30% от пациентите страдат от усложнения след него, медици очакват бум на сърдечносъдови заболявания

Постковидният синдром, който се изразява с болка в гърдите и мускулите, сърцебиене, кашлица и стомашни проблеми, засяга именно тези пациенти, при които инфекцията е била лека, предупреждават британски лекари. Техни колеги от Университета във Вашингтон уточняват, че след леко протичане на коронавируса 30% от пациентите страдат от усложнения.

Постковид синдромът, или Long-COVID (дълъг COVID), често протича тежко при пациенти, които са

преболедували леко острия стадий

на инфекцията. Ето какво казва д-р Мелиса Хайтман, специалист по респираторни заболявания от University College London Hospitals, която е част от работната група на NHS England за COVID-19, в интервю пред Daily Mail.

“Определено виждаме много различни модели на заболяването при пациенти, които са били хоспитализирани с тежка инфекция, и при пациенти, които не са постъпвали в болница поради лекото й протичане - обяснява тя. - За последните вирусът често причинява ефекти, които ги карат да се чувстват зле в продължение на няколко месеца и това ни изненадва.”

Около 30% от хората, които са имали лека форма на COVID-19, страдат от постковид синдром няколко месеца след завършване на лечението, са установили изследователи от Вашингтонския университет през февруари 2021 г. Експертите са изследвали данни от 177 души, които са имали леки симптоми по време на заболяването и не са били хоспитализирани.

Учени от Националния институт за здравеопазване и грижи на Обединеното кралство съобщават, че симптомите след COVID продължават средно около 12 седмици. Те отбелязват, че клиничната картина на “дългия COVID” при пациентите е различна. Сред основните симптоми са болка в гърдите, мускулите и ставите, както и сърцебиене,

постоянно неразположение,

кашлица и стомашни проблеми. Някои от възстановяващите се пациенти може да получат “мъгла в главата”, нарушения на съня и световъртеж.

Д-р Мелиса Хайтман предполага, че развитието на постковидния синдром при пациенти след лека форма на коронавирус се дължи на факта, че те прекарват инфекцията у дома, лекуват се неправилно или напълно отказват лечение, което намалява имунитета им.

„В по-голяма степен това се отнася за тези, които прекаляват с употребата на лекарства, без да се консултират с лекар“, посочва д-р Марина Казакова, пулмолог, в интервю за Gazeta.Ru.

Имунологът д-р Владимир Болибок също обръща внимание на връзката между имунитета и постковидния синдром. „Поради намаляване на имунитета вирусът, дори и вече неактивен, циркулира в тялото за дълго време, при което имунната система не може да се справи с него“, обяснява той пред “Российская газета”.

Според д-р Михаил Каган, заслужил лекар на Русия, при запазване на вируса във функционално активно състояние в клетките на тялото “дългият COVID” може да се отключи от активирането на възпалителни и имунологични процеси, както и от стартирането на автоимунни реакции при редица пациенти. Това според него не зависи от тежестта на самото заболяване, споделя той пред Gazeta.Ru

В същото време коронавирусът дори и при леко протичане често

засяга нервната система,

което води до постковидни симптоми, отбелязва неврологът д-р Владимир Марченко.

“Всички функции на тялото са тясно свързани с централната нервна система, тоест поражението на определена част от нея може да причини необратими последици за цялото тяло”, подчертава той в интервю за Gazeta.Ru.

“Постковидният синдром често се бърка с астено-вегетативния синдром, който съчетава неврастения, хронична умора, синдром на емоционалното прегаряне и депресивни разстройства - казва общопрактикуващият лекар д-р Анастасия Тараско. - Обикновено това са само психологически последици. Хората се оплакват от умора, проблеми със съня и болка. В същото време може да няма физиологични поражения на тялото.“ Тя препоръчва на пациентите да спазват режим, да спят достатъчно, да се хранят балансирано, да приемат витамини и да не забравят за физическата активност

Според д-р Марина Казакова лечението на постковида е сериозна интердисциплинарна задача. “По правило при него се ангажират няколко специалисти едновременно. Добре е да се започне с преглед при терапевт - той ще прецени с кои лекари да се свърже пациентът по-нататък”, казва тя.

При сърдечноболните след COVID-19 има риск от преждевременна смърт

Хората със сърдечносъдови заболявания след преболедуване от коронавирус са застрашени от по-ранна смърт, казва вирусологът и молекулярен биолог д-р Максим Скулачев. Той отбелязва, че според учените COVID-19 ще увеличи риска от преждевременна смърт през следващите десет години. Тоест, ако при един пациент има риск той да умре от сърдечносъдови заболявания през следващите десет години, коронавирусът може да съкрати този срок.

Според имунолога д-р Николай Крючков не бива да се страхуваме от

висока смъртност,

тъй като патогенността на коронавируса намалява и голям брой хора вече са имунизирани. Той напомня, че това не е причина за отпускане, тъй като не се знае как ще се прояви постковидът занапред.

“Не е желателно тези, които са имали COVID-19 и са получили неврологични, сърдечносъдови усложнения, да ходят на сауна за един месец, тъй като това е сериозно натоварване на организма и може да доведе до инфаркти и инсулти - предупреждава д-р Сергей Токарев. - Прегряването може да провокира хипертонични кризи, съдови нарушения, обостряне на разширени вени и други проблеми”.

Американски учени са анализирали

данните на

153 760 души,

които са се възстановили от коронавирус. Те са установили, че дори след края на острата фаза на COVID-19 рисковете от развитие на сърдечносъдови заболявания при тях са значително увеличени. Данните са публикувани в изданието Nature Medecine. След като са оценили рисковете от сърдечносъдови заболявания при пациентите след COVID-19, заключението на авторите е, че:

- рискът от инсулт се увеличава 1,52 пъти;

- показателите за преходни исхемични атаки нарастват 1,49 пъти;

- рискът от предсърдно мъждене - 1,71 пъти;

- от перикардит - 1,85 пъти;

- опасността от миокардит скача 5,38 пъти;

- от инфаркт на миокарда - 1,63 пъти;

- от исхемична кардиомиопатия - 1,75 пъти;

- от сърдечна недостатъчност - 1,72 пъти;

- от спиране на сърцето - 2,45 пъти;

- от белодробна емболия - 2,93 пъти;

- от дълбока венозна тромбоза - 2,09 пъти.

С по-висок риск са хора, които са имали тежка остра фаза на инфекцията, но са сериозни дори при тези, които са прекарали заболяването без хоспитализация. Откъде идва това огромно увеличение на сърдечносъдовите проблеми, не е известно. Така че с намаляване на разпространението на вируса проблемите изобщо не приключват, алармират специалистите.