ДКМС 2: Бащите комсомолци, децата им бизнесмени
До 10 октомври 2011 г. текстът "Шефовете на комсомола - все милионери" (в. "168 часа, бр. 34) имаше 21 938 прочитания в електронното издание на вестника. Много повече читатели сигурно е имал самият вестиик.
Когато един филм в Холивуд се превърне в хит, създателите му веднага снимат негово продължение, понякога дори и трето и четвърто. В редакцията се обадиха и много читатели, които питаха защо в списъка на бившите комсомолци няма едно или друго име. За да няма обидени, че са пропуснати в първия текст, продължаваме с "ДКМС-2". Има една любопитна закономерност в развитието на кадрите на ДКМС и наследника му БДМ. Комсомолците правят предимно партийна кариера, "бадемите" - бизнес кариера. Някои кадри и от двата вида от партийния възход скачат направо в капитализма. Които не го направиха, набутаха в него синове, дъщери, зетьове, снахи и внуци.
А по комсомолска линия е имало предостатъчно средства, за да налеят основите на капитализма. Всяка година ДКМС е получавала от държавата между 120-150 млн. лева за различни дейности.
Само за 1984 г. за харчлък са били отпуснати 6,5 млн. лв., а след 1980 г. са давани по 20 млн. за строителство. За последните четири години - от 1986 до 1990 г. ДКМС (БДМ) е получил от държавата 553 млн. лв.
През 1964 г. Тодор Живков доста се колебае кого да сложи начело на Комсомола -
Георги Атанасов или Александър Лилов
Накрая избира историка пред философа. Георги Атанасов е първи секретар на ЦК на ДКМС от 1965 до 1968 г. После партийният му летеж нагоре е забележителен - шеф на отделите "Наука и образование" и "Деловодство" в ЦК на БКП, секретар на ЦК, зам.-председател на Държавния съвет, председател на Комитета за държавен и народен контрол, два мандата премиер на България.
След 1989 г. не влезе в бизнеса, но даде връзките и контактите си на своя зет Петър Терзиев, женен за дъщеря му Весела По образование Терзиев е актьор, игра главната роля във филма "Ако те има", партнира си с Ирен Кривошиева. Петър Терзиев и друг червен зет - Георги Цветански (тъст му беше Николай Дюлгеров, първи секретар на ОК на БКП - София), създават "Балканфарма".
Фирмата е изкупена от Дойчебанк малко преди приватизирането на фармацевтичните заводи в Дупница, Троян и Разград. По-късно ги препродават на "Актавис".
Терзиев остава изпълнителен директор на "Балканфарма" до септември 2001 г. Напуска я и става консултант, а след това и председател на Надзорния съвет на швейцарската фирма "Ефектен унд финанц", приватизирала "Ален мак" през 2002 г. за 5,5 млн. долара. В края на 2003 г. Терзиев води в България инвестиционния фонд "Екуест" и няколко години е негов управляващ партньор.
През 2010 г. предприятието "Ален мак" бе обявено във фалит. Оказа се, че е останало без най-ценната си собственост - запазените марки, с които продуктите му са продавани в Русия и Украйна.
Кредиторите
с изненада научават,
че дружеството се е разделило с правата да ползва най-ценните си 10 марки и не е получавало никакви приходи от продуктите, които са се продавали в Русия, Украйна и ЕС.
На 29 юли 2011 г. в. "Капитал" написа: "Има и заподозрян кой стои зад измъкнатите права. Кредитори на дружеството предполагат, че офшорната компания VVPP Investment Anstalt, която има правата върху марките за чужбина, в крайна сметка е собственост на бившия директор на "Ален мак" Петър Терзиев. Възможно е дори схемата, която е лишила "Ален мак" от приходи през 2009-2010 г., да е една от причините за фалита му." Пак според "Капитал" сега Петър Терзиев управлява проекти за хотелски и индустриални площи.
Петър Младенов е секретар на ЦК на ДКМС през 1966-1969 г. Оттам е изпратен да оглави ОК на БКП във Видин, но през 1971 г. излита скорострелно до министър на външните работи и член на Политбюро. Ръководи външното министерство цели 18 години.
На 10 ноември 1989 г. наследи Тодор Живков и стана първият президент (председател) на България. После другарите и съратниците му го пуснаха по пързалката и той беше принуден да подаде оставка.
