Скоро обаче те се оттеглят от града и по силата на Бресткия договор са принудени да признаят независимостта на Украйна.

Независимо от създаването на новата република болшевиките планират да завземат властта в Украйна с помощта на русифицирани градски елементи, както и на

руски

армейски части,

разположени близо до фронта. Тяхното въоръжено въстание в Киев на 11 декември 1917 г. обаче е неуспешно и войниците на болшевизираната армия са депортирани. Проболшевишка част под командването на Евгения Бош, която навлиза в Киев, също е обезоръжена от украинските войски под командването на Павло Скоропадски близо до Жмеринка и след това е изпратена в Русия.

След германската капитулация обаче болшевиките обявяват договора за невалиден и отново оспорват стремежите на украинците. Конфликтът е неизбежен и в тази ситуация единственият възможен съюзник са поляците. Украинците спорят само за степента, до която визията на Пилсудски е приемлива за тях.

Партньор за полската страна

се оказва Симон Петлюра, председател на Директорията на УНР и главнокомандващ армията на страната. И за двете страни става ясно, че териториалните граници на Полша и Украйна трябва да бъдат очертани, за да се изправят съвместно срещу болшевишката заплаха.

Пилсудски и Петлюра определено са единодушни, че най-голямата заплаха за Полша и Украйна е Русия. А и никой от тях не си прави илюзията, че може да има мирно уреждане на спора с непредсказуемите болшевики. По същия начин се отнасят и към възможността да се споразумеят с лидерите на белите. Крайната цел на полския главнокомандващ била геополитически да осигури стабилността на полските граници чрез създаване на федерация на държави "Междуморие" - от Естония до Днепър.

Причината е, че той е бил наясно, че Полша няма да може да се изправи сама срещу Русия. Така Пилсудски и Петлюра влизат във военен и политически съюз: Полша признава независимостта на УНР и се ангажира да й помогне в битките срещу болшевишката армия.

За целта през април 1919 г. започва общо настъпление към Киев. Основната военна предпоставка на плана е да се разбият болшевиките в Украйна. Червената армия обаче отстъпва и така и не се стига до голяма битка. В същото време въпреки трудностите при оборудването на собствените си войски поляците дават на украинците десетки хиляди оръжия, стотици хиляди патрони, униформи и тежко оборудване.

Някои политически опоненти обвиняват Петлюра, че няма реалистичен поглед върху ситуацията, и критикуват неговата прополска ориентация. Същите тези противници обаче били готови

да се съюзят

с Москва,

а не с Варшава. От днешна гледна точка най-добре може да се оценят политическият прагматизъм на Петлюра и всеобхватната защита на интересите на неговия народ.

Едно от събитията, които дават надежда за мирно съжителство между поляци и украинци и по-тясно сътрудничество в лицето на заплахата от Червената армия, е срещата във Виница в средата на май 1920 г. В присъствието на членове на украинската национална Рада и множество представители на местното украинско, полско и еврейско население Пилсудски казва: "В нашите блестящи щикове и саби не трябва да виждате ново налагане на чужда воля. Искам да видите в тях проблясък на вашата свобода! Ще бъда щастлив, когато не аз, смиреният слуга на моя народ, а представителите на полския и украинския Сейм [т.е. парламента] създадат обща платформа за разбирателство. Чуйте моя призив от името на Полша: Да живее свободна Украйна!"

Междувременно Ленин гледа на Полша като на моста, който Червената армия трябва да прекоси, за да помогне на Германската комунистическа партия и да предизвика комунистически революции в други европейски държави.

На 7 май 1920 г. най-подготвената за сражения полска военна единица - 3-та армия на Едвард Ридз-Шмигли, подкрепена от части на Петлюра, превзема Киев, което е

шок за съветското правителство

Но когато обединените армии влизат в столицата, ентусиазмът на местното население бил по-слаб от очакваното. Уморени от няколкото войски, които последователно марширували през тяхната територия от 1914 г., хората реагирали апатично на появата им. В началото на настъплението в Киев полската армия наброявала 60 000 войници, а украинската - 4000. И макар военните сили на УНР непрекъснато да се увеличават, последвалата болшевишка офанзива показва, че те не са играели основна роля в битката. Възможно е тази пасивност да е оказала и решаващо влияние

върху съдбата

на Украйна,

смятат историци.

