Абсолютно независимо от култа към лошите герои всяко момче несъмнено е мечтало да бъде пират. Надвесен с навъсен поглед над носа на кораба. С остра, извита сабя под колана и огромен, шарен папагал на рамото. Търси с лъскав далекоглед в тънкия хоризонт следващия търговски кораб за плячкосване.

Черният Джоли Роджър плющи от вятъра на върха на мачтата. Бронзовите оръдия изстрелват тежки гюлета в огън и пушек. Остри абордажни куки летят към борда на съседния кораб. След тях по въжетата се мятат дрипави беззъби пирати с наточени ками, стиснати в уста. И после всички жонглират с кюлчета злато, накичени с тежки диамантени бижута. Трескаво делят чували със златни и сребърни монети. Пият ром под сянката на палми с натопени в изумрудени води крака и пеят пиратски песни с прелестни островитянки в скута.

Ако обаче момчетата знаеха истината за пиратите, веднага щяха да скочат в някоя друга професия. Дори и да са ставали шокиращо богати, това е бил кратък миг в несретния им живот. И в златните години, когато не ги избивали като кучета, животът на кораба бил далеч от това, което ни представят „Дисни“ и Джони Деп. Прясната храна изяждали бързо, за да не се развали. Преди да преминат към канибализъм, варели кожените си чанти. А историята, че точно те са измислили коктейлите, е истина около 5 процента – те просто наливали ром в жабунясалата тинеста вода.

След златния им век между 1650 и 1728 г. пиратите са избивани като животни. Бесени по пристанищата и оставяни да изгниват в клетки на показ. Бесилото всъщност било най-хуманният край, за който горещо се молел всеки пират. Защото изтезанията и мъчителните убийства, на които ги подлагали, можели да накарат и най-изтъкнатите хирурзи от Великата инквизиция да се чувстват като последните смотаняци.

Средната продължителност на живота им като пирати била едва 2 - 3 години. Те рядко плячкосвали тонове злато, защото такива кораби били надеждно конвоирани. Най-често обирали стоки, които осребрявали през прекупвачи. А галеоните, отрупани със злато, които не стигали крайната си цел в онези години, не отивали при пиратите, а на дъното на морето след тежки морски урагани. В този „Космос“ ще пътешестваме по дъното на океаните и Средиземноморието, за да ви покажем на древните карти къде се намират най-изумителните потънали съкровища. Ще ви разкажем колко трудно е понякога дори и в наши дни плячката да се извади на сушата и как в битка за средновековно злато непрестанно се сражават смели авантюристи, професионални фирми със скъпо оборудване и цели държави.

От дълбините на морето ще се изстреляме в Космоса, за да докажем, че не се шегуваме колко опасна всъщност е била професията на пирата и колко по-безопасно, но не по-малко героично е да избереш професията на космонав¬та. Ще ви направим свидетели на екстремни експерименти в орбита. За да видите колко секунди шанс има всеки астронавт, когато скафандърът му се разхерметизира и как точно настъпва смъртта там. И все пак да не забравяме, че във вече 63-годишната история на космическата надпревара имаме само трима загинали астронавти – екипажът на „Съюз 11“. Всички останали трагични инциденти се случват в атмосферата на Земята.

От Космоса ще се пренесем във Втората световна война в залата за дисекции на нацисткия професор Пернкопф. С трима художници той прави най-подробните медицински атласи на тялото, ползвани десетилетия в цял свят. Но историческо разследване показва, че за да се случат те, са били убити в концлагери стотици евреи. Затова учените днес спорят може ли учебници, произлезли от крайно зло, да се използват, за да носят добро на човечеството. Споровете и информацията обикалят планетата в дигиталната мрежа. Затова ще продължим нашата обиколка в ЦЕРН на две нива под земята. Там е сърцето на интернет – огромни сървъри, трупащи и анализиращи невероятно количество информация. Само за охлаждането им отива целият ток, произвеждан от една българска ВЕЦ.

Още за новия брой на сп. "Космос" четете ТУК.