Хубавата му дъщеря
Таня дълги години
беше в бизнеса
на швейцарската фирма за домакински уреди "Цептер", стигна и до президент на клона й в България. После, изглежда, реши, че е по-добре за лукса й да се грижи богат човек, отколкото тя самата, разведе се и се омъжи за крупен бизнесмен, на когото, както и на първия си съпруг, роди също две деца. Таня е една от най-дискретните дами в българския елит и много рядко се появява на светски събития. След бонвивана Енчо Москов, за когото разказах в предишната публикациия, на 26 март 1976 Тодор Живков
поверява ДКМС
на сериозния кадър Бойчо Щерянов
Неговата сериозност обаче е толкова голяма, че подчинените му я приемат като мрачност. Някои дори го намират за темерут и зъл. Щерянов стои на поста три години и е изпратен за зам.-министър на транспорта. Министър е Васил Цанов, а един от заместниците му - Величко Величков, скоро се хваща за главата и пита един от секретарите на ДКМС: "Абе, как да го озаптим този комсомолец? Не слиза от служебната кола, навъртял е хиляди километри..." За да се отърват от него, го изпращат в Москва, където представлява транспортното министерство. Остава да живее там след 1989 г. и до сега.
Бойчо Щерянов
е наследен от
Георги Танев
"Скучен човек", е най-кратката характеристика за него, казана ми от бивш зав.отдел на ЦК на ДКМС. Танев често разговарял надълго с него и се интересувал за клюките и интригите в комсомолското ръководство и тогавашния млад елит на държавата.
Георги Танев е технократ, завършил е Техническия университет в Дрезден. Той оглавява комсомола 36-годишен, тоест надхвърлил е комсомолската възраст от 35 години.
Идва със завидна партийна кариера, стигнала до поста първи секретар на ГК на БКП в Пазарджик. През 1981 г. става член на ЦК на БКП и е назначен за първи секретар на ОК на БКП в Кърджали. Той остава на този пост по време на т. нар. възродителен процес. Смяната на имената там е проведена бързо и образцово и Живков го удостоява с най-високото отличие "Герой на НРБ", но указът за това не е публикуван в "Държавен вестник". Има твърдения, че Танев е един от главните идеолози на преименуването на българските турци.
През 1987 г. става председател на новосъздадения Областен народен съвет в Хасково. През април 1988 г. е назначен за зав.-отдел в ЦК на БКП, през септември - за министър на транспорта, а през декември - за министър на вътрешните работи. Заради тези бързи рокади Танев е наречен "французкият ключ на Живков". Тоест става за всичко.
През 1989 г. Георги Танев е отстранен от правителството, през 1990 е изключен от БКП като човек от "най-близкото обкръжение на Живков". Заминава за Москва, където започва общ бизнес с Бойчо Щерянов. Продължава да се занимава с бизнес вече в България, но е сменил фамилното си име Танев с бащиното Сотиров. Константин Кутев дълги години работи в ДКМС и в ТНТМ (Техническо и научно творчество на младежта). Той е баща на
Антон Кутев - едно
от остриетата на БСП
Емилия Масларова му е кума, а композиторът Филип Кутев - чичо.
Антон Кутев е роден през 1968 г. Завършил е изкуствознание в Художествената академия. Учил е икономика на киното и телевизията в Московския киноинститут.
През 2003-2007 г. следва европейска публична администрация в СУ. Няма нито един ден трудов стаж като изкуствовед. През април м. г. столичен вестник написа за Антон Кутев: "Както мнозина в прехода пробва късмета си с различни начинания. Работи като брокер и бизнесмен. Търгува с пирони от Румъния, парочистачки от Сърбия, тоалетна хартия от Полша, дрехи от Турция.Върти шивашки цех в Божурище."
Решава да се впусне в политиката и през 2003 г. става съветник на БСП в СОС. През 2007 г. е избран за говорител на БСП. При управлението на тройната коалиция в продължение на три години е член на борда на директорите на ЧЕЗ.
Сега е секретар на изпълнителното бюро на БСП и депутат в 41-вото народно събрание, избран от Силистра.
Рожба на Комсомола
е и Александър Томов
Той започва като секретар на идеологията в Кирковски районен комитет на ДКМС. После става завеждащ отдел "Работническа младеж" в ЦК на Комсомола. След сравнително кратък престой и в ЦК на БКП, от октомври 1982 г. първоначално е експерт, а след това помощник по икономическите въпроси на министър-председателя Георги Атанасов. На този пост го заварва 10 ноември 1989 г. Политическата кариера на амбициозния младеж тръгва стремително нагоре - зам.-председател на ВС на БСП, депутат в 7-то ВНС, зам.-председател на СИВ, вицепрезидент в правителството. Тук му излиза прякорът Добрият вълк Лупи.
