Девет души, работещи за комисариата на ООН за бежанците, бяха задържани в Кабул

Сред тях е международен кореспондент, който през януари изпраща репортаж на Би Би Си – “Хероин, захранван от слънчева енергия”

Бивш журналист на Би Би Си, негов колега и седем афганистанци бяха отвлечени и задържани от талибаните в Кабул, стана ясно на 11 февруари. Андрю Норт е носител на награди, отразява Афганистан от години и редовно пътува до опустошената от войната страна, за да докладва за влошаващата се хуманитарна криза. “Андрю беше в Кабул, работеше за Върховния комисариат на ООН за бежанците (ВКБООН) и се опитваше да помогне на народа на Афганистан”, написа съпругата му Наталия Антелава, също журналистка от грузински произход с много награди, която ръководи проект за фалшивите новини и е отразявала теми, свързани с Афганистан. Часове по-късно говорителят на правителството в Кабул Забихула Муджахид оправда инцидента с това, че хората, работещи за ООН, са били задържани, защото „не притежават никакви лични карти, разрешителни и необходими за това документи”, но вече са свободни. “Благодарни сме на всички, които изразиха загриженост и предложиха помощ. Ние оставаме отдадени на народа на Афганистан”, се казва в изявление на Върховния комисариат на ООН за бежанците в туитър.

Въпреки че групата бе освободена

още същата вечер след силен международен натиск, случаят буди безпокойство - Андрю Норт и колегата му са изпълнявали задачи на ВКБООН за хуманитарната криза в страната и задържането им би могло да застраши доставките, жизненоважни за страдащото от глад население. “Ако международните организации се страхуват, че техният персонал не може да работи безопасно, може да се наложи да намалят доставките”, коментира ТВ “Ал Джазира”.

Амрула Салех, бивш вицепрезидент на Афганистан, смята, че не ООН е най-вероятната причина за ареста, а фактът, че става въпрос за журналисти. Той твърди, че липсата на медии и „задушаващата корупция в атмосферата“ при управлението на талибаните възпрепятства разкриването на техните “престъпления и зверства”. От август 2021 г. най-малко 50 журналисти и представители на медии са били задържани или арестувани в Афганистан, се казва в доклад на “Репортери без граници”. Много от тях са били подложени на насилие в ареста. “Това е тъжно отражение на цялостния спад на свободата на медиите и нарастващите атаки срещу журналисти при управлението на талибаните”, пише в доклада. Няколко журналисти, включително жени, са убити.

Според ООН инцидентът от 11 февруари е

първото задържане на чуждестранни репортери

след идването на ислямистите на власт в Афганистан миналото лято и той показва ескалация на заплахите срещу медиите в Афганистан, които работят в условията на „нарастващ тормоз“. Според американска медия последователите му в туитър са шокирани от случилото се, тъй като журналистът от години отразява войната в Афганистан. Според LinkedIn той е завършил журналистика в Юнивърсити Колидж Лондон през 1991 г. Първоначално работи за местни канали и станции. През 2000 г. Норт става кореспондент в BBC News и след това е повишен като кореспондент, отговарящ за Кабул и Багдад. Информира от Ирак, Афганистан, Индия, Ливан и САЩ, но основният му фокус е Афганистан.

През 2014 г. Норт напуска BBC, а от 2015 г. е независим международен журналист. Той е и редактор в Codastory.com, проект, посветен на дезинформацията и влиянието на фалшивите новини в света, в който съосновател е съпругата му Наталия Антелава. Работи в тясно сътрудничество с Върховния комисар на ООН за бежанците.

Последното му включване като журналист преди да бъде арестуван е от януари за BBC Radio 4, когато предава от афганистанския регион Хелманд. На 28.01 Андрю Норт, който се радва на хиляди последователи в туитър, пише в профила си @NorthAndrew туит със заглавие:

“Хероин, захранван от слънчева енергия”.

“Без други доходи, фермерите, които са се завърнали в опустошената от войната земеделска област Марджа в Хелманд, отново сеят опиумен мак, като техните помпи за напояване се захранват със слънчева енергия. Повече в моята новина в @BBCRadio4…”

“Задържането на чуждестранни журналисти от талибаните е последното действие в ескалиращата репресия срещу медиите в опит да се контролира какво се съобщава и от кого“, казва Патриша Госман, асоцииран директор за Азия на “Хюман Райтс Уотч”. “Властите на талибаните вече ограничиха информациите на афганистанските медии за репресиите”, коментира тя пред “Ал-Джазира”.

В деня на

освобождаването

на групата на

Андрю Норт

е освободена и афганистанска активистка от друга група, задържана по-рано. В ареста остава бившият оператор Питър Жувенал. Той снима с известния журналист от Би Би Си Джон Симпсън, когато талибаните бяха свалени от власт през 2001 г. , но не е работил като оператор от години.

