През 1956 г. комунистите разрешават аборта по желание. За 66 години – над 6 милиона убити деца

През април 1956 година е приет нов Наказателен кодекс на НРБ. Той премахва съществувалата забрана за извършване на аборти. Колкото и парадоксално да звучи, това става в резултат на "мероприятията на Партията и правителството за поощряване на майчинството и за защита на детството". НК разрешава извършване на операции за изкуствено прекъсване на бременността на всички желаещи бременни жени. Единственото изискване е абортът да се направи в болница, където може да се осигури максимална безопасност.

През 1960 г.

се плаща такса от 45 лв.

Днес варира между 100 и 300 лв. Според статистиката в държавните болнични заведения през последните десетилетия се извършват близо 50 000 аборта годишно. Поне още толкова се правят и в частните клиники. За 66 години това прави 6 600 000!

Над шест милиона неродени деца. Още по-точно – над 6 милиона убити български деца. Запознайте се с плевенчанина Валери Митев. Той е бивш офицер, но от дълги години се е преквалифицирал в IT специалист и изобретател. Женен е за украинка и имат от брака си три деца. Поради доброто си сърце Валери е станал про-лайф активист, участвал е в европейски походи в защита на живота на неродените деца. А през 2010 г. регистрира в туитър датата 3 юни като Световен ден против аборта.

В тази социална мрежа са се присъединили десетки хиляди личности и организации от различни страни, между които лекари, политици, дипломати, медицински учреждения, журналисти, писатели, обществени организации, медии. Има и няколко имена на световноизвестни личности като Йоко Оно.

Целта на плевенчанина е ние, хората, да се опитаме да мислим със сърцата си. И да дадем шанс на живота.

"Някои феминистки организации твърдят, че жената има право да прави каквото иска със своето тяло. Да, но зародишът, който живее и расте в утробата й,

не е нейното тяло –

това е тялото на друго човешко същество

Нещо повече – някои стигат дотам, че да твърдят как зародишът въобще не бил човешко същество! А какво е тогава – нечовешко същество? Щом си има очи, уши, крачета, ръчички и малко тупкащо сърце? Щом се плаши, крещи без глас и се опитва да избяга от железните клещи на лекаря гинеколог в утробата на мама?!" Такива въпроси задава Валери Митев.

Ако през 1956 г. не бяха узаконени абортите, тези над 6 милиона деца щяха да са пораснали отдавна, щяха да имат свои деца, дори и внуци. А ако българските комунисти не бяха преписали като двойкаджии "домашното" си от съветските другари и не бяха наложили насилствената колективизация в селското стопанство, днес и териториално българската демография щеше да изглежда по коренно различен начин.

Не ви се вярва ли? Разходете се до Македония или до Сърбия. Сатрапът Тито, когото ние, българите, имаме много поводи да не обичаме,

запази частната собственост върху земята

и съхрани живи селата в някогашна Югославия. Докато нашите червени папагали обезлюдиха селските ни райони. С две думи, ако идеологическата проказа на съветския комунизъм ни бе подминала, днес България щеше да гони 30 000 000!

Проливаната невинна детска кръв има цена. Днешните 300 000 български семейни двойки, страдащи от траен стерилитет, са първите, които я плащат. Отплатата на България е неизбежната демографска катастрофа. И никаква фалшива "национална стратегия за демографско развитие" няма да ни спаси. Докато не проумеем, че убийството ражда единствено смърт.

Когато абортите са узаконени, отговорността за убийството на тези деца пада върху цялото общество. Върху президента, върху депутата Х., върху съседката, върху всеки пълнолетен български гражданин. Но никой нормален човек не иска да бъде убиец.

"Знаете ли колко малко е нужно понякога – просто да окуражиш едно уплашено до смърт момиче, като му кажеш, че не е само. Така преди време успях да разубедя една моя позната да не абортира, днес синът й е голям, над 30-годишен мъж", уверява Валери Митев.

За да сме честни пред Историята, трябва да признаем, че през 1972 година Тодор Живков предприема мерки за ограничаване на абортите по желание, като забранява на семейни жени без деца или с едно дете да абортират.

В Женевската декларация (клетва) на Световната медицинска асоциация, приета през 1948 г., има и такъв член: "Ще уважавам човешкия живот от самото зачатие". Тази клетва се полага от лекарите, а съвременните гинеколози неизбежно стигат до морален конфликт по време на упражняването на професията си.

"Не мога да говоря от името на цялата гилдия, но мога да споделя своя личен опит – казва доц. д-р Данаил Даков, известен гинеколог в Старозагорска област. - Изминал съм дълъг и мъчителен път в професионалната си кариера, докато осъзная, че да абортираш, да убиваш невинни деца, е нещо ужасно. И от доста години отказвам да извършвам аборти по желание. Радостното е, че и доста от моите по-млади колеги също започнаха да отказват. Но пак казвам – трябва да стигнем до душите на младите хора, да кажем на младите българки:

“Спри се, момиче, убиваш собственото си дете!”

В заключение - перманентната цел на държавното ни ръководство трябва да бъде постигането на устойчив икономически растеж на България, който да осигури конкурентно възнаграждение и да задържи работоспособното население в страната. В това отношение е налице обнадеждаваща тенденция – западните икономики забавят осезателно ръста на заплатите.

Дaнни нa MВФ пoкaзвaт, чe след влизането на България в ЕС бpyтният ни вътpeшeн продукт нa глaвa oт нaceлeниeтo, изчиcлeн нa бaзa пoкyпaтeлнaтa cпocoбнocт, e скочил повече от два пъти. Сходен е този показател за Pyмъния, Пoлшa и Словакия, дoкaтo в Зaпaднa Eвpoпa БВП се e увеличил само с около 50%. В комбинация с по-ниските данъци и по-ниските разходи за живот скоро Изтокът ще стане още по-привлекателен.

Така че българските работодатели, ако искат да печелят, ще трябва да се потрудят още малко, за да върнат обратно имигрантите. Един пример – скокът на инфлацията в Турция успя да обърне структурата на емигрантските потоци между двете страни и сега завръщащите се са повече от изселващите се.