• Никой не знае какво ще направи Путин

Рискът от ядрена война е най-високият след кубинската ракетна криза, обяви бившият енергиен министър на САЩ Ърнест Мониз.

“Решението на Путин да постави ядрените си сили в бойна готовност вече нанесе щети, като направи да изглежда така, че ядрените оръжия трябва да бъдат в основата на стратегията за сигурност на всяка страна, вместо да са възпиращ фактор, който не трябва да се използва”, каза Мониз. Той допълни, че в момента е много важно светът да се оттегли от ядрената пропаст, до която е твърде близо.

Непредсказуемостта на руския президент буди тревожност както в световните лидери, така и в експерти по цял свят. Не защото никой не може да отвърне на ядрената заплаха или дори да изпревари Путин в натискането на бутона, а заради едно постигнато

съгласие между

лидерите на

Вашингтон

и Москва,

което караше всички да вярват, че явления като Студената война са отдавна погребани. “Ядрената война не може да бъде спечелена и никога не трябва да бъде водена”, заявиха в общо изявление след срещата си в Женева Джо Байдън и Владимир Путин. Това беше и разумният отговор при обсъждане на този въпрос.

По-малко от година след тази среща обаче светът става свидетел на сценарий, какъвто хората са чели само в учебниците по история. На територията на Европа се сипят бомби, а лидерът на Кремъл заплашва: “За всеки, който би помислил да се намеси отвън – ако го направи, ще се сблъска с последствия, по-големи от всички, с които се е сблъсквал в историята”.

Само дни след тези смразяващи думи той вдигна степента на готовност за използване на атомно оръжие в “специален режим на бойно дежурство”, като отново остави светът да гадае какво точно има предвид и на каква степен всъщност я повишава. Анализатори от Запада казват, че езикът, използван от Путин, не отговаря напълно на тяхното разбиране за нивата на тревога, отнасящи се за руски ядрени оръжия.

Според някои Путин е заповядал да се премине от най-ниското ниво на тревога - “постоянно”, с едно ниво нагоре към “повишено”, което би означавало, че има още две нива в йерархичното подреждане - “военна опасност” и “пълна”.

Все пак мнозина тълкуват този ход предимно като форма на предупреждение, а не като индикация за реалното използване на такива оръжия.

Министърът на отбраната на Великобритания Бен Уолъс коментира, че

заплахата

е предимно

“реторика”

Това не означава обаче, че ситуацията няма да бъде гледана отблизо, защото с лидер като Путин едно е сигурно - риск винаги има.

“Думите на руския президент звучат като пряка заплаха за ядрена война”, смята лауреатът на Нобелова награда за мир Дмитрий Муратов, главен редактор на в. “Новая газета”.

“В това телевизионно обръщение Путин не се държеше като господар на Кремъл, а като господар на планетата; по същия начин, по който собственикът на спортна кола се фука, въртейки ключодържателя около пръста си, Путин върти бутона за ядрените си оръжия. Той много пъти е казвал: “Ако няма Русия, защо ни е нужна планетата?”. Никой не обръщаше внимание на тези думи. Но това е заплаха, че ако към страната му не се отнасят както той иска, тогава всичко ще бъде унищожено.”