Женен е за афганистанка, има собствен бизнес, включително популярна къща за гости в Кабул. След ареста на Андрю Норт в Кабул семейството и приятели на Питър Жувенал излязоха с публично изявление, в което изразиха загриженост за здравето и безопасността на Жувенал в афганистански затвор, където той стои повече от два месеца, без да има обвинение и достъп до адвокат.

Приятелите му смятат, че е арестуван по погрешка, защото е бил в Афганистан по бизнес дела, работил е открито и е имал чести срещи с висши служители на талибаните за инвестиции в минната индустрия.

“Ние спешно молим афганистанските власти да освободят Питър”, казва Дейвид Лойн, негов приятел и колега, който също е работил в Кабул като журналист. “Той страда от високо кръвно налягане и се нуждае от лекарства. Има голяма заплаха от инфекция с COVID-19 в афганистанската затворническа система.”

Смята се, че заедно с Питър Жувенал през декември са били арестувани и други чужденци, но имената и националността им не са известни.

Задържането на групата на Андрю Норт съвпадна странно с посещението в Кабул на британска делегация, водена от Хюго Шортър, ръководител на мисията на Обединеното кралство в Афганистан, базирана в Катар. Той отлетя за Кабул, за да се срещне с външния министър Амир Хан Мутаки. Шортър заяви, че е обсъждал с талибаните хуманитарната криза, както и нарушенията на човешките права.

Откакто дойдоха на власт м.г., талибаните отчаяно се опитват

да спечелят международна легитимност,

докато се борят с осакатяваща икономическа криза, предизвикана от замразяването на помощта за развитие и на активите им за милиарди в чужди банки, което доведе до опустошителна хуманитарна криза. Чуждестранните правителства отказват да признаят ръководената от талибаните администрация, но засилиха ангажимента си, за да предотвратят огромната хуманитарна криза. В средата на януари лидерът на талибаните и изпълняващ длъжността министър-председател на Афганистан Мохамад Хасан Ахунд призова международната общност да признае правителството на талибаните по време на пресконференция в Кабул. “Моля всички правителства, особено ислямските страни, да започнат да признават”, каза Ахунд, който е един от основателите на движението. Това беше първото му голямо публично участие, откакто пое ролята на премиер миналия септември. То се случва на фона на опитите на твърдолинейната консервативна администрация да се бори с нестабилната икономика и продължаващото насилие с други войнстващи групи. Няколко държави са предприели стъпки за нормализиране на отношенията с Кабул, но засега не и признаване на правителството.

Помощта за развитие, която някога беше основата на икономиката на централноазиатската страна, беше прекратена. Западните страни все още изчакват да видят дали талибаните изпълняват обещанието си да не повторят някои от крайните жестокости, които прилагаха по време на управлението им между 1996 г. и 2001 г. Правата на жените и правата на човека са в дневния ред на всички разговори. Но икономическите неволи и суровата зима доведоха милиони афганистанци на прага на бедността в мащаб, невиждан от 20 години: ООН изчислява, че

близо 23 милиона афганистанци страдат

от изключителен глад, а почти 9 милиона са изложени на риск от глад, коментира “Дойче Веле”. Медията цитира афганистанско семейство, което живее с два чувала брашно почти година, липсват и дърва за огрев.

Тежката икономическа криза е съпътствана от

признаците за нова гражданска война

Най-страшният противник на талибаните – “Ислямска държава”, редовно извършва терористични атаки в страната. Противоборството между талибаните и южноазиатския клон на самопровъзгласилата се “Ислямска държава” – Хурасан, който е в страната от 2015 г., се изостря. Двете ислямистки организации имат принципни различия – докато талибаните се стремят към създаване и легитимиране на собствена държава – Ислямско емирство, която да изнася опита си в други страни, ИДИЛ-Хурасан виждат Афганистан като част от световния ислямски халифат. През 2020 г. лидерът на организацията Шахаб ал-Мухаджир призова разпръснатите членове в страната да участват в новата стратегия: партизанска война и градски тероризъм. През 2021 г. бойците на групировката, в която има и пакистански ислямски екстремисти, вече са извършили 334 терористични атаки, пет пъти повече от предишната година, когато талибаните не бяха на власт. Именно лидерът на ИДИЛ-Хурасан – Ал-Мухаджир, е отговорен за решението за атентата на 26 август на летището в Кабул, 10 дни след превземането на властта от талибаните, когато атентатори самоубийци от ИДИЛ-Хурасан нападнаха тълпата афганистанци, събрали се, за да бъдат евакуирани в чужбина. Около 170 души бяха убити, включително 13 членове на въоръжените сили на САЩ - най-голямата загуба в инцидент с американци за 10 години в Афганистан.

В ИДИЛ-Хурасан участват много чуждестранни бойци,

а през октомври 2021 г. “Уолстрийт Джърнъл” писа, че бивши служители на афганистанската държавна сигурност, армия и полиция се вливат в редиците й, тъй като са преследвани от талибаните.

Ще повтори ли Афганистан трагичната съдба на Ирак, четете тук.