След като пренасочват основните сили на Деникин и Колчак и ограничават остатъците от войските на Бялата армия до Крим, болшевиките съсредоточaват всичките си усилия върху войната с Полша. Огромни резерви пристигат от Сибир и Кавказ, включително най-добрите формирования на Червената армия - 1-ва конна армия на Семьон Будьони и 25-а чапаевска стрелкова дивизия под командването на Иван Кутяков. Почти цялата авиация също е насочена към Западния фронт. Така благодарение на огромните подкрепления болшевиките успяват да консолидират силите си и да започнат успешно настъпление на запад.

Независимо от факта, че съветската офанзива в Беларус е в застой, ударът на юг и запад носи поразителен успех. Към 12 юни Киев е завладян от Червената армия и полските войски бързо започват да се връщат на запад. След кървави битки през юни 1920 г. полските и украинските сили трябвало да се оттеглят. Полската армия, изтощена от опустошителната война, най-накрая спира атаката по линията на река Збруч. Въпреки това те продължават да оказват финансова и военна подкрепа на Украинската република, която се бори срещу Червената армия, като прехвърлят провизии и униформи и изпращат подкрепление от 1200 войници към украинската армия, която вече наброявала около 40 000 души.

Един поляк описва чувството при неумолимото приближаване на атеистичните комунисти към Варшава като "нещо като царството на Антихриста, настъпващо към целия християнски свят".

За пореден път лидерите на Съветска Русия виждат искрица надежда, че тяхната позабравена

мечта за световна революция

може да бъде възкресена. "Върху трупа на Бяла Полша лежи пътят към световния "пожар". На щик ще донесем щастие и мир на работническата класа на човечеството", пише в Заповед № 1423 от 2 юли 1920 г., издадена лично от Ленин.

На 13 август 1920 г. войските на Западния фронт под командването на Михаил Тухачевски започват настъплението си към Варшава. Както Уинстън Чърчил пише в книгата си "Световната криза, последствията": "Изглежда, че Полша избяга от сто и петдесет годишното си разделение между три империи, за да падне под игото на комунизма".

В действителност обаче ситуацията не е чак толкова розова за комунистите. Изтощените войски напредват

на предела

на силите си,

тилът много изостава и има недостиг на резерви и боеприпаси. Призивите за предпазливост от редица командири и предложенията за отлагане на нападението и отклоняване на войниците от града са игнорирани. Полската армия, от друга страна, получава подкрепления от други части на страната. Напредването на врага води до подем на патриотично чувство и активна мобилизация на населението за борба срещу болшевиките. Нещо повече, след отхвърлянето на плана "Кързън" от Съветска Русия Антантата изпраща военни доставки на поляците, включително около 600 оръдия.

До 16 август части на полската армия под командването на Пилсудски водят контраатаки и пробивайки съветския фронт, заплашват да заобиколят и унищожат войските на Тухачевски. В резултат на Битката при Варшава, която е известна и като Чудото над Висла, загиват 25 000 войници на Червената армия (при поляците има около 5000 мъртви и 10 000 изчезнали), а 60 000 са пленени. Освен това около 45 000 са отрязани от основните сили и се насочват в посока Източна Прусия. При преминаването на границата те са интернирани от германците. Ненапразно и създателят на Червената армия Лев Троцки определя битката като "една от

най-големите катастрофи,

които някога сме преживявали на фронта".

А бъдещият френски президент Шарл дьо Гол, който е военен съветник по време на войната, на 17 август пише: "На нашите поляци им поникнаха криле. Войниците, които само седмица по-рано бяха физически и морално изтощени, сега напредват с по 40 км на ден. Да, това е победа! Пълна триумфална победа!"

Преследвани от поляците, съветските войски започват отстъпление и на 12 октомври полската армия отново окупира Минск. Нито една страна обаче няма сили да продължи войната и те скоро сядат на масата за преговори. Въпреки че поляците отблъскват Червената армия, те не успяват да осигурят независимостта на Украйна, когато сключват договора от Рига с болшевиките (18 март 1921 г.).

Така Украйна остава под съветски контрол, а Симон Петлюра, след като прекарва малко време във Варшава, се премества със своето правителство в Париж, където няколко години по-късно е застрелян от Шалом Шварцбард.