Изследователи: Изображения на Антихриста преди векове напомнят за Владимир Владимирович

Първоначално в руското интернет пространство, а впоследствие и в целия свят изследователи вече от години се опитват да намерят общото между предсказанията и личността на човека, който управлява Русия. И действително е интересно в тази връзка да се видят какви са аргументите на поддръжниците на тази теория.

Някои изследователи на митовете откриват загадъчни знаци в самото име на президента. По традиция в него се търси връзка с прословутото число 666. Ключовият пасаж, който е бил обект на безкрайни спекулации, е от "Откровение", 13:16-18. Причината е, че в него се говори за белега, името и номера на звяра, който ще бъде поставен на десницата и челото на хората: "И принуждаваше всички, малки и големи, богати и сиромаси, свободни и роби, да им се тури белег на десницата или на челата им, за да не може никой да купува или да продава освен оня, който носи за белег името на звяра или числото на неговото име. Тук е нужно мъдрост. Който е разумен,

нека сметне числото на звяра,

защото е число на човек; а числото му е шестстотин шестдесет и шест" ("Откровение", 13:16-18).

Така според привържениците на теорията точно руският президент е звярът описан в Апокалипсиса на св. Йоан, тъй като в изписването на пълните му имена на латински ясно може да се види номерът му, изписан с римски цифри - (Vl)adimir (Vl)adimiro(vi)ch Putin - 666.

Други отиват по-далеч и направо намират прилика между исторически изображения на отрицателния библейски персонаж и чертите на лицето на Владимир Путин. Едно от

най-честите сравнения

е с картина на Витале да Болоня, италиански художник от 14-и век. През 1350 г. той украсява с фреските си бенедиктинския манастир "Помпоза", близо до град Ферара.

На една от тях е изобразил и сцена от Страшния съд. В нейния долен десен ъгъл се вижда как Антихриста, който, подходящо за описанията, е изографисан със зловещо усмихнато изражение и рога на главата, разкъсва живи хора с огромната си паст. Интересното е, че точно в този образ някои долавят прилика с физиономията на сегашния руски президент.

Друго популярно твърдение е свързано с произведение на френския писател Жак Колин дьо Планси (1793-1881). Известен окултист, той публикува няколко книги по демонология. В една от тях, излязла за първи път през 1818 г. и наречена "Адски речник", той изброява повече от 60 различни демона по имена. Четивото, описано многословно от самия автор като "универсална библиотека за съществата, героите, книгите, делата и причините, които се отнасят до проявите и магията, гаданията, окултните науки, чудесата, греховете, предразсъдъците, традициите, народните приказки и различни изненадващи, мистериозни и свръхестествени вярвания...", се радва на голям успех в онази епоха и претърпява цели шест издания.

Интересна е и самата биография на автора. Повлиян от Волтер, Колин дьо Планси първоначално не вярва в суеверието. В книгата си например той успокоява съвременниците си относно мъките в ада: "Да отричаш, че има скърби и награди след смъртта, означава да отричаш съществуването на Бог; тъй като Бог съществува, трябва да е така. Но само Бог може

да знае какви

са наказанията

на виновните

и мястото, в което ще ги държи. Всички каталози, направени тук, са само плод на повече или по-малко разстроено въображение. Теолозите трябва да оставят на поетите изобразяването на ада, а не самите те да се стремят да плашат умовете с отвратителни картини и ужасяващи книги" (стр. 164).

За най-голямо учудване обаче скептицизмът на Колин дьо Планси с времето все повече намалява. До края на 1830 г. за ужас на бившите си почитатели той вече е

ентусиазиран римокатолик

Затова в по-късните години Дьо Планси отхвърля и променя предишните си произведения, като преразглежда старателно своя "Адски речник" , за да съответства на римокатолическата теология. Това влияние се вижда най-ясно в шестото и последно издание на книгата от 1863 г., което е украсено с много гравюри и се стреми да потвърди съществуването на демоните.

Много статии, написани в Dictionnaire Infernal , илюстрират колебанията на автора между рационализъм и вяра. Например той признава възможната ефективност на хиромантията , като същевременно отхвърля гледането на карти: "Сигурно е, че хиромантията и особено физиономията имат поне известна правдоподобност: те черпят своите прогнози от знаци, които се отнасят до черти, които отличават и характеризират хората; на линиите, които субектите носят със себе си, които са дело на природата и които някой може да смята за значими, тъй като са уникални за всеки индивид. Но картите, просто човешки артефакти, които не познават нито бъдещето, нито настоящето, нито миналото, нямат нищо от индивидуалността на човека, който ги консултира. За хиляди различни хора те ще имат същия резултат; и консултирани двадесет пъти по една и съща тема, те ще произведат двадесет противоречиви продукции" (стр. 82).

Голямо място той отделя на физиогномиката - учението, че личността на човека, неговите душевни качества могат да се определят по чертите на лицето.

Шестата версия, публикувана през 1863 г., има 550 фигури, сред които портретите на 72 демона, нарисувани от М. Л. Льо Бретон. Един от тях -

а именно този

на демона Ваал,

някои оприличават на Владимир Путин.

Името произлиза от древно близкоизточно божество и на иврит означава буквално "господар". Според демонологията Ваал е първият и върховен цар на ада, управляващ Изтока. А в окултната книга "Малкият ключ на Соломон" демонът е описан като цар с дрезгав глас, който "управлява шестдесет и шест легиона демони" и има силата да прави невидими тези, които го призовават. "Адски речник" пък дава допълнителна информация, че освен като човек може да се явява и под формата на жаба и котка.

В арабската традиция за същото свръхестествено същество се дава и допълнителна характеристика - че дори, когато е наблизо до хората, той изглеждал много отдалечен.