След като БСП пада от власт, по идея на Александър Томов е направено "правителство в сянка", оглавено, естествено, от него. После Жан Виденов разтуря седянката на сенчестите министри, червената столетница се оказва тясна за суперактивния Томов и той я напуска. Последователно създава ГОР (Гражданско обединение за републиката), ДОР (Демократична алтернатива за републиката) Българска евролевица и Българска социалдемокрация. Сега партията му се нарича "Българска социалдемокрация - Евролевица".
През 1996 година се кандидатира за президент на България, но остава четвърти. С подкрепата на Костов и начело на Евролевицата успява да влезе в 38-ия парламент. Тук Жорж Ганчев му лепна прякора Сашо Апашо. Томов не успя да стане депутат в следващия парламент и без съвсем да загърбва политиката, погледна към бизнеса. От юни 2007 г. е в борда на комбината "Кремиковци", а от септември става главен изпълнителен директор на компанията, тогава собственост на индийския бизнесмен Прамод Митал. От декември 2006 до март 2009 е председател на Надзорния съвет на ПФК ЦСКА (София), откъдето запалянковците го прогониха с камъни и яйца.
През януари 2011 г. Софийски градски съд осъди Александър Томов на 9 години затвор по обвинение в длъжностно присвояване от металургичния комбинат "Кремиковци " АД в размер на 29 млн. лв. Магистратите признаха Томов и Иван Иванов от УС на "Кремиковци" за виновни, че като длъжностни лица са присвоили недвижими вещи на комбината - хвостохранилище и общежитие за над 7 млн. евро, като са прехвърлили собствеността на имотите, без да бъде платено за тях. "Общежитието и хвостохранилището са използвани от Томов, за да плати на Васил Божков по сделката за футболния ЦСКА", написа тогава в. "Дневник".
От съвсем млад
към Комсомола се
ориентира и Тодор Батков,
сегашният собственик на футболния клуб "Левски". Като студент става секретар на факултетния комитет на ДКМС в Юридическия факултет. Бил е шеф в бригадирското движение и на работа в РК на ДКМС в район "Васил Левски". През 1984-1991 г. е организационен секретар на Общинския съвет в столичния район "Оборище" и съветник в Министерския съвет. След 1991 г. е сътрудник и мениджър в адвокатска кантора "Батков, Стоев, Ботев и Ко." и член на Международната адвокатска лига в Париж. Член е на Надзорния съвет на "Мобилтел". Председател на Съвета на директорите на "Стандарт нюз ООД" - издател на в. "Стандарт". Собственик на ПФК "Левски" - София. Адвокат на изгонения от България бизнесмен от руски произход Майкъл Чорни, бивш собственик на футболния отбор. Тодор Батков е син на почти легендарния за онова време журналист от в. "Отечествен фронт" Костадин Батков. Още приживе във Факултета по журналистика за неговото репортерство у нас и в чужбина имаше тема за дипломна работа.
Най-четени
-
Защо тази пиеса и защо точно в България? Василев да има достойнството да си отиде далеч от Народния театър
Примабалерината и балетен педагог акад. Калина Богоева, която е признат авторитет в областта на класическия танц у нас, изрази пред "168 часа" недоволството си към поставянето на пиесата "Оръжията и
-
Галерия Художникът бедняк
Бил съм на около десет години, когато за пръв път видях автопортрета му. Стоях пред него около час като вцепенен. Никога няма да забравя високото чело на художника, тъжните му очи, къдравите коси
-
Галерия Днес се появи моята малка и прекрасна внучка Крисия
Роди му се внучка, Сузанита ще е леля на малката Крисия Обичаният певец Орхан Мурад отново стана дядо, научи "България Днес". С внучка го зарадва Александра - доведената му дъщеря от брака му с Шенай
-
Галерия Не харесвах Живков, подслушваше ме, но вярваше на информацията от нашата служба
Предлагаме на читателите си интервюто, взето от ген.-полк. Васил Зикулов през 2013 г. - 2 г. преди смъртта му. Той е най-дълго служилият началник на военното разузнаване в България
-
Време да си кажем - ние сме един лабораторен експеримент на ченгета
От вчера вече и Пееф заплаши с "немирен" протест. Преди няколко дни активисти на Възраждане, ВМРО и обикновени плоскоземци и мангъроиди се опитаха да превземат Народния театър