Съдбата го компенсира въпреки пропуск в “златното” спускане

Канадецът се пребори за сребро в Пьонгчанг, но голямата битка в живота му се оказва срещу ходжкиновия лимфом

Спечелването на сребърен медал на олимпийски игри има две гледни точки. Едната е на атлета- реалиста, доволен от плодовете на труда си, който си казва: “Представих се блестящо и това е най-голямото постижение в кариерата ми”. Другата би била на свръхамбициозните, за които второ място значи загуба на първото: “Не успях да спечеля, другите игри ще се върна и ще взема злато”. Не можем да кажем коя от двете мисли е минавала през главата на канадеца Максенс “Макс” Паро, когато през 2018 г. стои на второто стъпало на стълбичката за награждаване на участниците в сноуборд

“слоупстайл”

на игрите в Пьонгчанг.

Той е направил брилянтен run, но остава втори след изненадващо доброто представяне на препилия предната вечер и успалия се същата сутрин американец Ред Джерард. Така че Мак Паро е имал основание и за двете гледни точки – щастлив от постигнатото и мотивиран да направи повече след четири години. Каквито и мисли да са минали през ума на канадеца обаче, той със сигурност не подозира, че най-голямата и важна битка в живота му тепърва предстои и тя няма да се проведе на следващите игри и няма да бъде на сноуборд върху покрита от сняг писта.

През декември 2018 г. Макс е диагностициран с рядък вид рак - ходжкинов лимфом. На този етап за него спортът остава на заден план.

Канадският сноубордист е роден на 6 юни 1994 г. в малък град в щата Квебек. Баща му е състезател по ски и затова Паро се качва да кара почти веднага след като се научава да ходи. На 9 години обаче открива, че сноубордът е неговият спорт. И то не просто спускането с дъската, а

смелите трикове,

адреналинът и радостта, които идват с успешното им приземяване. Затова и докато е още едва на 19 г., Макс става звезда в света на слоупстайла, като на “Екс геймс” прави първия в историята им заден троен винт. Следват редица “първи” по рода си трикове и десетки медали от различни издания на екстремните игри. Класира се и за олимпийските игри в Сочи, където остава пети в слоупстайла. В Пьонгчанг отива като фаворит, но

остава втори

след изненадващия и небрежен в подготовката си американец Джерард. Така се стига до края на 2018 г., когато 24-годишният по това време канадец започва да слабее. Усеща дразнещи сърбежи по кожата. Когато напипва и подути лимфни възли в областта на гърлото, следва спешно посещение при лекар. Изследването потвърждава страшните опасения – Макс има ходжкинов лимфом.

“Това е нов вид състезание, в което трябва да участвам сега, и ще направя всичко по силите си, за да го спечеля”, споделя пред канадските медии Паро, след като обявява публично диагнозата си. Още през януари на 2019 г. му е направена операция. След нея започват 12 курса на химиотерапия, която да се опита да

изчисти организма му от коварната болест. Често посещаван от медиите по време на лечението си, той не спира да показва решимостта си да се върне на пистата: “Думата “рак” е толкова страшна, колкото е страшно и лечението. Но аз съм заобиколен от страхотни хора. Спонсорите също ми помагат. Имам и страхотен медицински екип, в който вярвам безрезервно. Ще се боря по-най-добрия начин срещу това!”

В крайна сметка Макс успява. След 6 месеца химиотерапия, през юли 2019 г. той обявява, че е преборил рака. И в типичния стил на спортистите, които не просто не се огъват пред трудностите, но ги използват, за да се мотивират, още през август същата година Паро отново е на най-високото стъпало на подиума на “Екс геймс” в Норвегия.

Храбрият канадец изглежда готов да се завърне за нов щурм към златото на игрите на зимната олимпиада.

Превъртаме лентата до 7 февруари 2022 г., когато се провежда състезанието по слоупстайл в Пекин. Паро се е класирал с 10-и резултат в квалификациите, което му отрежда трети стартов номер във финала. Там заедно с него е и Марк Макморис – друг канадец с вдъхновяваща история, който печели златото в Пьонгчанг, след като едва оцелява след тежък инцидент в планината едва 11 месеца преди игрите.

Макморис и китаецът Су са фаворити за златото през тази година, а при Макс Паро ситуацията е колеблива. Нещата не се получават перфектно и в първото му спускане във финала. Слоупстайлът обаче позволява всеки сноубордист да има

три опита,

от които се оценява най-добрият. Именно във второто си излизане Паро показва тази воля, която преборва рака. Той прави изключително трудни три тройни трика, които му отреждат впечатляващите 90,96 точки от това пускане. С този резултат канадецът убедително оглавява класирането. Следва обаче третото пускане на големите съперници.

Су от Китай се проваля на финалния си опит, а Макморис е почти перфектен, но печели резултат с едва две точки по-нисък от този на своя сънародник. Две години и половина след последния си курс химиотерапия и четири години след среброто в Пьонгчанг Макс

Паро е на

олимпийския връх

“Това, което стана, е страхотно. Преживях доста тежки времена. На моменти се чувствах като лъв в клетка, защото не можех да правя това, което обичам, а то е да карам сноуборда”, споделя пред Си Ен Ен.

Паро обаче също разказва, че болестта му е обновила любовта към спорта и му е дала нова перспектива за живота: “Всеки един път, в който си закопчавам автоматите, го оценявам много повече от преди това. Оценявам, че отново мога да правя това, което страстно обичам, всеки ден. И това отнема от стреса на големите състезания”. Именно тази нагласа му помага да постигне най-доброто си спускане в кариерата.

Помага му и няколко дни по-късно, когато на Big Air

стига до бронз

Така Паро попълва и комплекта си от медали от олимпийски игри.

И разбира се, както често става в живота, наглед перфектният триумф на Макс бе застрашен. Доста от съперниците му се оплакаха, че в “златното” си спускане, канадецът не е направил един от триковете си напълно изрядно и вместо борда си е хванал коляното – грешка, която би трябвало да бъде наказана от съдиите. Подобно намаляване на резултата би било достатъчно, за да изкачи китаеца Су на олимпийския връх и сънародника Макморис до второто място. Повторенията на представянето на Паро показват, че критиците на оценката му могат и да имат своето право. Може би обаче това е един от тези моменти, в които съдбата се чувства длъжна да се отплати за това, което преди е отнела.