Регистрация

Вход



Забравена парола

Смяна на парола

Напишете дума/думи за търсене

Пронизващи ветрове, с които атлетите усещат температурата от -16 градуса по-ниска с още 10 градуса, съпътстваха последните дни на олимпийските игри в Пекин. На пистите около китайската столица беше толкова студено, че финландският скиор Реми Линдхолм се оплака от премръзнал пенис минути след края на 50-километровото ски бягане. Всъщност

опасният мраз

принуди организаторите да съкратят дистанцията от 50 на 30 километра, което от своя страна компрометира до известна степен крайните резултати, защото атлетите все пак се бяха готвили за поне 2 пъти по-дълга дистанция. Руснаците спечелиха, а пострадалият финландец геройски се докопа до финала въпреки болката си и дори завърши със сравнително престижна позиция. Студът, претупаното последно ски състезание и последвалото същия ден вяло закриване бяха показателни за цялостното настроение на игрите.

Подкрепа на горната теза можем да намерим от данните за телевизионните рейтинги на състезанията в Пекин. Според резултатите на телевизията Ен Би Си, която държи ексклузивните права за излъчването им в САЩ, това е

най-слабо

гледаната олимпиада

в историята. В “прайм тайма” спортното събитие е привлякло средно по 12,2 милиона американци пред екраните, което е с цели 42% по-слаб резултат от Пьонгчанг преди 4 години. Подобни статистики могат да се намерят и за основните канали в Европа. Това значи, че за телевизиите и за техните основни клиенти – рекламодателите, олимпийските игри в Пекин могат да се определят като провал.

Медиите с права за излъчване на събитието всъщност трябваше да се справят с много трудна задача по отношение на привличането на зрители. Публиката в Европа и САЩ от години открито не одобрява политиките на Китай по отношение на правата на човека. Преди игрите бяха разпространени и няколко новини, които допълнително настроиха част от феновете срещу събитието – като например това, че всеки атлет, който си позволи да коментира тези теми в Пекин, ще бъде преследван от властите. Цензурата бе факт и за доста по-невинни теми.

Членове на финландската делегация бяха помолени да изтрият снимки от наводнението, което бе заляло стаите им след мащабен теч в една от сградите в олимпийското село. Подобно

тягостно

настроение

лъхаше и от съвета, който няколко олимпийски федерации дадоха на атлетите си - да използват временни смартфони, докато са в Пекин. Според тях имаше опасност от преднамерена кражба на лични данни от задължителното приложение, което организаторите изискваха да се инсталира от всеки спортист, за да проследяват ковид статуса му. Всички тези новини настроиха общественото мнение срещу решението на МОК игрите да се провеждат на толкова негостоприемно за родните им атлети място. На моменти буквално се говореше за бойкот при отразяването на събитието.

От гледна точка на участниците ситуацията може би също не изглежда по-добре. Като основна мярка срещу ковид състезатели, треньори, щабове и журналисти живяха 2 седмици в стриктен режим на изолация едни от други.

Тази може би до голяма степен необходима стратегия е логична от гледна точка на организаторите, които се славят като една от страните с

най-стриктна

реакция срещу заразата

Проблемът е, че това няма как да не се отрази на духа на събитието.

За разлика от предходни олимпийски игри, този път липсваха цветни репортажи от олимпийското село. Нямаше кадри с щастливи фенове, които сред зимната приказка на пейзажа подкрепят своите с бира в ръка. Нямаше я зимната романтика. Тази загуба на извънсъстезателната атракция донякъде се пренесе и на пистите и пързалките, а в резултат – и върху настроението на зрителите. Така телевизионните рейтинги пострадаха. Бе постигнат безспорен успех в овладяването на коронавируса, но не и по отношение на провеждането на незабравим спортен празник.

Журналистите от своя страна се съсредоточиха по-малко върху постиженията и

наблегнаха на

скандалите

Името на фигуристката Камила Валиева за няколко дни бе най-обсъжданото в световен мащаб, но не толкова заради невероятните й способности, колкото заради скандала с предполагаемата й употреба на допинг. Донякъде очакваният вследствие на напрежението провал сложи горчив край на състезанието във фигурното пързаляне при жените. Дори и победителките в него не можаха да се зарадват на постижението си, защото темата беше друга. Същото може да се каже и за игрите като цяло – спортистите бяха както винаги атрактивни и геройски даваха всичко от себе си по пистите и пързалките, но темата сякаш бе другаде. И това отблъсна зрителите.

Разбира се, за ниските рейтинги могат да се намерят и други, по-непосредствени причини, които далеч не са по вина на организаторите. Според някои анализатори влияние изиграва краткият промеждутък между провелите се миналото лято игри в Токио и съответно намаления интерес към този тип събития вследствие на това. Много важен фактор са и празните стадиони и писти. Доказа се, че всички световни спортове през последната година без публика просто не са атрактивни. Липсата на фенове се отразява както нищо друго на атмосферата.

Наелектризираната

тълпа

около състезанието определено приковава вниманието пред телевизора. Хората искат да са част от емоцията и ако няма такава – няма смисъл да са зрители.

Неуспехът на телевизионния фронт след Пекин 2022 може да има и положителен ефект върху света на спорта в по-дългосрочен вариант. Организаторите на големи събития през последните години взеха няколко скандални решения за местоположенията им. Странно е да се правят зимни игри на място, на което обикновено не вали сняг. Още по-странно е да организираш световно първенство по футбол в края на есента в пустинна държава без традиции в спорта и с територия, 10 пъти по-малка от България. Именно Катар 2022 е следващото предизвикателство, за което има основание да се очаква стерилна и необичайна за такъв форум атмосфера. Единственото лекарство срещу подобни нестандартни избори е липсата на интерес и ентусиазъм, както стана на игрите в Пекин. Подобрение в начина на вземане на решенията можем да очакваме не толкова защото от ФИФА или МОК са се трогнали от разочарованието на феновете, колкото от това, че рекламодателите със сигурност ще затегнат кесиите си за финансиране на големи събития с нисък интерес към тях. Това определено ще ги трогне.