Странно нещо са родителите. За всичко ти се месят. Например, за да се ожениш трябва да заведеш момата при тях и да им поискаш разрешение…

А да я пробват няма ли да поискат? Аз например, когато мама и тати са се женили въобще не съм им се месил. Виж, има деца, които се месят в избора на родителите си. На мен така синът ми се намеси и каза: „Мене вече ме има, така че – взимай мама. Барабар с мене“… Месят се. Не е като да не се месят децата понякога. Ама аз на моите родители не съм се месил. Защото съм се родил две години след първата им сватба. Те до втора не стигнаха, защото живяха само осемнадесет години, четиринадесет от които с мен. Други родители правеха втора сватба и чак тогава се разделяха. Мама и татко с нетърпение са се взели, с още по-голямо нетърпение се разделиха.

Родителите са такива – за нищо не слушат децата си. Казвах му на татко: „Слушай сега, спри с това пиене. Ще си съсипеш семейството… „ След тези думи храбри на сина си той отиваше да се почерпи. Защото нито един от приятелите му не можеше да се похвали с такава смелост на детето си. После разбрах, че разправял из кръчмата преди първата наздравица: „Страхотен син имам… Вече възмъжал“… Не, че бях възмъжал. Просто го напипах трезвен, а той трезвен (по думите на мама, защото аз не бях го засичал такъв дотогава) бил много добър. И му казах. Можеше да не му казвам това и по този начин да им спася брака. Ама татко се е успокоил, че синът му е пораснал и може сам да се грижи за себе си. И реши да полее тази паметна част от живота си.

А когато се прибрал вкъщи след няколко дена, легнал да изтрезнява сам вкъщи, защото мама ме беше взела и завела в друг град. И, честно казано, след време разбрах, че е било по-добре да живея с пиян баща в Габрово, отколкото без баща в който и да е град на България. Най-малко пък бих искал да живея в Смолян, където пък аз се ожених за първи път. Щото поисках да стана глава на семейството, ама мама не ми даде и аз реших да си оглавя мое, лично семейство. С подръчни материали. С една дума – тръгнах да си правя семейство с материали на клиента. За няколко години бях разбрал от мама, че тя от мъже не разбирала, защото, ако разбирала, нямало да сбърка и да се омъжи за баща ми. А щом не разбира от мъже, поне от жени дано да разбира и й заведох невеста. Беше само до вратата. Външната врата.

Даже не на къщата, а на двора. Показа се само на вратата и рече: „Ако ще влизаш – влизай. Ама тая не я ща в къщата си“… Опитах се да й кажа, че аз така не съм постъпил с нея. И че когато се е женила за татко въобще не съм им се месил, но мама повтори: „Тая не я ща в къщата си“… Приех го твърде лично това послание. Пък и това бе удар по вкусовите ми качества. В интерес на истината мама много хубаво готвеше и нямаше начин да не й хареса някой манджата. Въпреки че ми пресоли живота още с появата ми на този свят. Че аз, докато изляза само, какви борби са били – пет килограма и двеста грама. И понеже не влязох тогава, по подразбиране мама завъртя ключа след мене от вътрешната страна на портата. Портата също е врата, ама външна врата и е на двор. Има и вратници, но те са двойни и от тараби, през които излизат талигите и каруците. Вратниците водят към селскостопанските постройки, портите – към двора на къщата.

Казвам ги тези подробности да се знае, че теоретически съм запознат с „Основите на българското семейство“. Това, разбира се, въобще не ми помогна да омилостивя поне един път мама. Това стана едва тогава, когато си отиде от този свят. И съм сигурен, че двамата с татко я избраха, защото не може да не са се намерили горе. Защото винаги го е обичала. Сигурно и заради това, когато реших окончателно да се оженя и вече си мислих, че мама въобще няма да ми се меси във вътрешните работи, намерих Милена. Която е родена на датата на мама.

Което на мамин език значеше: „Е, през тази порта, мама, можеш да минеш“… А после не ми се била месила… И, ей тъй, като съм седнал все пак да я попитам: „Мамо, аз нито един път не ти се намесих. Дори и тогава, когато си тръгна от този свят, мамо, не ти се намесих… А трябваше, нали“… А иначе така се е разпоредила с възторжени знаци отгоре, че и кумът на същата дата трябвало да бъде роден.