РУМЕН РАДЕВ СЕ УПЛАШИ ЗА МАНДАТА СИ

Разбира се, че не се е закахърил толкова много за атомната електроцентрала дали е в Козлодуй, или в Белене. Шест години и дума не е обелил за тях, въпреки удобните поводи за това. Повече се интересуваше за марката самолети - "Грипен" или "F-16" като дете, което тропа пред приятелчетата с крак и спори за марките коли. Без да знае параметрите. Дали защото се разразява коалиционен скандал, или го прави по стар навик - да яхне скандала. (Сигурно е отвикнал да шофира самолет и сега на метла кандисва) Истината обаче е много по-проста. Особено ако гледаме през очите на Окам. След разрез със скалпела на Окам... Просто Румен Радев вече губи почва под краката си - би трябвало на въздух поне да е свикнал, но се свиква и с твърдата земя накрая. Защото, загуби ли това умозрително правителство, на което един мандат за анализи няма да му стигне, това ще бъде неговото окончателно сриване. Не, че има трети мандат. Но той не иска да излезе победен. А този негов проект - заедно със служебните правителства - трябва да бъде неговия пътен лист в историята. За съжаление той не знае, че поговорката: "По-добре първи на село, отколкото втори в Рим" не може да е измислена от селянин, а от римлянин. Но селската мегаломания на повярвалия в себе си "президент" с цялото му възпитание на селски първенец не може да си прости провала. Тука нещата опират до чест - ако щете дори пред жената, с която дели не само легло, а президентство... Това значи и крах на идеята да дърпа пожизнено конците в политиката. Защото такова е неговото мислене - единственото нещо, което вероятно според неговите представи може да работи един бивш президент, е да се цани за сив кардинал. Защото това е манталитет. Идеята за президентска република е неосъществима - сигурно проклина деня, в който сме станали част от Евросъюза, който не би позволил подобни експерименти поне в рамките на идеята за създаването му. Както и оглавяване на партия от него. Но да дърпа конците - ето призванието му. Шеста година той тренира интригантската си същност на селска клюкарка, която пусна корени на добра, българска почва... И вече се уплаши, че губи тази почва... Но е забравил старата селска хитрост за постигане на добри добиви: "Лозето не иска молитва, иска мотика"... А той се надяваше други да му окопават нивата, а те вече посягат към плодовете...

*От фейсбук!